Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Moby-Dick, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 27 гласа)

Информация

Сканиране
noisy (2010)
Разпознаване и корекция
vasko_dikov (2010)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Херман Мелвил. Моби Дик

Второ издание

Редактор: Жени Божилова

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Радослава Маринович, Ладия Стоянова

Дадена за набор 14.XII.1976 г.

Подписана за печат март 1977 г.

Излязла от печат юни 1977 г.

Формат 84х108/32. Печатни коли 35 1/2.

Издателски коли 29,82. Цена 2,53

Д.И. „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Ракитин“ 2

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Моби Дик от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Моби Дик
Moby-Dick
Титул на първото издание
Титул на първото издание
АвторХерман Мелвил
Създаване
Първо издание18 октомври 1851 (Великобритания)
14 ноември 1851 (САЩ) г.
САЩ
ИздателствоRichard Bentley (Великобритания)
Harper & Brothers (САЩ)
Оригинален езиканглийски
Видроман
НачалоCall me Ishmael.
КрайIt was the devious-cruising Rachel, that in her retracing search after her missing children, only found another orphan.
Моби Дик в Общомедия

„Моби Дик“ (на английски: Moby-Dick)) е епичен роман от американския писател Херман Мелвил, който е издаден на 18 октомври 1851 година в Лондон. На български е преведен от Невяна Розева. Моби Дик е много продавана книга през 19 век.

Сюжет

Романът описва преследването на белия кит, наречен Моби Дик, с китоловния кораб „Пекоуд“, под командването на капитан Ахаб.

Превод и издаване в България

  • 1935 – Херман Мелвил. Белият кит:Моби Дик. прев. Лазар Голдман Изд. „Т. Ф. Чипев“.
  • 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1962.
  • 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Изд. „Народна младеж“. София, 1962.
  • 1977 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1977.
  • 1983 – Херман Мелвил. Избрани произведения в 5 тома. Том 3:Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Георги Бакалов“. Варна, 1983.
  • 2009 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Вестникарска група България“. София, 2009.
  • 2009 – Херман Мелвил. Моби дик:капитан Ахав преследва белия кит. Прев. от англ. Ваня Пенева Изд. „Емас“. София, 2009.
  • 2014 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Изток-Запад“. София, 2014.

Външни препратки

Глава 63
Куката

От стъблото израстват клони, от тях — вейки. Така при благодарни теми изникват главите.

Куката, за която се спомена в една от предишните страници, заслужава отделно описание. Тя представлява пръчка, дълга около две стъпки, с жлебове и особена форма, забита отвесно в десния борд до носа на лодката, за да служи за опора на дървения край на харпуна, чийто оголен, назъбен втори край стърчи малко наклонен пред носа. По този начин оръжието е винаги подръка за харпунджията, който го грабва от мястото му така бързо, както някой горски жител откачва пушката си от стената. На куката са подпрени обикновено два харпуна, наричани съответно първи и втори.

Но и двата харпуна са свързани поотделно с общото въже, и то със следната цел: да бъдат хвърлени, ако е възможно, незабавно един след друг срещу един и същи кит; така че, ако при оттеглянето единият ще трябва да бъде измъкнат, другият все пак да остане. Това удвоява изгледите за успех. Но много често поради внезапното, буйно и конвулсивно бягство на кита след удара с първия харпун за харпунджията е невъзможно, колкото и светкавични да са движенията му, да забие и втория. Все пак, тъй като вторият харпун е вече свързан с въжето, което се отмотава, той също трябва при всички обстоятелства да бъде хвърлен вън от лодката както и където попадне; иначе целият екипаж се излага на най-голяма опасност. В такива случаи харпунът обикновено бива хвърлен във водата, подвиг, който в повечето случаи може да се извърши благоразумно благодарение запасните навивки на въжето в лодката (споменати в една от предишните глави). Но това опасно действие невинаги минава без тъжни и смъртоносни злополуки.

По-нататък трябва да знаете, че щом бъде хвърлен, вторият харпун се превръща веднага в люшкащо се, разсичащо страшилище, което подскача около лодката и кита, омотава въжетата, прерязва ги и прави пакости по всички направления. А обикновено не е възможно да го приберат, преди да уловят окончателно убития кит.

Помислете тогава какво е положението на четири лодки, подгонили заедно някой необикновено силен, пъргав и съобразителен кит; когато благодарение на тези негови качества, както и на допълнителните случайности при подобно смело начинание, наоколо му се люшкат едновременно осем или десет запратени втори харпуна. Защото във всяка лодка има, разбира се, по няколко харпуна, които ще бъдат завързани за въжето, в случай че първият е бил безуспешно и безвъзвратно хвърлен. Разказвам откровено тук тези подробности, защото те ще могат да изяснят някои много важни и сложни места и случки, които предстои да бъдат описани по-нататък.