Джон Голсуърти
Сага за Форсайтови (68)

В паяжината

Соумс се върна в Англия на следния ден, а на другата сутрин бе посетен от мистър Полтид, с цвете в петлицата и кафяво бомбе. Соумс го покани да седне.

— Новините от фронта не са много лоши, нали? — започна мистър Полтид. — Надявам се, че сте добре, сър?

— Благодаря, много добре.

Мистър Полтид се понаведе напред, усмихна се, обърна ръка, загледа дланта си и каза полека:

— Изглежда, че най-после свършихме работа, сър.

— Какво? — извика Соумс.

— Деветнайсет съобщи най-неочаквано нещо, което бихме могли с право да наречем убедително доказателство.

Мистър Полтид помълча.

— Е?

— На десети този месец, след като забелязала през деня една среща между 17 и някакво лице, 19 е готова да заяви под клетва, че е видяла същото лице да излиза към десет вечерта от спалнята на 17 в хотела. С малко умение при взимане на показания това ще бъде достатъчно… още повече, като се има предвид, че 17 е напуснала Париж сигурно със същото лице. Защото и двамата са изчезнали; още не сме ги открили, но ще ги намерим… ще ги намерим. Деветнайсет работи старателно, при особено трудни условия и много се радвам, че накрая се прояви.

Мистър Полтид извади цигара, чукна края й о масата, погледна Соумс и я прибра. Изражението на клиента му не беше насърчително.

— Какво е новото лице? — запита рязко Соумс.

— Това не знаем. Тя ще потвърди факта под клетва, а дава и точно описание на външността му.

Мистър Полтид извади писмото и започна да чете:

„Средна възраст, среден ръст, през деня в тъмносин костюм, вечерта във фрак. Бледен, с тъмни коси, малки тъмни мустачки, хлътнали бузи, издадена брадичка, сиви очи, малки нозе, виновно изражение…“

Соумс отиде до прозореца. Застана там, обзет от насмешлива ярост. Същински идиот… роден идиот! Седем месеца по петнайсет лири седмично… за да го проследят като любовник на собствената му съпруга! Виновно изражение! Отвори прозореца.

— Горещо — каза той и се върна на мястото си. Кръстоса крака и изгледа с високомерно изражение мистър Полтид.

— Съмнявам се дали това е напълно достатъчно — заяви провлечено той, — щом нямаме име или адрес. Смятам, че може да оставите засега дамата и да се занимаете с нашия приятел 47.

Не можеше да реши дали мистър Полтид го бе познал по описанието; но си го представяше как се смее неудържимо пред приятелите си! „Виновно изражение!“ Проклятие!

Мистър Полтид отвърна настойчиво, почти развълнувано:

— Уверявам ви, че сме свършвали работата и с по-малко. Не забравяйте, че са в Париж. Привлекателна жена, живее сама. Защо да не опитаме, сър? Може и да сполучим.

Соумс прозря изведнъж: засегнато беше професионалното усърдие на тоя човек. „Най-голямата победа в кариерата ми: уредих на един клиент развод чрез неговото собствено посещение в спалнята на жена му! Нещо, за което ще се говори и след като се оттегля!“ И, в един безумен миг, той каза: „Защо не? Най-сетне стотици мъже със среден ръст имат малки нозе и виновно изражение!“

— Не съм упълномощен да поемам никакви рискове — отсече Соумс.

Мистър Полтид го погледна.

— Жалко — каза той. — Много жалко! Другият начин изглежда много бавен!

Соумс стана.

— Няма значение. Следете, моля ви се, 47 и внимавайте да не откриете някой хвърчащ кон.

Очите на мистър Полтид светнаха гневно при последните думи.

— Разбрано. Ще ви държим в течение.

Соумс остана отново сам. Оплетена, гадна, смешна история! Сложи лакти на бюрото и опря чело на дланите си. Стоя така цели десет минути, докато завеждащият канцеларията го опомни, като му поднесе проекта за отдавна желаното пускане на нови акции от Менифолд и Топинг. Приключи рано работата си и тръгна към ресторант „Бретан“. Там намери само мадам Ламот. Ще пийне ли monsieur чашка чай?

Соумс кимна.

Когато седна в малката стая пред двете съседни врати на масата, той каза ненадейно:

— Желая да поговоря с вас, мадам.

Бързият поглед на светлокафявите й очи му подсказаха, че тя е очаквала отдавна тези думи.

— Преди всичко трябва да ви попитам нещо: онзи млад доктор — как се казва? — има ли нещо между него и Анет?

Мадам Ламот заприлича на статуя от черен кехлибар — гладка, твърда, черна, блестяща.

— Анет е млада — отвърна тя; — както и monsieur le docteur. А между млади хора работите се развиват бързо; но Анет е послушна дъщеря. О! Такъв прекрасен характер!

Устните на Соумс се свиха в едва доловима усмивка.

— Значи, нищо определено?

— Определено?… Всъщност не! Младежът е много приятен, само че… знаете, засега без пари.

Тя вдигна чашата си със сини китайски рисунки; Соум — също. Погледите им се срещнаха.

— Аз съм женен — каза той, — но от много години съм разделен със жена си. Възнамерявам да се разведа.

Мадам Ламот остави чашата си. Така ли? Всякакви трагедии има по света! Това отсъствие на каквото и да е чувство у нея пробуди някакво странно презрение у Соумс.

— Аз съм богат човек — добави той, като съзнаваше ясно, че думите му са проява на лош вкус. — Няма смисъл да казвам нещо повече за сега, но мисля, че ме разбирате.

Очите на мадам, отворени така широко, че се виждаше и горната част на бялото им, го загледаха втренчено.

— Ah! Ca!… mais nous avons le temps! — Нищо повече. — Още една чашка?

Соумс отказа, сбогува се и си тръгна към Уест Енд.

Успокои се в това отношение: тя не ще позволи на Анет да се изложи с онова весело муле, докато… Но какви изгледи, че ще може някога да каже: „Свободен съм“? Какви изгледи? Бъдещето бе загубило вече всякаква връзка с действителността. Той се чувстваше като оплетена в паяжина муха, загледана тъжно в желаната свобода отвън.

Не бе се движил никак днес, затова отиде до Кенсингтън гардънс, а оттам, по Куинс Гейт, към Челси. Айрин се бе върнала може би в жилището си. Това поне щеше да узнае, защото, след последния й така оскърбителен отказ, нараненото му самолюбие отново се утешаваше от мисълта, че тя трябва да има любовник. Пред малките жилищни блокове той стигна тъкмо по време на вечеря. Излишно беше да разпитва! Побеляла дама поливаше цветята в сандъчетата на прозореца й. Жилището беше очевидно дадено под наем. Той тръгна бавно покрай реката в ясната вечер. Навред спокойна красота, хармония и утеха… Навред, освен в неговото сърце.