Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Moby-Dick, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 27 гласа)

Информация

Сканиране
noisy (2010)
Разпознаване и корекция
vasko_dikov (2010)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Херман Мелвил. Моби Дик

Второ издание

Редактор: Жени Божилова

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Радослава Маринович, Ладия Стоянова

Дадена за набор 14.XII.1976 г.

Подписана за печат март 1977 г.

Излязла от печат юни 1977 г.

Формат 84х108/32. Печатни коли 35 1/2.

Издателски коли 29,82. Цена 2,53

Д.И. „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Ракитин“ 2

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Моби Дик от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Моби Дик
Moby-Dick
Титул на първото издание
Титул на първото издание
АвторХерман Мелвил
Създаване
Първо издание18 октомври 1851 (Великобритания)
14 ноември 1851 (САЩ) г.
САЩ
ИздателствоRichard Bentley (Великобритания)
Harper & Brothers (САЩ)
Оригинален езиканглийски
Видроман
НачалоCall me Ishmael.
КрайIt was the devious-cruising Rachel, that in her retracing search after her missing children, only found another orphan.
Моби Дик в Общомедия

„Моби Дик“ (на английски: Moby-Dick)) е епичен роман от американския писател Херман Мелвил, който е издаден на 18 октомври 1851 година в Лондон. На български е преведен от Невяна Розева. Моби Дик е много продавана книга през 19 век.

Сюжет

Романът описва преследването на белия кит, наречен Моби Дик, с китоловния кораб „Пекоуд“, под командването на капитан Ахаб.

Превод и издаване в България

  • 1935 – Херман Мелвил. Белият кит:Моби Дик. прев. Лазар Голдман Изд. „Т. Ф. Чипев“.
  • 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1962.
  • 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Изд. „Народна младеж“. София, 1962.
  • 1977 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1977.
  • 1983 – Херман Мелвил. Избрани произведения в 5 тома. Том 3:Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Георги Бакалов“. Варна, 1983.
  • 2009 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Вестникарска група България“. София, 2009.
  • 2009 – Херман Мелвил. Моби дик:капитан Ахав преследва белия кит. Прев. от англ. Ваня Пенева Изд. „Емас“. София, 2009.
  • 2014 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Изток-Запад“. София, 2014.

Външни препратки

Глава 31
Царица Маб[1]

 

На другата сутрин Стъб заговори с Фласк.

— Такъв чуден сън, Ледорез, никога не съм сънувал. Нали знаеш кокаления крак на стария; е, сънувах, че ме ритна с него; а когато се опитах да му отвърна с ритник, вярвай, човече, направо си запокитих крака надалече! След това Ахав заприлича изведнъж на пирамида, която аз продължих да ритам като прокълнат глупак. Но най-чудното, Фласк — знаеш колко чудновати са обикновено всички сънища, най-чудното е, че колкото и да бях разярен, през цялото време си казвах, че този ритник от Ахав не е кой знае каква обида. „Защо се вълнувам толкова, мисля си аз, кракът не е истински, а изкуствен.“ А пък разликата между удар от нещо живо и удар от нещо мъртво е огромна. Затова удар с ръка, Фласк, е сто пъти по-тежък от удар с тояга. Обидата е жива, ако е от жива ръка или крак, човече. Та през цялото време, знаеш, докато блъсках глупавите си пръсти в тая проклета пирамида — цялата работа беше така дяволски объркана, — през цялото време, ти казвам, си мислех: „Ами че неговият крак сега е просто тояга — тояга от китова кост.“ Да, мисля си аз, той не ме ритна оскърбително, а само ме потупа с тояжка; всъщност не и с тояжка, а с банелка. Пък освен това, мисля си аз, нека го погледна още веднъж: ами че краят й — ходилото — е толкова малък; ако ме бе ритнал някой селяк с голямо ходило, тогава обидата щеше да е страшно голяма. А тая обида е просто колкото една точица. Но сега, Фласк, идва най-смешната част на съня. Докато аз удрях пирамидата, един стар гърбав тритон с коса като четина ме сграбчи за раменете и ме завъртя. „Какво правиш?“ — каза той. Признавам, човече, уплаших се. Такава мутра! Но в следния миг надвих някак си страха. „Какво правя ли? — казах най-после. — А на тебе, господин гърбушко, какво ти влиза в работа това? Да не искаш и ти и някой ритник?“ Ей богу, Фласк, едва изрекох тия думи, той се обърна гърбом към мене, наведе се, вдигна водораслите, които му служеха за дрипи, и какво мислиш видях — дявол да го вземе, човече, целият му задник беше набоден с шила за разплитане на въжета с върховете навън. Поразмислих малко и рекох: „Май че няма да те ритна, старче!“ — „Мъдрец Стъб, рече той, мъдрец Стъб“ и продължи да го повтаря като някоя стара вещица, която си чеше венците. Като видях, че няма да престане с това „мъдрец Стъб, мъдрец Стъб“, помислих, че мога да си продължа да ритам пирамидата. Но щом си вдигнах крака, оня изрева: „Престани да риташ!“ — „Ее, казвам аз, какво има пак, старче?“ — „Слушай, казва той, да се разберем за ритника. Капитан Ахав те ритна, така ли?“ — „Да, казвам аз, тъкмо тук.“ — „Добре, казва той, с кокаления си крак, нали?“ „Да, казвам аз, с него.“ — „Тогава, казва той, от какво се оплакваш, мъдрецо Стъб? Нима не те е ритнал добронамерено? Не те е ритнал с обикновен дървен крак, нали? Ритнал те е, Стъб, велик човек, и то с хубав кокален крак. Това е чест; според мене е чест. Слушай, мъдрецо Стъб. Най-големите лордове в Древна Англия са смятали за чест някоя кралица да им удари плесник и да ги направи рицари на жартиерата; а ти се гордей, Стъб, че те е ритнал старият Ахав и те е направил мъдрец. Запомни, каквото ти казвам: нека те рита; смятай ритниците му за чест и в никакъв случай не му отвръщай с ритник. Това няма да ти помогне, мъдрецо Стъб. Не виждаш ли тая пирамида?“ При тия думи той изведнъж излетя неизвестно как във въздуха. Аз захърках, обърнах се и видях, че съм в хамака си! Какво ще кажеш за тоя сън, Фласк?

— Не зная; но все пак ми се струва малко глуповат.

— Може, може. Но той ми вдъхна повече търпимост, Фласк. Виждаш ли Ахав, застанал ей там, да гледа косо към кърмата? Да ти кажа нещо, Фласк: най-добре е да не закачаш стареца; не му продумвай, каквото и да ти казва. Чакай! Какво кряска? Да чуем!

— Хей, вие там, дежурните по мачта! Отваряйте си очите всички! По тия места има китове! Ако видите бял кит, викайте до прегракване!

— Какво ще кажеш, Фласк? Не е ли малко чудно, а? Бял кит… забеляза ли, човече? Слушай, нещо странно става. Почакай да видим, Фласк, какво ще излезе. Ахав е нещо освирепял. Но тихо: той иде насам.

Бележки

[1] Царицата на съня. — Б.пр.