Херман Мелвил
Моби Дик (48)

Глава 46
Предположения

При все че всички мисли и действия на Ахав, изгарящ в пламъка на своето намерение, имаха за крайна цел улавянето на Моби Дик; при все че той изглеждаше готов да пожертва на тази единствена страст всичките си земни интереси, възможно беше все пак по природа и от дълга привичка да е бил толкова тясно свързан с навиците на един запален китоловец, та да не е можел да изостави напълно страничните цели на пътуването. В противен случай у него не са липсвали и други, много по-убедителни подбуди. Бихме прекалили може би — дори като имаме предвид неговата мания, — ако кажем, че жаждата му за мъст към Белия кит е могла да се разшири донякъде и по отношение на всички спермацетови китове; а освен това, колкото повече такива чудовища би убил, толкова повече би увеличил възможността всеки срещнат по-късно кит да бъде омразният му враг. Но ако трябва наистина да изключим подобно предположение, той е имал допълнителни съображения — макар и не така тясно съгласувани с безумието на завладялата го страст, — които са били в състояние да го отвлекат.

За осъществяване на своята цел Ахав трябваше да си послужи с оръдия; а от всички оръдия, използвани в сянката на луната, човекът е тоя, който може най-лесно да излезе вън от строя. Той знаеше например, че колкото и да е властна притегателната му сила над Старбък, тя не може да завладее изцяло душата на човека, както физическото превъзходство не включва в себе си и интелектуално господство; защото интелектът има само телесна връзка с чисто духовната сфера. Тялото и покорената воля на Старбък принадлежаха на Ахав дотогава, докато Ахавовият магнит въздействаше върху мозъка на Старбък; но Ахав знаеше, че първият помощник-капитан все пак се възмущава от целта на капитана и би се отърсил с радост от нея или дори би осуетил осъществяването й. Още много време щеше може би да мине, преди да видят Белия кит. През този продължителен промеждутък Старбък би могъл да изпадне в нови пристъпи на непокорство срещу водачеството на капитана, ако не му бъде въздействано с някои обикновени, продиктувани от разума и обстоятелствата съображения. Не само това, но и прозорливата лудост на Ахав по отношение на Моби Дик се прояви най-ярко в невероятния му усет и проникновение да предвиди, че преследването трябва да се освободи засега от странното поетично богоборство, което естествено го обгръщаше; че целият ужас на това пътуване трябва да се прикрива, защото малцина са ония, чиято смелост може да устои на неподкрепени с действия продължителни размисли; че по време на дългите нощни дежурства офицерите и моряците трябва да мислят за по-близки тям неща вместо за Моби Дик. Колкото усърдно и бурно да бе приветствал буйният екипаж оповестената цел, моряците са народ своенравен и незаслужаващ доверие… Те живеят в променливо атмосферно време и поглъщат неговото непостоянство… А когато преследват нещо далечно и неясно — какъвто живот и увлечения да обещава то накрая, — трябва да се намерят преди всичко временни интереси и занимания, които да поддържат духа им за последната атака.

Ахав не бе забравил и друго. При силни вълнения хората презират всякакви дребнави съображения; но тези вълнения лесно изчезват. Постоянното естествено състояние на живия човек, мислеше Ахав, е користолюбието. Дори ако приемем, че Белия кит е възпламенил напълно сърцата на моя дивашки екипаж и подхранва у тях известно безкористно рицарско чувство, все пак, макар и да преследват Моби Дик от любов към това рицарство, тия хора трябва да имат храна и за по-обикновените си всекидневни апетити. Защото дори и някогашните възвишени рицари и кръстоносци не се задоволявали да изминат две хиляди сухопътни мили, за да се борят за светия гроб, без пътьом да се отдават на разбойничества, да тършуват чужди джобове и да си доставят други допълнителни доходи. Ако се придържаха строго единствено към своята романтична цел, на мнозина тази романтична цел би опротивяла. „Не ще лиша тия хора — мислеше Ахав — от всяка надежда за спечелване на пари… Да, пари. Те може да ги презират сега; но минат ли няколко месеца без изгледи да получат пари, тези инертни пари могат да се разбунтуват ненадейно у тях и да разжалват Ахав.“

Не липсваше и друга предохранителна мотивировка, засягаща по-близко лично Ахав. След като бе разкрил, вероятно без да му мисли много, а може би и донякъде предивременно, първата и при това лична цел на пътуването на „Пекод“, Ахав съзнаваше напълно, че с тази си постъпка се бе изложил косвено да неизкупимото обвинение в узурпаторство; и екипажът му имаше право, без да си навлече ни нравствена, ни правна отговорност, да откаже, ако пожелае, всяко по-нататъшно подчинение и дори да му отнеме насила командването. Ахав се пазеше, разбира се, най-внимателно от всеки повод за обвинение в узурпаторство, както и от възможните последици при съживяване на това потискано впечатление. Защитата му беше единствено в превъзходството на неговия ум, сърце и ръка, подкрепяни от грижливо и точно пресметнато наблюдение на всекиминутните атмосферни влияния, които можеха да въздействат на неговия екипаж.

Поради всички тия причини, както и поради други, прекалено аналитични, за да бъдат изложени тук, Ахав разбираше ясно, че трябва все още да се придържа към естествената, официална цел на „Пекод“; и не само да спазва всички приети обичаи, но да демонстрира неотлъчно всеизвестното увлечение, с което винаги бе изпълнявал професията си.

Както и да е, той викаше често тримата дежурни по мачта, на които напомняше да си отварят очите и да съобщават дори за забелязани делфини. Тази бдителност не остана невъзнаградена.