Херман Мелвил
Моби Дик (126)

Глава 124
Стрелката

На другата сутрин нестихналото море прехвърляше бавно огромните си вълни, които се блъскаха в кипящата бразда на „Пекод“ и го тласкаха напред като исполински длани. Силният непрекъснат вятър духаше отвред, така че цялото небе приличаше на огромни надути платна; целият свят като че летеше пред вятъра. Замъглено в утринната светлина, невидимото слънце се усещаше само по мястото, откъдето острите му лъчи излитаха на снопове. Всичко беше увенчано със сияние като образите на вавилонските царе и царици. Морето беше като горнило, с разтопено злато, което кипи и клокочи, изгаря и свети.

Ахав стоеше настрана, потънал в продължително, унесено мълчание; и всеки път, когато потръпващият „Пекод“ потапяше бушприта си, той обръщаше глава да погледне светлите слънчеви лъчи; а когато се наклоняваше кърмата, пак се обръщаше назад да види мястото, откъдето същите жълти лъчи се сливаха с неотклонната следа на кораба.

— Ех, корабе мой, могат наистина да те вземат за морска колесница на слънцето. Хей, народи, слънце ви нося! Впрегнал далечните вълни, аз влача след себе си морето!

Но пришпорен внезапно от някаква противоположна мисъл, той забърза към кърмата и запита дрезгаво каква посока държи корабът.

— Изток-югоизток, сър — отвърна стъписаният рулеви.

— Лъжеш! — заплаши го Ахав със стиснатия си пестник. — Курс на изток в тоя час, а слънцето зад нас?

При тия думи всички се смутиха, защото обстоятелството, забелязано от Ахав, беше необяснимо пропуснато от всички останали, вероятно поради ослепителната му осезаемост.

Ахав се полуобърна към кутията на компаса и зърна стрелките; вдигнатата му ръка се отпусна бавно; той просто залитна за миг. Застаналият зад него Старбък погледна: уви, и двата компаса сочеха изток, а „Пекод“ плаваше право към запад.

Но още преди да се изпари първото смущение у екипажа, старецът се провикна с рязък смях:

— Разбрах! Случвало се е и по-рано. Снощната гръмотевица е обърнала компаса ни, мистър Старбък… това е то. Предполагам, че си чувал и друг път за такова нещо.

— Да, само че на мене не ми се е случвало никога, сър — отвърна мрачно пребледнелият помощник-капитан.

Тук трябва да се каже, че подобни злополуки са се случвали неведнъж на застигнати от буря кораби. Магнитната енергия в стрелките на корабния компас е, както знаем, едно и също нещо с небесното електричество; затова никак не е чудно, че такива неща могат да се случат. Когато на кораба наистина е паднала мълния, събаряйки мачти и ванти, въздействието й върху стрелките е бивало и по-катастрофално; цялата им притегателна сила е бивала унищожена, така че магнетизираната стомана се е превръщала в бабешки игли за плетене. Но и в двата случая стрелката не си възвръща от само себе си накърненото или загубено притегателно свойство; а щом бъдат засегнати компасите в капитанската каюта, същата съдба постига и всички други компаси на кораба, дори ако някой от тях би се намирал във вала.

Застанал решително пред кутията с компаса, загледал обезмагнитените стрелки, старецът сочеше сега с протегната ръка посоката на слънцето и като се увери, че стрелките са се обърнали в точно обратната посока, даде заповед курсът на кораба да бъде съответно променен. Рейте бяха рязко обърнати и „Пекод“ вирна отново безстрашния си нос към насрещния вятър, защото предполагаемият попътен го беше само подмамил.

През това време, каквито и да бяха скритите му мисли, Старбък не ги издаде; само даваше спокойно необходимите заповеди; докато Стъб и Фласк — които споделяха, изглежда, до известна степен неговите чувства — също така безропотно ги изпълняваха. Колкото до моряците, при все че някои тихо мърмореха, страхът им от Ахав надвишаваше страха им от съдбата; само тримата езичници харпунджии оставаха невъзмутими както винаги; или ако нещо бе развълнувало родствените им сърца, то беше само магнетизмът, излъчван от непреклонния Ахав.

Старецът се заклатушка замислено по палубата. Но като се подхлъзна случайно с кокалената си пета, видя счупените вчера медни тръби на квадранта.

— О, жалък и горд зрител на небесата и лоцман на слънцето! Вчера аз разруших тебе, днес компасите си дават вид, че са разрушили мене. Така. Така. Но Ахав все още владее магнитната сила. Мистър Старбък… едно копие без дръжка, големия чук и игла за зашиване на платна. По-бързо!

Към импулса, налагащ му да стори това, което предприемаше, имаше може би и допълнителни, благоразумни подбуди — да ободри екипажа, като му покаже голямото си умение да се справи с такава тънка работа, каквато са повредени компаси. Освен това старецът знаеше много добре, че да се направлява кораб с обезмагнитени стрелки, макар и донякъде възможно, не би било допуснато от суеверните моряци, които биха изтръпнали от това злокобно знамение.

— Моряци — каза той, като се обърна решително към екипажа, след като помощник-капитанът му подаде исканите неща, — моряци, мълнията превъртя стрелките на стария Ахав; но от това парче стомана Ахав може да си приготви собствена стрелка, която ще сочи пътя така вярно, както и всяка друга.

При тия думи моряците се спогледаха с раболепна изненада; и зачакаха като омагьосани да видят какво чудо ще последва. Само Старбък гледаше настрана.

С един удар на големия чук Ахав отчупи стоманения връх на копието, подаде на помощника си останалото дълго желязо и му заповяда да го държи изправено, без да докосва палубата. След това удари няколко пъти с чука горния край на желязото, постави на него тъпата игла с върха нагоре и я чукна лекичко няколко пъти, при което помощникът му продължаваше да държи по същия начин желязото. После я повъртя с чудновати движения — неизвестно дали необходими за намагнитването на стоманата, или предназначени само да засилят страхопочитанието на екипажа — и поиска да му дадат ленен конец; отиде при кутията с компаса, измъкна двете повредени стрелки и постави хоризонтално иглата за шиене върху една от картите на компаса, като я закрепи в средата. Отначало стоманената игла почна да се върти и да трепти непрекъснато и с двата си края, но най-после се спря. Ахав, следящ внимателно резултата, отстъпи от кутията и извика, като я сочеше с ръка:

— Погледнете сами дали Ахав не владее магнита! Слънцето е на изток и компасът потвърждава това! Всички надникнаха един след друг — защото такива невежи вярват само на собствените си очи — и един след друг се отдалечиха.

А в пламналия от презрително ликуване поглед на Ахав можеше да се види цялата му гибелна гордост.