Херман Мелвил
Моби Дик (87)

Глава 85
Фонтанът

Фактът, че от шест хиляди години насам — и кой знае от колко милиона векове преди това — огромните китове изхвърлят фонтани из моретата и пръскат или оросяват градините в глъбините им с безброй пръскачки или кани; че отпреди няколко века хиляди ловци се приближават до фонтаните на китовете и наблюдават тяхното бликане и струи, а все пак до днешната благословена минута (един часа и петнадесет и четвърт минута на 16 декември, лето Господне 1851) все още не е установено дали тези фонтани са действително вода или само пара, този факт наистина заслужава особено отбелязване.

Да разгледаме следователно този въпрос заедно с някои интересни, свързани с него подробности. Всеки знае, че поради особеното устройство на хрилете им рибите изобщо вдишват въздуха винаги заедно с елемента, в който плуват; така че една херинга или лакерда може да живее цял век и ни веднъж да не вдигне глава над повърхността на водата. Но поради специалното си вътрешно устройство, което му дава нормални бели дробове, подобни на човешките, китът може да живее само като вдишва свободен въздух в открита атмосфера. Оттам произлиза и необходимостта да посещава от време на време горния свят. Но той не може в никакъв случай да диша през устата си, защото при обикновеното му положение устата на спермацетовия кит се намира най-малко на осем стъпки под повърхността на водата; освен това дихателната му тръба не се съобщава с устата. Китът диша само чрез дихателния си отвор, а той се намира на темето му.

Няма да сгреша, струва ми се, ако кажа, че при всяко същество дишането е само една необходима жизнена функция, извличаща из въздуха известен елемент, който, влизайки впоследствие в допир с кръвта, й предава своето живително свойство; при все че се изразих може би с някои излишни термини. Като приемем това, следва, че ако човек може да пречисти кръвта си само с едно вдишване, той би могъл за доста продължително време да запуши ноздрите си и да не вдишва нов въздух. С други думи, би могъл да живее, без да диша. Колкото неестествено и да изглежда това, така именно става с кита, който редовно прекарва от време на време по цял час и повече (когато е на морското дъно) без нито едно вдишване и изобщо без да получи по никакъв начин въздух отвън; защото трябва да си припомните, че той няма хриле. Как става това? Между ребрата, от всяка страна на гръбнака, той е снабден със забележително преплетен критски лабиринт от тънки като фиде кръвоносни съдове, които при спускането му под повърхността на водата са преситени с окислена кръв. Така че за час-два на хиляди метри под водата той носи запас от жизнени сили, както камилата, пътувайки през безводната пустиня, носи в допълнителните си стомаси запаси с вода за бъдещо използване. Анатомическото съществуване на този лабиринт е безспорно; а основаното върху него предположение ми се струва още по-неоспоримо, когато взема предвид необяснимото упорство, с което левиатанът изхвърля фонтаните си, както се изразяват китоловците. Ето какво значи това. Щом се появи на повърхността, необезпокояваният спермацетов кит остава там всякога в продължение на еднакво време. Да кажем, че остава единадесет минути и изхвърля седемдесет пъти фонтана си, с други думи, прави седемдесет вдишвания и издишвания; когато и да се издигне повторно, той ще направи пак точно седемдесет вдишвания и издишвания. Но ако след няколко вдишвания бъде подплашен и трябва да се гмурне, непременно ще намери начин да се издигне отново, за да си поеме редовното количество въздух. И едва когато попълни броя от седемдесет вдишвания, ще се спусне окончателно, за да изкара целия си престой под водата. Забележете, че тези норми са различни за отделните единици; но във всеки кит са постоянни. Защо трябва обаче китът така настойчиво да изхвърля определения брой фонтани, ако не за да напълни своя резервоар с въздух, преди да слезе за по-дълго време? А съвсем очевидно е, че тази необходимост да се показва над водата излага кита на всички съдбоносни случайности на гонитбата. Защото огромният левиатан не може да бъде уловен нито с кука, нито с мрежа, докато плува на хиляди метри под слънчевата светлина. Така че не толкова умението ти, ловецо, колкото жизнените необходимости насочват победата към тебе.

У човека дишането е непрекъснато — едно вдишване служи само за две-три пулсации; така че каквато друга работа и да върши, буден или заспал, той трябва да диша, защото иначе ще умре. А спермацетовият кит диша само през една седма част, или само в неделните дни от живота си.

Казахме, че китът диша само през дихателния си отвор; ако бихме могли с достоверност да добавим, че издишванията му са примесени с вода, смятам, че бихме си обяснили защо обонянието му е притъпено; защото единственият орган, приличен у кита на нос, е същият дихателен отвор; а запушен с двата елемента — въздух и вода, — не може да се очаква, че той ще има възможност да приема и миризмите. Но поради неизяснеността на издишванията — не се знае вода ли са или пара — в това отношение не може да се стигне до нищо положително. Едно е сигурно все пак — че спермацетовият кит няма истински орган за обоняние. Пък и защо ли му е? В морето няма нито рози, нито теменужки, нито одеколон.

По-нататък, тъй като дихателната му тръба се отваря само в тръбата на дихателния му канал и тъй като този дълъг канал — подобно големия канал на Ири — е снабден с един вид шлюзове (които се отварят и затварят) за задържането на въздуха долу и за изхвърлянето на водата нагоре, китът няма и глас; освен ако искате да го обидите с твърдението, че когато така странно ръмжи, говори през носа си. Но какво ли би могъл да каже? Нарядко съм виждал някое дълбокомислено създание да има да каже нещо на света извън това, което трябва да измънка, за да си изкара прехраната. Какво щастие, че светът е такъв превъзходен слушател!

