Херман Мелвил
Моби Дик (107)

Глава 105
Намаляват ли размерите на кита? Ще изчезне ли той?

Щом левиатанът връхлита върху нас от самите извори на вечността, уместно би било да се запитаме дали през дългата редица поколения размерите му не са се намалили в сравнение с първоначалното туловище на прадедите му.

Но изследванията показват, че днешните китове не само надвишават по размери тези, чиито вкаменели останки намираме при разкопки от терциерната ера (включваща строго определена геологична епоха, предшествала появата на човека), но и самите останки от по-късните терциерни формации надвишават тия от по-ранните.

От всички изкопани досега предадамови китове най-голям е несъмнено алабамският, споменат в предишната глава, а при това неговият скелет няма дори седемдесет стъпки дължина, докато, както видяхме, скелетът на един едър съвременен кит има седемдесет и две стъпки дължина. А чувал съм от сведущи китоловци, че са улавяли спермацетови китове, почти сто стъпки дълги.

Но не е ли възможно, макар днешните китове да надвишават онези от всички по-раншни геологични епохи, не е ли възможно все пак да са се изродили в сравнение с китовете от времето на Адам?

Трябва безусловно да стигнем до това заключение, ако искаме да повярваме на джентълмени като Плиний и изобщо на древните естественици. Защото Плиний ни разказва за китове, чиито живи туловища са заемали площ от няколко акра, а Алдровандус за други, дълги цели осемстотин стъпки — истински въжени фабрики и темзенски тунели! Пък и по времето на Бенкс и Солендър, Куковски естественици, намираме един датчанин, член на Академията на науките, който твърди, че исландският кит reydan siskur, или набръчкан корем, е дълъг сто и двадесет ярда, което е равно на триста и шестдесет стъпки. А френският естественик Ласепед още в самото начало (стр. 3) на своята подробна история на китовете установява, че същинският кит е дълъг сто метра, или триста двадесет и осем стъпки. Този труд е обнародван не много отдавна — през 1825 година.

Но дали някой китоловец ще повярва на тези приказки? Не. Днешният кит е толкова голям, колкото и прадедите му от времето на Плиний. Ако попадна някога там, където е сега Плиний, аз, китоловецът (във всеки случай по-голям китоловец от него), ще имам дързостта да му заявя това в очите. Защото аз не мога да се съглася, че е възможно, след като египетските мумии, погребани хиляди години преди раждането на Плиний, не достигат на височина един днешен жител на Кентъки по чорапи, а добитъкът и другите животни, изваяни в най-древните египетски и ниневийски скрижали, доказват ясно със съответните си мащаби, че днешните породисти, добре отгледани, премирани смитфилдовски породи далеко надминават по размери най-едрите фараонови крави; аз не мога да се съглася при всички тези данни, че измежду всички живи твари само китът се е изродил и издребнял.

Остава обаче още един въпрос, често задаван от най-невзрачните жители на Нантъкит. Именно: дали при наличието на всезнаещите дежурни по мачта в китоловните кораби, които проникват вече и през Беринговия проток, и в най-отдалечените и тайни кътчета на земното кълбо, както и на хилядите харпуни и копия, хвърляни край всички брегове, левиатанът ще може да просъществува дълго при такова широко преследване и безпощадно унищожаване; дали няма най-после да бъде напълно изтребен и дали последният кит няма да изпуши някой ден като последния човек последната си лула и да изчезне заедно с последния й дим.

Ако сравним гърбатите стада на китовете с гърбатите стада на бизоните, които преди по-малко от четиридесет години, пръснати с десетки хиляди из прериите на Илинойс и Мисури, разтърсваха железните си гриви и мръщеха буреносните си чела там, където сега се намират многолюдни речни столици, а любезният посредник ви продава земята по един долар за квадратен инч, тогава бихме получили неопровержимо доказателство, че преследваният кит не ще може да се спаси от бързо изчезване.

