Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Moby-Dick, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 27 гласа)

Информация

Сканиране
noisy (2010)
Разпознаване и корекция
vasko_dikov (2010)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Херман Мелвил. Моби Дик

Второ издание

Редактор: Жени Божилова

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Радослава Маринович, Ладия Стоянова

Дадена за набор 14.XII.1976 г.

Подписана за печат март 1977 г.

Излязла от печат юни 1977 г.

Формат 84х108/32. Печатни коли 35 1/2.

Издателски коли 29,82. Цена 2,53

Д.И. „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Ракитин“ 2

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Моби Дик от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Моби Дик
Moby-Dick
Титул на първото издание
Титул на първото издание
АвторХерман Мелвил
Създаване
Първо издание18 октомври 1851 (Великобритания)
14 ноември 1851 (САЩ) г.
САЩ
ИздателствоRichard Bentley (Великобритания)
Harper & Brothers (САЩ)
Оригинален езиканглийски
Видроман
НачалоCall me Ishmael.
КрайIt was the devious-cruising Rachel, that in her retracing search after her missing children, only found another orphan.
Моби Дик в Общомедия

„Моби Дик“ (на английски: Moby-Dick)) е епичен роман от американския писател Херман Мелвил, който е издаден на 18 октомври 1851 година в Лондон. На български е преведен от Невяна Розева. Моби Дик е много продавана книга през 19 век.

Сюжет

Романът описва преследването на белия кит, наречен Моби Дик, с китоловния кораб „Пекоуд“, под командването на капитан Ахаб.

Превод и издаване в България

  • 1935 – Херман Мелвил. Белият кит:Моби Дик. прев. Лазар Голдман Изд. „Т. Ф. Чипев“.
  • 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1962.
  • 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Изд. „Народна младеж“. София, 1962.
  • 1977 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1977.
  • 1983 – Херман Мелвил. Избрани произведения в 5 тома. Том 3:Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Георги Бакалов“. Варна, 1983.
  • 2009 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Вестникарска група България“. София, 2009.
  • 2009 – Херман Мелвил. Моби дик:капитан Ахав преследва белия кит. Прев. от англ. Ваня Пенева Изд. „Емас“. София, 2009.
  • 2014 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Изток-Запад“. София, 2014.

Външни препратки

Глава 80
Ядката

Ако по физиономия спермацетовият кит е сфинкс, за френолога мозъкът му е кръг, който не може да се повдигне на квадрат.

Черепът на възрастен кит има най-малко двадесет стъпки дължина. Ако откачите долната челюст и го гледате отстрани, този череп ще прилича на една леко наклонена плоскост, положена изцяло върху водоравна основа. Но приживе — както видяхте другаде — тази наклонена плоскост е грубо запълнена и почти изравнена от огромната потискаща я маса на „пъна“ и спермацета. В горния си край черепът образува кратер, където е вложена тази маса; а под дългия под на кратера — в друга кухина, която достига често десет инча дължина и толкова дълбочина — се намира малкият колкото шепа мозък на това чудовище. Приживе мозъкът е отдалечен най-малко двадесет стъпки от привидното чело, той е скрит зад огромните външни укрепления като най-вътрешната крепост в разширената укрепителна система на Квебек. Така е прикътан като скъпо ковчеже, защото някои китоловци твърдят безапелационно, че спермацетовият кит нямал друг мозък освен осезаемото мозъчно подобие, образувано от няколко кубически ярда спермацет. По тяхна преценка, много по-съобразна с представата за цялостната мощ на кита, именно тази тайнствена негова част, разположена на странични дипли, пластове и гънки, е център на разума му.

Ясно е следователно, че докато е непокътната приживе, главата на левиатана е пълно разочарование от френологично гледище. Що се отнася до истинския му мозък, не можете нито да видите, нито да почувствате някакво указание за него. Като всички могъщи неща китът не показва пред простосмъртните истинското си лице.

Ако изпразните черепа му от спермацетовото съдържание и погледнете след това изотзад задната, тоест горната му част, ще бъдете поразени от приликата й с човешкия череп, гледан в същото положение и от същата точка. И наистина, ако поставите този обърнат череп (намален до човешки размери) на поднос с човешки черепи, неволно ще го объркате с тях; а като забележите вдлъбнатините от едната страна на темето, ще се изразите с френологския израз: този човек няма почит нито към себе си, нито към другите. И с тези отрицателни качества, взети под внимание заедно с положителния факт на огромната му маса и мощ, вие ще си съставите отлично най-вярната, макар и не най-радостна представа за същността на най-висшето могъщество.

Но ако от сравнителните размери на същинския китов мозък сметнете, че той не може да бъде подходящо определен, мога да ви предложа друга представа. Ако погледнете внимателно гръбнака на което и да е четириного, ще ви порази приликата на прешлените му с низ от черепи джуджета, зачатъчни двойници на истинския череп. Съществува германско схващане, че прешлените са истински недоразвити черепи. Но според мене германците не са първите, които са забелязали тази странна външна прилика. Един мой приятел чужденец ми я посочи някога в скелета на убит от него неприятел, чиито прешлени поставяше като барелеф върху заострения нос на лодката си. Аз смятам, че френолозите са направили важен пропуск, като не са продължили изследванията си от малкия мозък към гръбначния канал. Защото мисля, че характерът на много хора ще се открие в гръбнака им. Който и да сте вие, бих предпочел да опипам по-скоро гърба, отколкото черепа ви. Една тънка гръбначна гредичка не е поддържала никога досега цялостна и благородна душа. Аз се радвам на гръбнака си като на твърда и непоколебима мачта на знамето, което полуиздигам към света.

Да приложим този гръбначен клон от френологията към спермацетовия кит. Неговата черепна кухина е свързана с първия шиен прешлен; а в този прешлен гръбначният канал, един разширен в долния си край триъгълник, има десет инча ширина и осем дълбочина. Минавайки през останалите прешлени, каналът се стеснява по обем, но на доста голямо разстояние остава все още твърде широк. Този канал е запълнен, разбира се, със същото странна влакнесто вещество — гръбначния мозък, — от каквото е съставен мозъкът. Нещо повече, на няколко стъпки след излизането му от черепната кухина обиколката на гръбначния стълб остава почти еднаква с тази на мозъка. Неоснователно ли е при тия обстоятелства гръбнакът на кита да се разгледа и прецени от френологично гледище? Защото, разгледана в тази светлина, невероятната сравнителна миниатюрност на същинския му мозък се уравновесява предостатъчно с невероятната сравнителна големина на гръбначния мозък.

Но като оставим това предположение да въздейства както може на френолозите, ще приема само за миг гръбначната теория във връзка с гърбицата на спермацетовия кит. Ако не се лъжа, тази свещена гърбица се издига върху един от най-големите прешлени и следователно е до известна степен негова външна издаденост. Поради съответното й положение бих нарекъл тази гърбица орган на твърдостта и непреклонността на спермацетовия кит. А ще имате основание да се убедите в непреклонността на това голямо чудовище.