Херман Мелвил
Моби Дик (54)

Глава 52
„Пекод“ се среща с „Албатрос“

Югоизточно от Кейп отвъд далечните острови Кроцети — много добра акватория за ловци на същински китове — пред нас се показа платноходът „Гони“ (или „Албатрос“). Докато се приближаваше полека, аз можех, кацнал навръх предната мачта, да се насладя на рядкото зрелище за новак в далечен океански китолов — да видя отдавна напуснал родината китоловен кораб.

Този съд беше лъснат като скелет на изхвърлен на брега морж, сякаш вълните са били бърсалки. Стените на това призрачно привидение бяха изпъстрени с дълги бразди от червеникава ръжда, а всичките му напречни греди и въжета приличаха на посипани със скреж дебели клони. Вдигнати бяха само най-долните платна. Странна гледка представляваха кацналите на трите му мачти брадати наблюдатели. Изглеждаха облечени в зверски кожи — толкова окъсани и кърпени бяха дрехите, изкарали почти четиригодишно крайцеруване. Застанали в заковани в мачтата железни обръчи, те се люшкаха, увиснали над бездънното море; и макар че при бавното плъзване на кораба зад нашата кърма ние, шестимата кацнали във въздуха, бяхме толкова близо едни до други, щото почти бихме могли да скочим от мачтата на единия кораб върху мачтата на другия, тези изоставени несретници ни погледнаха кротко, без да продумат, докато от нашия капитански мостик нададоха вик:

— Хей, вие от кораба! Виждали ли сте Белия кит? Но тъкмо когато, навеждайки се над белия фалшборд, странният капитан вдигаше към устата си рупора, го изтърва, кой знае как, в морето; а тъй като вятърът се бе засилил внезапно, капитанът се опита напразно да бъде чут без него. В това време корабът му се отдалечаваше от нас. Докато моряците от „Пекод“ посрещаха най-различно злокобната случка, последвала първото ни запитване за Белия кит, Ахав мълчеше; но навярно би отишъл с лодка на другия кораб, ако не беше опасният вятър. Използвайки предимството, че се намира в посоката на вятъра, той грабна пак тръбата и познал по вида му, че този странен съд е от Нантъкит и скоро ще се върне в родния край, извика гръмко:

— Хей, вие там! Тук е „Пекод“, в околосветско пътешествие! Кажете им да изпращат писмата до Тихия океан; а пък ако не се върна до три години от днес, кажете им да ги изпратят до…

В тоя миг дирите на двата кораба се кръстосаха и както винаги в такъв случай, стадата дребни безобидни риби, които плуваха спокойно от няколко дни редом с нас, избягаха с почти треперещи перки и се строиха пред и зад другия кораб. При все че при непрекъснатите си пътувания Ахав сигурно бе виждал често подобни гледки, за човек, обзет от натрапчива мисъл, сега и най-незначителната дреболия придобиваше значение.

— Бягате от мене, така ли? — промълви той, загледан във водата. Думите бяха обикновени, но в гласа имаше много по-дълбока, безпомощна тъга, отколкото старият безумец бе проявявал досега. И като се обърна към рулевия, който поддържаше досега кораба срещу вятъра, за да намали скоростта, той ревна с някогашния си лъвски глас:

— Рул направо! Курс около света!

Курс около света! Тези думи могат да вдъхнат гордост; но докъде ще ни отведе този курс около света? През безброй опасности само до мястото, откъдето бяхме тръгнали и където онези, които бяхме оставили в безопасност, са били през цялото време.

Ако светът беше безкрайна равнина, по която бихме могли, плавайки все на изток, да стигнем нови простори, да открием по-прекрасни и по-странни гледки от Цикладите или Соломоновите острови, пътуването ни би обещавало наистина нещо. Но когато преследваме далечните тайни, за които сме мечтали, или измъчени гоним демоничния призрак, който в едни или други времена плува пред всяко човешко сърце; когато гоним тях по цялото земно кълбо, те или ни отвеждат в голи лабиринти, или ни изоставят съсипани насред път.