И тъй като дългият няколко стъпки дихателен канал на спермацетовия кит е отреден главно за снабдяване с въздух и се простира хоризонтално, точно под горната повърхност на главата и малко встрани, този чудноват канал много наподобява градски газопровод, поставен от едната страна на улицата. Но отново изниква въпросът дали този газопровод е в същото време и водопровод; с други думи, дали фонтанът на спермацетовия кит е само парата от неговото издишване, или дъхът му е примесен с вода, влязла през устата и изхвърлена през дихателния отвор. Положително е, че устата е свързана косвено с дихателния канал; но не може да се докаже дали тази връзка служи за изхвърляне на водата през дихателния отвор. Това би било най-необходимо, когато при хранене китът би погълнал случайно и вода. Обаче храната на спермацетовия кит се намира дълбоко под водата, а там той и при най-голямо желание не би могъл да изхвърли фонтан. Освен това, ако го наблюдавате отблизо с часовник в ръка, ще откриете, че при необезпокояван кит съществува ненарушимо съгласуване между времетраенето на фонтаните и обикновеното времетраене на дишането.

Но защо ни досаждаш с толкова разсъждения по въпроса? Изкажи се направо! Видял си го как изхвърля фонтана си; кажи тогава какво е той: не можеш ли да различиш вода от въздух. На тоя свят, драги господине, не е толкова лесно да се установят такива прости неща. Всякога съм намирал, че най-простите неща са най-заплетени. А що се отнася до фонтана на кита, можете да се намирате почти сред него и пак да не решите какво е той точно.

Средната му част е скрита в снежнобялата искряща мъгла, която го обгръща; как можете да кажете с положителност дали от него излита и вода, когато — ако сте достатъчно близо до някой кит, за да можете да видите ясно фонтана му — от страшното движение на чудовището водни струи летят навред около него. И ако в такива случаи вие наистина съзрете влажни капки във фонтана, откъде знаете дали не са просто сгъстена пара; или откъде знаете, че не са също такива капки, попаднали отвън в дихателния отвор, намиращ се на темето на кита? Защото дори когато плува спокойно денем в открито море, а гърбицата му се прилича над водата като камилска гърбица в пустинята, и тогава дори китът има винаги на главата си малък съд с вода, както под припичащо слънце ще видите често в някоя скала напълнена с вода пукнатина.

А пък за ловеца не е много благоразумно да проявява прекалено любопитство, що се отнася до същността на китовия фонтан. Не бива да наднича или да навира лицето си в него. Не може да отидете до тоя извор с кана, да я напълните и да се върнете с нея. Защото и при най-лекия, често случващ се допир с външните струи от парата ще почувствате, че кожата започва страшно да ви щипе поради лютивината на докосналото я вещество. А познавам човек, комуто се бе обелила кожата на бузата и ръката, когато, не зная дали от научно любопитство или по други причини, се бе приближил твърде много до фонтана. Затова китоловците смятат фонтана за отровен и се стремят да го отбягват. Още нещо: чувал съм и не се съмнявам в това, че ако фонтанът опръска очите ви, ще ослепеете. Така че най-мъдрото нещо, което изследователят може да стори, е, струва ми се, да не се занимава много с този смъртоносен фонтан.

Но ако не можем да доказваме и да установяваме, можем все пак да правим предположения. Моята хипотеза е следната: фонтанът не е нищо друго освен пара. Вън от другите основания това заключение ми се налага и поради съображения, засягащи голямото вътрешно достойнство и величие на спермацетовия кит; за мене той не е обикновено, плиткоумно създание, защото неоспорим факт е, че не се среща никога в плитчини или близо до бреговете; всички други китове се срещат понякога там. Той е едновременно величествен и дълбок. А пък аз съм убеден, че от главите на всички величествени и дълбоки същества като Платон, Пирон, Дявола, Юпитер, Данте и така нататък, когато са потънали в дълбок размисъл, излиза всякога известно количество полувидима пара. Докато съставях един малък трактат за вечността, от любопитство поставих пред себе си огледало и не след много забелязах отразени в него чудновато преплетени вълни и спирали във въздуха над главата ми. Неизменното овлажняване на косата ми, когато съм потънал в дълбок размисъл след шест чаши горещ чай под летвите на таванската ми стаичка в някой августов следобед, изглежда допълнителен довод за горното предположение.

А колко благородно се възвисява представата ни за могъщото мъгляво чудовище, когато го наблюдаваме да плува тържествено в спокойно тропическо море, с огромна добродушна глава, засенчена с балдахин от пара, породен от несподеляни съзерцания; самата пара пък, както ще видите понякога, е озарена от дъга, сякаш самите небеса са сложили печат върху мислите му. Защото, виждате ли, дъгите не се появяват в чистия въздух; те озаряват само парата. Така през гъстата омара на тъмните съмнения в съзнанието ми излитат от време на време божествени прозрения, озарявайки с небесен лъч моята мъгла. И аз благодаря Богу за това, защото всички се съмняват, мнозина отричат, но малцина са онези, които едновременно със съмненията и отрицанията имат и прозрения. Съмнение към всичко земно и прозрение за някои небесни неща — това съчетание не прави човека нито вярващ, нито невярващ; но му дава възможност да гледа еднакво и на вярващите, и на невярващите.