Но този въпрос трябва да се разгледа и в друга светлина. При все че преди толкова кратко време — по-малко от живота на едно поколение — броят на бизоните в Илинойс е надвишавал броя на днешното лондонско население и при все че днес от тях не са останали в областта ни рог, ни копито, все пак съвършено различното естество на лова на китове в никакъв случай не допуска подобно безславно изчезване на левиатана. Четиридесет души в един кораб, тръгнал на лов за китове, смятат, че са постигнали изключителен успех и благодарят Богу, ако най-после се завърнат вкъщи с мас от четиридесет кита. Докато по времето на старите канадски и индиански ловци и трапери от Далечния запад (в чийто залез все още изгряват слънца), когато ония места бяха една девствена пустиня, същият брой хора в мокасини и на коне вместо на кораби биха избили не четиридесет, а четиридесет хиляди и дори повече бизони — факт, който може да се докаже, ако стане нужда, със статистически данни.

След правилно обмисляне не можем да сметнем за довод в полза на постепенното изчезване на спермацетовия кит например обстоятелството, че преди години (да кажем, през последните десетилетия на миналия век) малки стада от тия левиатани са били срещани по-често, отколкото днес, и следователно китоловните пътешествия са били не така продължителни и много по-доходни от сегашните. Защото, както бе отбелязано другаде, тези китове, по съображения за безопасност, плуват сега из моретата на огромни кервани, така че пръснатите единични животни, двойки, ята и стада са събрани сега в огромни, но разделени от далечни разстояния и нарядко срещани армии. Това е всичко. Еднакво погрешно изглежда схващането, че тъй като така наречените китове за банели не посещават вече води, където по-рано са били срещани в изобилие, този вид намалява по брой. Те са били чисто и просто прогонени от едно място на друго; и ако едно крайбрежие не се оживява вече от фонтаните им, бъдете сигурни, че някой друг по-далечен бряг е бил неотдавна смаян от това непознато дотогава зрелище.

Нещо повече: що се отнася до току-що споменатите левиатани, те имат две твърдини, които по всяка човешка вероятност ще останат завинаги непревземаеми. И както при нашествие в долините им студените швейцарци се оттеглят в планините, така, подгонени от саваните и поляните на централните морета, китовете за банели могат най-после да се приберат в полярните си крепости и като се закрият там под последните прозрачни бариери и стени, да изплуват отново сред ледни полета и плаващи блокове, в омагьосания кръг на вечния декември, откъдето ще се надсмиват над всяко човешко преследване.

Но тъй като на един уловен спермацетов кит се падат по петдесет кита за банели, някои философи от моряшкия трюм заключават, че това изтребление е засегнало вече чувствително техните бойни дружини. Всъщност, при все че от известно време не по-малко от 13 000 такива китове са били избивани годишно по северозападното крайбрежие само от американците, има все пак съображения, поради които и това обстоятелство дори не е довод в полза на горното предположение.

Колкото и да е естествена недоверчивостта, когато се говори за такава многочисленост на най-грамадното животно на земното кълбо, какво ще кажем на историка Харто от Гоа, който ни разказва, че кралят на Сиам уловил при един лов четири хиляди слона; и че в ония места слоновете били многобройни като стада добитък в умерените климати. Нямаме никакво основание да се съмняваме, че ако тези слонове, преследвани през хилядолетия от Семирамида, Пор, Анибал и всички по-късни източни владетели, съществуват и досега в голям брой, огромният кит може много по-лесно да преживее всички преследвания, защото пасбището, из което се движи, е тъкмо два пъти по-голямо от цяла Азия, двете Америки, Европа, Африка, Нова Холандия и всички острови, взети заедно.

Освен това да вземем предвид, че поради предполагаемата дълговечност на китовете, които живеят вероятно над сто години, по всяко време трябва да има по няколко поколения възрастни китове. А лесно можем да си представим какво означава това, ако си въобразим, че всички гробища, семейни гробници и мавзолеи биха върнали в света живи всички мъже, жени и деца, починали през последните седемдесет и пет години, прибавяйки това безчетно войнство към сегашното население на земното кълбо.

Затова поради всички тия основания ние провъзгласяваме кита за безсмъртен като вид, колкото и да е уязвим като индивид. Той е плувал из моретата много преди материците да са изникнали над водата; плувал е някога там, където са се намирали по-късно Тюйлери, замъкът Уиндзор и Кремъл. По време на потопа е презрял Ноевия ковчег и ако нов потоп залее света като Нидерландия, за да издави всички плъхове в него, вечният кит пак ще оцелее, ще се издигне върху гребена на най-високата екваториална вълна и ще хвърли към небето своето предизвикателно, разпенено презрение.