Джеймс Патерсън, Макс Дилало
Готвачът (95)

Глава 95

Докато правя още една крачка напред, чувам зад себе си тих глас:

— Страшна гледка, а?

Завъртам се и вдигам пистолета, а Били Нийдъм изплува нехайно в полезрението ми, сякаш тъкмо влиза и очаква да види масата, сложена за закуска. Дори не ме поглежда, нито пък пистолета или мъртвата си сестра. Подминава ме, понесъл кожено куфарче и няколко сгънати карти и схеми. Облечен е с панталони от здрава, плътна тъкан, синя риза и кожено яке. Очила в авиаторски стил висят на верижка около шията му.

Пристъпвам към него и се прицелвам.

— Били…

Той вдига поглед.

— Какво? „Замръзни“? „Не мърдай“? „Арестуван си“? — Той се ухилва. — А, да. Вече не си ченге, нали така? Не си и кой знае какъв готвач. Махай се, Кейлъб, имам работа.

— Ти… сестра ти…

Той хвърля поглед към Емили.

— О, да, горката. От всички помияри, идиоти и крадци в клана Нийдъм, тя поне се отнасяше добре с мен. Изслушваше ме. Спореше, но кротко. И ме защитаваше, дори когато ти дойде да душиш наоколо. Нещата тръгнаха на зле чак когато заплаши да ти се обади и да ти каже истината. Мили боже, Руни, защо просто не си затвори очите?

Дулото на пистолета ми е на сантиметри от слепоочието му.

— Защото няма да ти позволя да продължиш! Няма да допусна да избиеш хиляди невинни хора! Ти и твоите…

Били е спокоен като социопат, какъвто и е, когато забожда поглед в картите и схемите и ме прекъсва:

— О, я стига дрънканици. Кой жали за загиналите в Берлин? А? Десетки хиляди жертви, когато руснаците нахлули в града, а сега Берлин е чист, свободен и сигурен град. Онези невинни е трябвало да умрат заради общото благо. Когато приключа, Ню Орлиънс ще се върне към корените си, към истинската общност без туристи-простаци, без строителните предприемачи, без онези, които ни крадат културата и…

Прицелвам се в гърдите му и нареждам:

— Били, ръцете горе и се изправи. Веднага!

Той вдига глава, поглежда ме, сякаш най-сетне разбира, че съм насочил пистолет към него, и меко казва:

— О, Руни, боя се, че не мога да го направя.

Ръката му се пъхва в коженото куфарче и преди да успея да реагирам, той вади оттам револвер и ме прострелва право в гърдите.