Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Moby-Dick, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 27 гласа)

Информация

Сканиране
noisy (2010)
Разпознаване и корекция
vasko_dikov (2010)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Херман Мелвил. Моби Дик

Второ издание

Редактор: Жени Божилова

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Радослава Маринович, Ладия Стоянова

Дадена за набор 14.XII.1976 г.

Подписана за печат март 1977 г.

Излязла от печат юни 1977 г.

Формат 84х108/32. Печатни коли 35 1/2.

Издателски коли 29,82. Цена 2,53

Д.И. „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Ракитин“ 2

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Моби Дик от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Моби Дик
Moby-Dick
Титул на първото издание
Титул на първото издание
АвторХерман Мелвил
Създаване
Първо издание18 октомври 1851 (Великобритания)
14 ноември 1851 (САЩ) г.
САЩ
ИздателствоRichard Bentley (Великобритания)
Harper & Brothers (САЩ)
Оригинален езиканглийски
Видроман
НачалоCall me Ishmael.
КрайIt was the devious-cruising Rachel, that in her retracing search after her missing children, only found another orphan.
Моби Дик в Общомедия

„Моби Дик“ (на английски: Moby-Dick)) е епичен роман от американския писател Херман Мелвил, който е издаден на 18 октомври 1851 година в Лондон. На български е преведен от Невяна Розева. Моби Дик е много продавана книга през 19 век.

Сюжет

Романът описва преследването на белия кит, наречен Моби Дик, с китоловния кораб „Пекоуд“, под командването на капитан Ахаб.

Превод и издаване в България

  • 1935 – Херман Мелвил. Белият кит:Моби Дик. прев. Лазар Голдман Изд. „Т. Ф. Чипев“.
  • 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1962.
  • 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Изд. „Народна младеж“. София, 1962.
  • 1977 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1977.
  • 1983 – Херман Мелвил. Избрани произведения в 5 тома. Том 3:Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Георги Бакалов“. Варна, 1983.
  • 2009 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Вестникарска група България“. София, 2009.
  • 2009 – Херман Мелвил. Моби дик:капитан Ахав преследва белия кит. Прев. от англ. Ваня Пенева Изд. „Емас“. София, 2009.
  • 2014 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Изток-Запад“. София, 2014.

Външни препратки

Глава 11
Нощница

Лежахме си ние и ту разговаряхме, ту дремехме; от време на време Куийкуег прехвърляше нежно мургавите си татуирани крака върху моите и отново ги прибираше; чувствах се много приятно, свободно и удобно, но бъбренето най-после съвсем ни разсъни и на нас ни се прииска да станем, при все че беше все още далеко до разсъмване.

Да, дотолкова бяхме се разсънили, че лежането почна да ни дотяга и полека-лека седнахме, завити с юргана, облегнати на дъската откъм главата, със свити и долепени колене, навели към тях носове, като че капачките им бяха грейки. Чувствахме се много приятно и удобно, особено защото навън беше страшно студено; и не само навън, но и вън от леглото, тъй като в стаята нямаше огън. Казах „особено“, защото, за да почувствате, че ви е топло, поне част от тялото ви трябва да е изложена на студ; качеството на всяко нещо на този свят се разбира само чрез неговата противоположност. Нищо не съществува само по себе. Ако сте се чувствали, и то от дълго време, напълно удобно, не може да се каже, че ви е удобно и сега. Но ако носът или темето ви са студени като моите и на Куийкуег, тогава ще се чувствате наистина много приятно и ще ви е безспорно топло. Затова в спалните помещения не трябва никога да се пали огън, едно от скъпите неудобства на богаташите. Върхът на удоволствието е между вас и студения външен въздух да има само едно одеяло. Тогава сте като единствената топла искра в сърцето на полярен леден блок.

Бяхме поседели така със свити нозе известно време, когато изведнъж ми хрумна да отворя очи; трябва да кажа, че щом съм в постеля, все едно денем или нощем, заспал или буден, имам навика да стоя винаги със затворени очи, за да усещам по-добре насладата от лежането. Човек може да почувства напълно истински своето аз единствено при затворени очи; като че мракът е най-подходяща среда за нашата духовна същност, макар светлината да е по-желана за тленната ми обвивка. И така, когато отворих очи и напуснах приятната си самосътворена тъмнина, за да се озова в натрапения ми груб външен неосветен среднощен мрак, усетих неприятна промяна. И не се противопоставих на Куийкуег да запали лампата, щом сме будни; освен това му се искало и да запуши с томахавката си. Трябва да кажа, че макар миналата вечер да изпитвах такова силно отвращение към пушенето в леглото, знае се, че и най-коравите ни предразсъдъци омекват, щом ги превие любовта. Аз сам желаех сега Куийкуег да пуши край мене, дори и в леглото, щом това му доставяше такава спокойна наслада. Не изпитвах вече неуместна загриженост за застрахователната полица на стопанина. Изпитвах само дълбоко вътрешно удоволствие, че пуша и лежа с истински приятел. Наметнали рошавите си палта, ние си подавахме томахавката, докато над нас надвисна синкава димна завеса, осветена от пламъка на запалената лампа.

Не зная дали тази именно люшкаща се завеса отнесе дивака към други, по-далечни краища; но той заговори сега за родния си остров, а пък аз, жадуващ да науча житието му, го помолих да продължи разказа си. Той се съгласи с готовност. При все че по онова време не разбирах доста много от думите му, по-късното усвояване на изкълчения му говор ми позволи да предам в общи черти целия разказ така, както съм го запомнил.