Херман Мелвил
Моби Дик (65)

Глава 63
Куката

От стъблото израстват клони, от тях — вейки. Така при благодарни теми изникват главите.

Куката, за която се спомена в една от предишните страници, заслужава отделно описание. Тя представлява пръчка, дълга около две стъпки, с жлебове и особена форма, забита отвесно в десния борд до носа на лодката, за да служи за опора на дървения край на харпуна, чийто оголен, назъбен втори край стърчи малко наклонен пред носа. По този начин оръжието е винаги подръка за харпунджията, който го грабва от мястото му така бързо, както някой горски жител откачва пушката си от стената. На куката са подпрени обикновено два харпуна, наричани съответно първи и втори.

Но и двата харпуна са свързани поотделно с общото въже, и то със следната цел: да бъдат хвърлени, ако е възможно, незабавно един след друг срещу един и същи кит; така че, ако при оттеглянето единият ще трябва да бъде измъкнат, другият все пак да остане. Това удвоява изгледите за успех. Но много често поради внезапното, буйно и конвулсивно бягство на кита след удара с първия харпун за харпунджията е невъзможно, колкото и светкавични да са движенията му, да забие и втория. Все пак, тъй като вторият харпун е вече свързан с въжето, което се отмотава, той също трябва при всички обстоятелства да бъде хвърлен вън от лодката както и където попадне; иначе целият екипаж се излага на най-голяма опасност. В такива случаи харпунът обикновено бива хвърлен във водата, подвиг, който в повечето случаи може да се извърши благоразумно благодарение запасните навивки на въжето в лодката (споменати в една от предишните глави). Но това опасно действие невинаги минава без тъжни и смъртоносни злополуки.

По-нататък трябва да знаете, че щом бъде хвърлен, вторият харпун се превръща веднага в люшкащо се, разсичащо страшилище, което подскача около лодката и кита, омотава въжетата, прерязва ги и прави пакости по всички направления. А обикновено не е възможно да го приберат, преди да уловят окончателно убития кит.

Помислете тогава какво е положението на четири лодки, подгонили заедно някой необикновено силен, пъргав и съобразителен кит; когато благодарение на тези негови качества, както и на допълнителните случайности при подобно смело начинание, наоколо му се люшкат едновременно осем или десет запратени втори харпуна. Защото във всяка лодка има, разбира се, по няколко харпуна, които ще бъдат завързани за въжето, в случай че първият е бил безуспешно и безвъзвратно хвърлен. Разказвам откровено тук тези подробности, защото те ще могат да изяснят някои много важни и сложни места и случки, които предстои да бъдат описани по-нататък.