Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Moby-Dick, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 27 гласа)

Информация

Сканиране
noisy (2010)
Разпознаване и корекция
vasko_dikov (2010)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Херман Мелвил. Моби Дик

Второ издание

Редактор: Жени Божилова

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Радослава Маринович, Ладия Стоянова

Дадена за набор 14.XII.1976 г.

Подписана за печат март 1977 г.

Излязла от печат юни 1977 г.

Формат 84х108/32. Печатни коли 35 1/2.

Издателски коли 29,82. Цена 2,53

Д.И. „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Ракитин“ 2

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Моби Дик от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Моби Дик
Moby-Dick
Титул на първото издание
Титул на първото издание
АвторХерман Мелвил
Създаване
Първо издание18 октомври 1851 (Великобритания)
14 ноември 1851 (САЩ) г.
САЩ
ИздателствоRichard Bentley (Великобритания)
Harper & Brothers (САЩ)
Оригинален езиканглийски
Видроман
НачалоCall me Ishmael.
КрайIt was the devious-cruising Rachel, that in her retracing search after her missing children, only found another orphan.
Моби Дик в Общомедия

„Моби Дик“ (на английски: Moby-Dick)) е епичен роман от американския писател Херман Мелвил, който е издаден на 18 октомври 1851 година в Лондон. На български е преведен от Невяна Розева. Моби Дик е много продавана книга през 19 век.

Сюжет

Романът описва преследването на белия кит, наречен Моби Дик, с китоловния кораб „Пекоуд“, под командването на капитан Ахаб.

Превод и издаване в България

  • 1935 – Херман Мелвил. Белият кит:Моби Дик. прев. Лазар Голдман Изд. „Т. Ф. Чипев“.
  • 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1962.
  • 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Изд. „Народна младеж“. София, 1962.
  • 1977 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1977.
  • 1983 – Херман Мелвил. Избрани произведения в 5 тома. Том 3:Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Георги Бакалов“. Варна, 1983.
  • 2009 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Вестникарска група България“. София, 2009.
  • 2009 – Херман Мелвил. Моби дик:капитан Ахав преследва белия кит. Прев. от англ. Ваня Пенева Изд. „Емас“. София, 2009.
  • 2014 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Изток-Запад“. София, 2014.

Външни препратки

Глава 84
Забиването

За да се движи една кола леко и бързо, осите на колелата й се смазват; за същата цел някои китоловци извършват подобна операция върху лодката си, като намазват дъното й. Няма съмнение, че тази процедура не може да й навреди, а има немалко предимства, като се знае, че маслото и водата са враждебни вещества, че маслото се хлъзга, а целта е лодката да се хлъзга смело по вълните. Куийкуег вярваше дълбоко в намазването на лодката си и една сутрин, наскоро след изчезването на германския кораб „Юнгфрау“, положи необичаен труд в това занимание; той пропълзя под дъното на закачената за борда лодка и започна да го търка с масло така, като че искаше да осигури израстването на коса по плешивия кил. Работеше сякаш под напора на някакво особено предчувствие, което събитията потвърдиха.

Към пладне бяха забелязани китове; но щом корабът се насочи към тях, те се обърнаха и с най-голяма бързина избягаха в безредие като платноходите на Клеопатра пред Акциум.

Въпреки това лодките продължиха начело с тази на Стъб. Таштего успя най-после с големи усилия да забие един харпун; но вместо да се гмурне във водата, удареният кит продължи да плува още по-бързо по повърхността. Такова непрекъснато опъване на забит харпун рано или късно неизбежно го изтръгва. Затова стана наложително или да се хвърли копие върху бягащия кит, или да се примирим със загубването му. Но той плуваше толкова бързо и бясно, че беше невъзможно да се приближи лодката откъм едната му страна. Какво оставаше да се направи тогава?

Цялата изобретателност, умение, сръчност и ловкост, които един стар китоловец е така често принуден да проявява, са нищо в сравнение с изкусното действане с копието, наречено забиване. Никакви упражнения с шпага или рапира не могат да се сравнят с него. То се налага само при яростно бягащ кит; най-важният факт в случая е огромното разстояние, на което копието се хвърля от една ужасно люшкаща се, подскачаща лодка, напредваща с пълна скорост. Общата дължина на стоманената и дървената му част е около десет-дванадесет стъпки; дръжката му е много по-тънка от тая на харпуна и от много по-леко дърво — от бор. Снабдена е с доста дълго и не много дебело въже, наричано връв, с което копието може да бъде издърпано назад.

Но преди да отидем по-нататък, важно е да споменем, че макар и харпунът да може да бъде хвърлен като копието, рядко си служат при такъв случай с него; а когато си служат, то е безуспешно, защото харпунът е по-тежък и по-къс от копието — два сериозни недостатъка. Като общо правило трябва да сте близо до кита, преди да хвърлите харпуна.

Да погледнем сега Стъб, човека, който със своето шеговито, съзнателно хладнокръвие и спокойствие и в най-тежките случаи беше особено подходящ да се прояви при хвърляне на копие. Погледнете го, изправен на люшкания нос в летящата лодка; обвит в кълбеста пяна, китът, който я влачи, е на четиридесет стъпки пред нея. Хванал леко дългото копие, поглеждайки два-три пъти по дължината му, за да види дали е съвсем точно насочено, Стъб събира с подсвиркване в другата си ръка края на въжето, за да го стисне здраво, оставяйки останалата част свободна. След това вдига копието точно пред средата на колана си, изравнява го с кита и натиска края на дръжката с дланта си, докато острието на оръжието се изправи неподвижно на петнадесетина стъпки във въздуха. Прилича на фокусник, който закрепя на брадичката си дълга върлина. В следния миг с бърз, неописуем устрем блестящата стомана прекосява във величествена, висока дъга разпенената далечина и се забива с потреперване в живата плът на кита. Вместо искряща вода той изхвърля сега алена кръв.

— Изтика му запушалката! — извика Стъб. — Това е безсмъртният четвърти юли; от всички чешми днес трябва да се лее вино! Да беше старо орлеанско или охайско, или мононгаелско уиски! Тогава, Таштего, щях да ти дам една кана да идеш на извора и щяхме да се почерпим до него! Да, наистина, юнаци, бихме могли да направим чудесен пунш в разширения дихателен отвор и да се насмучем с живителното питие направо от живата паница!

С такива шеговити приказки умелото хвърляне се повтаря и потретва, а копието се връща след всеки удар към господаря си, като изкусно държано на ласо ловджийско куче. Умиращият кит се обърква, дърпането на въжето отслабва, копиехвъргачът се отдръпва настрана със скръстени ръце, за да наблюдава безмълвно как чудовището умира.