Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Moby-Dick, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 27 гласа)

Информация

Сканиране
noisy (2010)
Разпознаване и корекция
vasko_dikov (2010)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Херман Мелвил. Моби Дик

Второ издание

Редактор: Жени Божилова

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Радослава Маринович, Ладия Стоянова

Дадена за набор 14.XII.1976 г.

Подписана за печат март 1977 г.

Излязла от печат юни 1977 г.

Формат 84х108/32. Печатни коли 35 1/2.

Издателски коли 29,82. Цена 2,53

Д.И. „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Ракитин“ 2

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Моби Дик от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Моби Дик
Moby-Dick
Титул на първото издание
Титул на първото издание
АвторХерман Мелвил
Създаване
Първо издание18 октомври 1851 (Великобритания)
14 ноември 1851 (САЩ) г.
САЩ
ИздателствоRichard Bentley (Великобритания)
Harper & Brothers (САЩ)
Оригинален езиканглийски
Видроман
НачалоCall me Ishmael.
КрайIt was the devious-cruising Rachel, that in her retracing search after her missing children, only found another orphan.
Моби Дик в Общомедия

„Моби Дик“ (на английски: Moby-Dick)) е епичен роман от американския писател Херман Мелвил, който е издаден на 18 октомври 1851 година в Лондон. На български е преведен от Невяна Розева. Моби Дик е много продавана книга през 19 век.

Сюжет

Романът описва преследването на белия кит, наречен Моби Дик, с китоловния кораб „Пекоуд“, под командването на капитан Ахаб.

Превод и издаване в България

  • 1935 – Херман Мелвил. Белият кит:Моби Дик. прев. Лазар Голдман Изд. „Т. Ф. Чипев“.
  • 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1962.
  • 1962 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Изд. „Народна младеж“. София, 1962.
  • 1977 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Народна култура“. София, 1977.
  • 1983 – Херман Мелвил. Избрани произведения в 5 тома. Том 3:Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Георги Бакалов“. Варна, 1983.
  • 2009 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Вестникарска група България“. София, 2009.
  • 2009 – Херман Мелвил. Моби дик:капитан Ахав преследва белия кит. Прев. от англ. Ваня Пенева Изд. „Емас“. София, 2009.
  • 2014 – Херман Мелвил. Моби дик. Прев. от англ. Невяна Розева Изд. „Изток-Запад“. София, 2014.

Външни препратки

Глава 106
Кракът на Ахав

Бързината, с която капитан Ахав напусна лондонския Самюъл Ендърби, не мина без вреда за собствената му личност. Той скочи с такъв устрем върху една напречна седалка в лодката си, че кокаленият му крак почти се разцепи от удара. А когато се прибра на своя кораб и се завъртя рязко в собствената си вдлъбнатина, за да даде някаква неотложна заповед на рулевия (както винаги едно мъмрене, че не направлявал достатъчно твърдо кораба), пострадалият вече кокален крак получи такова допълнително изкривяване — макар и да беше все още цял и лъскав, — щото Ахав вече нямаше доверие в него.

Нищо чудно наистина, че въпреки непрестанната си и безумна смелост Ахав отделяше от време на време внимание и за тази мъртва кост, на която стоеше. Защото малко преди отплаването на „Пекод“ от Нантъкит го бяха намерили една нощ прострян в безсъзнание на земята; по някаква неизвестна, наглед необяснима и невъобразима нещастна случайност кокаленият му крак се бе така силно изместил, че го бе пробол като кол в слабините и мъчителната рана бе много трудно заздравяла.

Още тогава в обзетото му от натрапчивата мания съзнание се бе загнездила мисълта, че сполетялото го страдание е пряка последица от по-раншното нещастие; при това той разбираше ясно, че подобно на отровното блатно влечуго, което продължава рода си така настойчиво, както и най-сладкият горски певец, то и всяко нещастие поражда наравно с щастието себеподобно състояние. Не само наравно дори; защото и прадедите, и потомците на страданието се простират много по-дълбоко в миналото и бъдещето от прадедите и потомците на радостта. Без да се позоваваме на факта, че според известни канонически учения някои земни радости не ще имат деца на оня свят, а, напротив, ще бъдат последвани от бездетното адско отчаяние, докато някои греховни смъртни страдания ще пораждат плодовито и вечно разрастващо се задгробно потомство от мъки; без да се позоваваме ни най-малко на това, при едно задълбочено разглеждане на въпроса непременно ще открием неравенство. Защото, мислеше си Ахав, докато и в най-висшето земно блаженство се таи някаква незначителна дребнавост, в основата на всяка скръб има тайнствена значимост, а пък у някои хора се крие и архангелско величие; усърдното проучване на скръбта не опровергава този очевиден извод. Ако проследим генеалогията на тези върховни човешки страдания, ще стигнем най-после до самовъзникналото първородство на боговете; така че пред радостните, палещи летни слънца и тихо звънящи цимбали на жътвените пълнолуния трябва да се съгласим с едно: че и самите богове не пребивават във вечна радост. Незаличимото, тъжно първородно петно върху челото на човека е само отпечатък на скръбта у онзи, който е наложил печата.

Тук издадохме неволно една тайна, която би било може би неуместно да разкрием по-рано. Заедно с много други особености у Ахав за мнозина остана завинаги тайна защо през известни периоди преди и след отплаването на „Пекод“ той се усамотяваше като някой Далай Лама, търсейки сякаш през това време безгласно убежище в мраморния сенат на мъртвите. Разпространеното от капитан Фалек обяснение не изглеждаше никак задоволително; при все че, когато се отнасяше за най-съкровената същност на Ахав, всяко обяснение я обливаше по-скоро с многозначителен мрак, отколкото с обяснителна светлина. Но накрая всичко се разкри; или ако не всичко, то поне този отделен случай. Временните му усамотявания се дължаха на някогашното жестоко нещастие. Нещо повече, за тесния и все повече стесняващ се кръг от жители на сушата, които по една или друга причина се радваха на предимството да имат достъп до него; за хората от този плах кръг гореспоменатата злополука — останала необяснена от мрачния Ахав — беше обвита в тайнствени страхове, изхождащи до голяма степен от страната на привиденията и воплите. И така, от привързаност към него всички наоколо му се бяха зарекли да запазят — доколкото зависеше от тях — тия неща в тайна от другите хора; затова именно доста дълго време нищо не бе проникнало вън от палубата на „Пекод“.

Както и да е, все едно дали земният Ахав беше свързан с невидимото тайнствено събрание на въздушните сили, или с отмъстителните князе и владетели на огъня, в случая с крака си той постъпи съвсем делово — повика дърводелеца.

И когато този служител се яви пред него, заповяда му да се залови незабавно с направата на нов крак, като нареди на помощник-капитаните да снабдят дърводелеца с всички парчета и части от челюсти на спермацетов кит, натрупани при сегашното плаване, за да може да се избере най-здрав и доброкачествен материал. След това дърводелецът получи заповед да приготви още същата нощ крака; както и всички принадлежности за него, отделно от ония, които спадаха към употребявания досега крак. Освен това заповядано бе да изнесат горе неизползваната досега ковачница; а за да се ускори работата, на корабния ковач бе наредено да започне веднага изковаването на всички необходими железни части.