Джеймс Патерсън, Макс Дилало
Готвачът (9)

Глава 9

— No hay sustituciones. Aucune substitutions. Keine Substitutionen!^[1]

Изминал е още един ден, аз отново съм пред печката и запържвам тройка пикантни патешки гърди по креолски, а пред очите ми пак са онези спецполицаи — и в униформа, и под прикритие, които обхождаха Бърбън стрийт. Гласът на Марлийн, долетял до мен въпреки дрънченето на тенджерите и цвърченето на храната, обаче прекъсва мислите ми. Да не е започнала да говори… небесни езици?

Надниквам от кухнята и виждам, че е потънала в разгорещен спор през прозореца за сервиране с мъж на около двайсет години, чието лице е зачервено.

Забелязвам, че няколко от младите клиенти на опашката зад него са извадили телефоните си и снимат представлението.

— Не правим замени, господине — повтаря Марлийн. — Съжалявам, но го пише ето тук, на шест различни езика. Да ви го кажа ли и на развален латински?

Олеле.

През годините съм се карал достатъчно често с бившата си жена, че да знам кога е на път да избухне като бомба. Това е последното, което ни трябва в момента. Намалявам огъня и отивам да се правя на миротворец.

Заставам до Марлийн и се провиквам към опашката:

— Здравейте, всички, някакъв проблем ли имаме?

— Аб-абсссолютно си… съм прав! — заваля мъжът.

Започва да се смрачава, но виждам, че е облечен в просмукано с пот синьо поло, има смачкана маска на челото и една-единствена кална джапанка — освен това усещам миризмата на алкохол в дъха му дори от вътрешността на караваната.

— Казах, че искам сандвич с яйце, ясно? — продължава да говори той, като повишава тон. — Не ща тая гадна морска храна. Обаче тая дърта кучка ми разправя, че не можело. Не си ли чувала приказката, че клиентът винаги е прав?

Поглеждам Марлийн със съчувствие. В огромната си част хората, които храним, са свестни, дори пияните. Но, както във всеки бизнес, от време на време ни се пада някой истински простак. Обикновено се справям с въпросните войнствени типове, като учтиво, но твърдо ги подканя да си тръгнат, и ако се наложи, ги придружавам донякъде.

Сега обаче, пред толкова много телефонни камери и подозирайки, че младежът се готви за юмручен бой, ми хрумва нещо друго.

— Ето какво, господине — обръщам се към него. — Правите ми впечатление на почтен, честен човек. Вземете се отпуснете и ми дайте две минути, а аз ще ви приготвя такъв яйчен сандвич, че ще си оближете пръстите. Става ли?

Преди Марлийн да успее да ме спре, се връщам пред печката.

Пускам малко лъскава гъша мас в чист тиган и добавям скромна порция лук, за да се запържи. После чуквам в тигана две яйца, добавям малко сметана, поръсвам всичко щедро със сместа от каджунски подправки, която саморъчно съм си спретнал, после разбърквам и обръщам, докато плънката се сготви.

Когато е готово, пъхам яйцата в прясно препечена багета, добавям отгоре шепа накълцан зелен лук и завивам сандвича във восъчна хартия.

— Поръчката е готова! — обявявам и подавам уникалното си творение през прозореца на чакащия младеж, който по някакъв начин е успял да стане и по-пиян, и по-ядосан. — Един каджунски сандвич с гъша мас и бъркани яйца. Добър апетит.

Мъжът изгрухтява някакво подобие на благодарност, след което подозрително развива сандвича и отхапва. Очите му мигновено се разширяват в екстаз.

— Оомхфм, бое, фрефрасно! — възкликва той, пръскайки полусдъвкани яйца и хляб навсякъде. Преглъща с мъка и повтаря: — О, боже, прекрасно е!

Останалите клиенти, които запечатват цялата случка на камерите си, започват да ръкопляскат и да подвикват.

— Гот-вач-у-би-ец! — скандира някой. — Гот-вач-у-би-ец!

Останалите не се бавят:

— Гот-вач-у-би-ец! Гот-вач-у-би-ец! Гот-вач-у-би-ец!

Поглеждам Марлийн в очакване на признателна усмивка, може би дори предложение да плеснем длани.

Вместо това тя гневно е скръстила ръце.

— Браво на теб, Кейлъб — тросва се. Ядосаният й глас стърже като ренде. — И сега какво, ще правиш специални поръчки за всеки пиян задник, който реши да ме обижда, така ли?

— Стига де, Мар, недей така — казвам аз. — Кое предпочиташ: някой да пусне в мрежата видео как пребивам студент? Или как опазвам мира с цената на един страхотен сандвич?

Тя поклаща глава.

— Връщай се при печката и остави връзките с обществеността на мен, ясно?

Козирувам шеговито на войнствено настроената ми бивша съпруга и тъкмо понечвам да се върна при печката, когато чувам някаква шумотевица отвън.

Приближавам се до прозореца за сервиране и поглеждам навън.

В центъра на триъгълно парче земя между сградите, което минава за парк и се казва Биенвил Плейс, двама души са се впуснали във физическа конфронтация, докато околните ги наблюдават, без да си мръднат пръста.

Единият от двамата е огромен мъж.

Другият е дребна жена.

Която пищи от ужас.