Херман Мелвил
Моби Дик (55)

Глава 53
Сам

Очевидната причина, поради която Ахав не отиде на борда на споменатия кораб, беше, че вятърът и морето предвещаваха буря. Но и да не беше така, той пак не би отишъл може би на борда му — ако се съди по по-нататъшното му държане при подобни случаи, — щом след провикването бе получил отрицателен отговор на въпроса си. Защото, както се разбра по-късно, той нямаше желание да разговаря нито пет минути с капитан, който не би могъл да му даде така жадно търсените сведения. Но всичко това не ще бъде може би правилно преценено, ако не кажем нещо за особените обичаи при среща между китоловни кораби в чужди морета и особено в една и съща акватория.

Ако двама непознати, пресичащи пустинята Пайнс Берънс в щата Ню Йорк или еднакво пустинната Солсбъри Плейн в Англия, се срещнат в тия негостоприемни пущинаци, те за нищо на света не ще се отминат без поздрав; дори ще се поспрат да си разменят новини, а може би и ще поседнат да си починат заедно; колко по-естествено е тогава, ако в безбрежните морски Пайнс Берънс и Солсбъри Плейн два китоловни кораба се зърнат накрай света — отвъд самотния Фанингзайланд или още по-далечния Кингс Милс^[1], — колко по-естествено е, казвам, при такива обстоятелства двата кораба не само да разменят поздрави, но и да влязат в много по-близък, приятелски и дружелюбен допир. А това изглежда още по-разбираемо, когато двата кораба са от едно и също пристанище и капитаните, офицерите и голяма част от екипажите им се познават лично, та могат да си поговорят за най-различни скъпи домашни спомени.

Корабът, отплавал по-късно, носи може би на борда си писма за отдавна заминалия; във всеки случай положително ще му предаде вестници, една-две години, по-нови от най-новите в собствената му замърсена и измачкана архива. А в замяна на тази любезност по-късно отплавалият ще получи най-нови китоловни известия за акваторията, към която се е насочил, нещо извънредно важно за него.

Това е вярно в съответна степен и за китоловните съдове, които се срещат в самата акватория, дори ако и двата еднакво отдавна са напуснали родината. Защото единият от тях може да е получил писма от трети, вече отдалечил се кораб, а някои от тези писма може да са за моряци от сега срещнатия съд. Освен това те ще разменят китоловни вести и ще се поразговорят приятно. Защото ще се срещнат не само със симпатията, която всички моряци изпитват един към друг, но и с особената сърдечност, произлизаща от общата цел и еднакво споделяните лишения и опасности.

Това, че може да са от различни страни, няма никакво съществено значение, стига да говорят един и същ език, както е с американци и англичани. Макар че поради малкия брой на англичани китоловци такива срещи не се случват често, а когато се случат, съществува някаква особена стеснителност; защото англичанинът е доста сдържан, а нашият янки смята, че само той може да има това качество. Освен това китоловците англичани понякога проявяват към китоловците американци надменността на хора от метрополията, смятайки дългия, мършав Нантъкитец с невероятно провинциалния му вид за някакъв морски селянин. Мъчно е да се каже обаче в какво се състои в действителност превъзходството на английските китоловци, защото янките убиват общо в един ден повече китове, отколкото англичаните за десет години. Но нантъкитци не вземат много присърце тази безобидна слабост на английските китоловци вероятно защото съзнават, че и те си имат свои.

Виждаме следователно, че от всички кораби, плаващи самотно из моретата, китоловните имат най-голямо основание да бъдат — и наистина са — общителни. Докато някои търговски кораби се срещат насред Атлантическия океан, без да разменят нито дума, давайки вид, че не са се забелязали в морската шир — като две дендита по Бродуей, които същевременно се одумват дребнаво. Що се отнася до военните кораби, случи ли се да се срещнат из моретата, те започват с такава поредица от глупави поклони, реверанси, свеждане на знамена, щото едва ли може да се предположи, че всичко това се върши с искрена доброжелателност и братска любов. Колкото до натоварените с роби кораби, те бързат да избягат колкото е възможно по-далеко един от друг. Ако се случи пък да се срещнат пирати, първият вик е: „Колко глави?“ Както китоловците викат: „Колко варела?“ Щом получат отговор на въпроса си, пиратите моментално се насочват в различни посоки, защото всички са дяволски разбойници и не обичат да гледат взаимно разбойническата си прилика.

