Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Moby-Dick, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 27 гласа)

Информация

Сканиране
noisy (2010)
Разпознаване и корекция
vasko_dikov (2010)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Херман Мелвил. Моби Дик

Второ издание

Редактор: Жени Божилова

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Радослава Маринович, Ладия Стоянова

Дадена за набор 14.XII.1976 г.

Подписана за печат март 1977 г.

Излязла от печат юни 1977 г.

Формат 84х108/32. Печатни коли 35 1/2.

Издателски коли 29,82. Цена 2,53

Д.И. „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Ракитин“ 2

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Моби Дик от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Моби Дик
Moby-Dick
Титул на първото издание
Титул на първото издание
АвторХерман Мелвил
Създаване
Първо издание18 октомври 1851 (Великобритания)
14 ноември 1851 (САЩ) г.
САЩ
ИздателствоRichard Bentley (Великобритания)
Harper & Brothers (САЩ)
Оригинален езиканглийски
Видроман
НачалоCall me Ishmael.
КрайIt was the devious-cruising Rachel, that in her retracing search after her missing children, only found another orphan.
Моби Дик в Общомедия

„Моби Дик“ (на английски: Moby-Dick)) е епичен роман от американския писател Херман Мелвил, който е издаден на 18 октомври 1851 година в Лондон. На български е преведен от Невяна Розева. Моби Дик е много продавана книга през 19 век.

Сюжет

Романът описва преследването на белия кит, наречен Моби Дик, с китоловния кораб „Пекоуд“, под командването на капитан Ахаб.

Превод и издаване в България

  • 1935 – Херман Мелвил. Белият кит:Моби Дик. прев. Лазар Голдман Изд. „Т. Ф. Чипев“.
  • 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1962.
  • 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Изд. „Народна младеж“. София, 1962.
  • 1977 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1977.
  • 1983 – Херман Мелвил. Избрани произведения в 5 тома. Том 3:Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Георги Бакалов“. Варна, 1983.
  • 2009 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Вестникарска група България“. София, 2009.
  • 2009 – Херман Мелвил. Моби дик:капитан Ахав преследва белия кит. Прев. от англ. Ваня Пенева Изд. „Емас“. София, 2009.
  • 2014 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Изток-Запад“. София, 2014.

Външни препратки

Глава 14
Нантъкит

До края на пътуването не се случи нищо, заслужаващо отбелязване; и така след един прекрасен рейс пристигнахме благополучно в Нантъкит.

Нантъкит! Разгънете картата си и го погледнете. Вижте къде се е дянал, наистина накрай света; как е застанал далече от брега, по-самотен от Едистоуновия фар[1]. Погледнете го — само една могилка, един лакът пясък; само бряг, без никакъв хинтерланд. Тук има повече пясък, отколкото бихте употребили в продължение на двадесет години за заместител на попивателна. Някои шегобийци ще ви кажат, че тук садели бурените, защото не растели от само себе си; че внасяли магарешки тръни от Канада; че пращали през морето за чепове, за да запушат буретата с мас; че парче дърво се разнася в Нантъкит като частици от Разпятието в Рим; че жителите садят пред къщите си отровни гъби, за да сядат на сянка лете; че един стрък трева е истински оазис, а пък ако срещнеш три стръка за цял ден път, все едно че си в прерия; че хората тук носят обуща за плаващи пясъци, нещо като лапландските снегоходки; че са така затворени, опасани, отвред заобиколени, заградени и превърнати от океана в несъмнен остров, щото и по масите и столовете им дори се виждат понякога залепнали миди, както по гърба на морски костенурки. Но тези преувеличения доказват само едно: че Нантъкит не е Илинойс.

Чуйте сега чудното предание за населяването на острова от червенокожите. Ето какво гласи то. Някога си един орел се спуснал в крайбрежието на Ню Ингланд и отнесъл едно индианче. Родителите ахкали и се вайкали, като гледали как детето им изчезнало зад морските води. И решили да тръгнат в същата посока. Отплавали с лодките си и след изпълнено с опасности пътуване открили острова, където намерили едно празно ковчеже от слонова кост — скелета на нещастното индианче.

Чудно ли е тогава, че тия нантъкитци, родени край морския бряг, изкарват прехраната си в морето! Отначало ловели раци и миди из пясъка; после се престрашили и нагазили с мрежи да ловят скумрии; придобили опитност, отишли по-навътре с лодки на лов за лакерда; най-после спуснали в морето цяла флота от големи кораби, преплавали водните простори, започнали да ги кръстосват непрестанно, надникнали до Беринговия проток и във всички годишни времена из всички океани обявили вечна война на най-могъщото живо същество, останало след потопа, най-страшното и най-огромното! Грамаден като Хималаите, този морски мастодонт е надарен с такава невероятна сляпа сила, че и уплахата му дори е по-опасна, отколкото най-безстрашните му яростни нападения.

А тези голи нантъкитци, тези огромни морски мравки, излизайки от мравуняка си насред морето, обходиха и завладяха морските простори като същински александровци, разделяйки си Атлантическия, Тихия и Индийския океан, както трите пиратски сили си поделиха Полша. Америка може да присъединява Мексико към Тексас и да придава Куба към Канада; англичаните могат да гъмжат из цяла Индия и да побият сияйното си знаме и на слънцето; две трети от земното кълбо принадлежат на нантъкитци. Защото моретата са техни. Те ги владеят, както императорите владеят своите империи; другите моряци имат само право на преминаване. Търговските кораби не са друго освен мостове; военните — плаващи крепости; дори пиратските и частните бойни кораби, макар че вилнеят из моретата, както сухоземните разбойници по друмищата, ограбват само други кораби, други сухоземни жители като самите тях, но не се опитват да изкарват прехраната си от самите бездънни морски глъбини. Единствени нантъкитци живеят и господарстват в морето; само те, както се казва в библията, се спускат с кораби по него; и браздят навред водите му като собствена нива. То е техен дом, то е тяхно занятие, което и Ноев потоп няма да прекъсне, дори ако погълне всички китайци. Нантъкитци живеят сред морето, както дивите петли в прерията; крият се във вълните, катерят се по тях, както ловците на сърни се катерят по Алпите. С години не виждат суша; а когато най-после се върнат на нея, тя им се струва някакъв друг свят, много по-чудноват, отколкото луната би се сторила на земен жител. Като бездомната чайка, която свива при залез-слънце крила и се спуска да спи сред вълните, и нантъкитци свиват платната на корабите си, щом се мръкне, и лягат да спят, докато цели стада моржове и китове се гонят под постелите им.

Бележки

[1] Фар в Ламанша, на 14 мили югозападно от Плимут. — Б.пр.