Херман Мелвил
Моби Дик (81)

Глава 79
Прерията

Никой физиономист или френолог не се е заел досега да изучи линиите или да опипа подутините по главата на този вид левиатан. Подобно начинание би изглеждало почти толкова безнадеждно, колкото за Лаватер да огледа гънките на Гибралтарската скала или за Гал да се изкачи по подвижна стълба и да се занимае с купола на римския Пантеон. А при това в своето прочуто съчинение Лаватер се занимава не само с различни човешки физиономии, но изучава внимателно и физиономиите на коне, птици, змии и риби, спирайки се подробно на забелязаните в тях промени в изражението. Гал, както и ученикът му Спурцхайм, не пропуска да спомене някои френологични особености и у други същества освен у човека. Затова, макар и да не съм достатъчно сведущ за пионер в тази област, ще си послужа с тези две полунауки по отношение на кита. Опитвам всичко и постигам, каквото мога.

От физиономично гледище спермацетовият кит е аномалия. Той няма нос. А тъй като носът е средната и най-очебийна черта, която може би най-много променя и накрая дава облик на общото изражение, би могло да се допусне, че пълното отсъствие на тази външна добавка трябва да се отразява много върху изражението на кита. Защото, както при създаването на парк някаква колона, купол, паметник или каквато и да е кула се смята почти необходима за допълване на гледката, така и никое лице не ще бъде хармонично без високата открита камбанария — носа. Счупете носа на Фидиевия мраморен Юпитер — в каква жалка останка ще се превърне! Въпреки това левиатанът е толкова огромен, всичките му измерения са така внушителни, че липсата на нос, която би била отвратителна в статуята на Юпитер, тук не е недостатък. Напротив, тя е едно допълнително величие. Носът би бил нещо неприлично в кита. Когато във вашето пътешествие за изучаване физиономията му обиколите с малката си корабна лодка главата, внушителната ви представа за кита не се накърнява никога от мисълта, че трябва да му се тури и един нос. Досадна мисъл, която толкова често и настойчиво се натрапва дори когато съзерцавате най-могъщ царствен старейшина на трона му.

В известно отношение спермацетовият кит има най-внушителна физиономия, когато го гледате в анфас. Тази гледка е величествена.

Мислено едно красиво човешко чело прилича на зазоряващ се изток. В извитото чело на почиващ на пасбището бик има нещо величествено. Величествено е и челото на слон, тикащо тежко оръдие по нанагорнището на планинска клисура. Човешко или животинско, тайнственото чело е като големия златен печат, с който германските императори скрепявали указите си. То означава: „Бог: направено собственоръчно днес.“ Но в много създания, у самия човек дори челото е много често само тясна алпийска полянка под линията на снеговете. Малко чела са като челата на Шекспир или Меланктон, толкова високи, че самите очи приличат под тях на бистри, вечни и спокойни планински езера; а над тях, в бръчките на челото, можете да проследите рогатите мисли, които се спускат долу да пият, както планинските ловци проследяват по снега стъпките на елена. Но при големия спермацетов кит това високо и могъщо божествено благородство, присъщо на челото, е така безкрайно засилено, че когато го погледнете в анфас, чувствате божеството и ужасните сили много по-дълбоко, отколкото при съзерцаване на което и да е друго живо същество. Защото вие не виждате някаква определена точка; не виждате никаква отделна черта; никакъв нос, очи, уши или уста; никакво лице; той няма всъщност такова нещо; вие виждате само широко като небосвод чело, нагънато на бръчки; безгласно смръщване, носещо гибел на лодки, кораби и хора. Това чудно чело не се смалява, гледано и в профил; макар че гледано от тази страна, то не е така величествено и внушително. В профил забелязвате ясно хоризонталната полукръгла хлътналост в средата, която според Лаватер у човека е признак на гениалност. Какво? Гениалност в спермацетовия кит ли? Писал ли е някога спермацетовият кит книга, произнесъл ли е реч? Не, неговата голяма гениалност се проявява в това, че той не върши нищо, за да я покаже. Тя се изявява и в пирамидовото му мълчание. Това ме навежда на мисълта, че ако големият спермацетов кит би бил известен на младите източни народи, щеше да е провъзгласен за божество от детински, суеверната им мисъл. Те боготворили нилския крокодил, защото нямал език; спермацетовият кит също няма език, или ако има, е толкова малък, че не може да се покаже. Ако един ден някой висококултурен, поетичен народ почне да се рови назад, за да търси произхода си, и стигне до веселите древни първомайски божества, като им въздигне отново и набързо престол в сегашното високомерно небе на обезлюдения вече връх; бъдете уверени, че ако бъде въздигнат до високия Юпитеров престол, големият спермацетов кит ще бъде достоен за него.

Шамполион разчете сбръчканите гранитни йероглифи. Но няма друг Шамполион, който да разчете египетското писмо по лицето на човека или на което и да е живо същество. Физиономистиката като всяка друга човешка наука е само една мимолетна басня. Ако следователно сър Уилям Джонс, който чете на тридесет езика, не може да разчете дълбоките неуловими мисли в едно селско лице, как може неукият Ишмиъл да се надява, че ще прочете трудния халдейски по челото на спермацетовия кит? Аз само ви представям това чело — четете, ако можете.