Погледнете сега смирения, отруден, скромен, гостоприемен, общителен, волен китоловен кораб! Как постъпва той, когато срещне друг китоловен кораб където и да е, при прилично време? Прави gam^[2], нещо така неизвестно за другите кораби, че те не знаят и името му дори; а пък ако случайно го чуят, само ще се позасмеят и ще повторят шеговитите забележки за „фонтани“, „топилни“ и други възклицания от тоя род. Защо всички моряци от търговски, пиратски, военни и пренасящи роби кораби изпитват такова презрение към китоловните кораби — на този въпрос е мъчно да се отговори. Бих искал да зная с какво особено се гордеят при своята професия пиратите, да кажем. Вярно е, че тя завършва понякога с необикновено издигане; но само до бесилото. А когато човек се издигне по тоя странен начин, високото му равнище няма основа. Затова стигам до заключението, че и пиратът няма здрава основа, когато твърди самохвалко, че стоял много по-високо от китоловеца.

Но какво е gam? Може да уморите показалеца си по колоните на речниците, без да намерите тази дума. Д-р Джонсън не е стигнал до такава ученост; думата не се намира и в ковчега на Ной Уебстър^[3]. Въпреки това тази изразителна дума се употребява отдавна от петнадесетина хиляди чистокръвни янки. Тя се нуждае, естествено, от обяснение и включване в словара. С оглед на това позволете да й дам едно учено определение.

Тези срещи имат и друга, по-маловажна черта, която не бива да се забрави тук. Всяка професия има своя малка особеност; така е и с китоловството. При пиратски, военен или робопренасящ кораб, когато отива някъде с лодката си, капитанът седи винаги при кърмата на удобна, понякога покрита с възглавници седалка и често направлява лодката сам, с хубавичък малък румпел, украсен с ярки въженца и панделки. Но китоловните лодки нямат нито седалки до кърмата, нито диванче, нито румпел. Чудесно би било наистина капитаните на китоловни кораби да се возят по водата на колелета като страдащи от подагра стари общински съветници в столове колички. Що се отнася до румпел, китоловните лодки не признават такива изнежености; а тъй като при междукорабни срещи от кораба тръгва лодка с целия си екипаж, в това число и рулевият или харпунджията, който направлява в случая лодката, капитанът, понеже няма къде да седне, стои прав като борика, докато стигне до домакините. И често ще забележите, че този капитан, съзнаващ как погледите на всички живи същества от двата кораба са насочени към него, е изцяло погълнат от важната задача да запази достойнството си, като пази равновесие. А това не е много лесно; защото зад него е дългото кормилно гребло, което го блъска от време на време в кръста, а задното гребло го чуква при движението си по коленете. Напълно притиснат по този начин отпред и отзад, той може да се поразшири само встрани, като се крепи на разкрачените си нозе; но някое внезапно, силно наклоняване на лодката може почти да го прекатури, защото дължината на основата няма никакво значение без съответната ширина. Направете един прекалено разтегнат ъгъл от два пръта и ще видите, че не можете да ги задържите прави. А този разкрачен капитан не може да потърси някаква опора пред толкова втренчени в него погледи; напротив, за да покаже своето пълно, властно самообладание, той стои обикновено с ръце в джобовете; но тъй като тия ръце са в повечето случаи големи и тежки, възможно е да ги държи там за баласт. Въпреки това имало е достоверни случаи при някой необикновено опасен миг — да кажем, при внезапна вихрушка, — когато капитанът е сграбчвал косата на най-близкия гребец и е стоял така, вкопчен в нея като неумолимата смърт.