Джеймс Патерсън, Макс Дилало
Готвачът (24)

Глава 24

Когато стигам у дома, отварям входната врата и почти се сривам на пода в коридора. Адреналиновият прилив от боя отдавна се е оттекъл и агонизиращата болка е на път да се развихри с пълна сила.

Влизам в банята с препъване и смъквам от себе си разкъсаната, окървавена тениска. Гърдите и ръцете ми са целите изподрани и насинени. Нараняванията включват и дълъг, но плитък разрез на рамото. Трябва да е от ножа. Предполагам, че в разгара на боя изобщо не съм го усетил. Поливам раната с дезинфектант. Чувството е все едно съм се залял с киселина и простенвам.

Бисерът на колекцията ми от рани обаче е цицината на слепоочието, където ме е уцелил лостът. Оглеждам едрата морава подутина в огледалото, след което се отправям към кухнята, където вадя няколко кубчета лед и ги увивам в кърпа за бърсане на съдове. Настанявам се в скърцащия дървен стол до плота, допирам студения компрес до главата си и изпускам дълга, пресеклива въздишка.

Опитвам се да мисля за всички, които срещнах тази нощ. Трудно ми беше да различа лицата им, докато се биехме в мрака, но все пак се опитвам да запаметя каквото съм видял. След счупването на фотоапарата и диктофона мозъкът ми е единственото място, в което се съхранява тази информация.

И тогава още едно лице се появява в съзнанието ми.

Ванеса, която е добре дошла. Наистина не знам какво точно ме привлича така към тази жена. Да, умна е, елегантна е, решителна и също чаровна, с проницателни очи и ослепителна усмивка. Но освен това е високомерна. Тайнствена. Да не говорим, че е омъжена, за бога. Вярно, за не чак толкова свестен човек. А и е факт, че веднъж-дваж в миналото са ме наричали съблазнител. Но семейства не развалям.

Изкарвам Ванеса от ума си, ставам и се повличам към спалнята. Потен съм, мръсен съм, по мен засъхва кръв, но просто нямам сили да си взема душ. Затова се събличам по гащи и се пъхам в леглото…

И в следващия момент някой започва да хлопа по вратата.

Мамка му. Веднага заставам нащрек. Цялото ми тяло се напряга от прилива на адреналин. Да не би някой от автоморгата да ме е последвал дотук? Да не са дошли да довършат започнатото?

Тихо се промъквам в кухнята, все така само по бельо. С телефон в едната ръка, готов да набера 911, и дълъг нож за месо в другата, пристъпвам към входната врата, а чукането не спира. Дявол да го вземе, имам пистолет, но е в колата.

— Кейлъб Руни? — избумтява глас от другата страна. — ФБР. Отвори проклетата врата.

Федералните? Тук? Сега?

Тъй като не искам да поемам никакви рискове, поглеждам през шпионката. Наистина са те — виждам цяла редица мъже и жени в тъмни костюми, застинали като статуи. Невероятно.

Поне нямат заповед за обиск. Ако разполагаха с такава, нямаше да чукат на врата, а щяха вече да са я съборили. Имам право да им кажа да се махат. Това обаче едва ли е най-умният ход. Един съвет от мен: когато посред нощ на вратата ви без покана изникне цял отряд федерални агенти, е най-добре поне да изслушате каквото имат да ви кажат.

Залепям си учтива усмивка, оставям телефона и ножа на плота и отварям.

— Добър вечер, агент — поздравявам. — На какво дължа удоволствието?

Изправен съм пред мускулест, внушителен афроамериканец на около четиресет и пет години. Главата му е гладка като билярдна топка, но хлътналите бузи и брадичката са скрити под рунтава черна брада. Той ми показва значката си и ме поглежда гневно. Не. Поглежда през мен.

— Специален агент Маркъс Морган, контратероризъм — почти излайва мъжът. — Да поговорим вътре.

Аз кимам и отстъпвам, за да направя път на агента и петимата му колеги.

— Добре дошли в Ню Орлиънс, между другото — добавям, докато ги водя в дневната. Макар да има достатъчно места за сядане, всички те остават на крака. — Предполагам, че не сте дошли заради бляскавите отзиви за готвенето ми?

— Имаш ли изобщо някаква идея какво направи тази вечер? — изръмжава Морган, опрял ръце на хълбоците си.

— Боя се, че не знам за какво…

— Първо, дебненето пред къщата, после сценката пред автоморгата? Заради теб разследването ни се върна седмици назад, Руни. Не можем да си позволим да изгубим толкова време.

Точно както си мислех. Федералните наистина са били там. И по-лошо, агентите просто са стояли и са гледали как ме пребиват. Не е за вярване.

— Предупредих вашите хора — продължава той — да стоят настрана от тази работа. Точно заради подобни номера!

Поклащам глава с отвращение.

— Първо, не съм „вашите хора“ — отбелязвам. — Аз съм просто редови гражданин, който се опитва да опази града, който обича. И само за един следобед постигнах повече, отколкото вие за…

— Наблюдаваме онази автоморга от месеци — прекъсва ме той. — Напълнили сме я с подслушватели от пода до тавана. Ако не беше цъфнал да си играеш на полицай и да ги подплашиш всичките, щяхме да…

Тук млъква. Ядът и недоволството в погледа му са напълно неподправени. Такава е и тревогата. Страхът. Толкова са силни, че започват да влияят и на мен.

— Нямах представа, че сте пристигнали там преди мен — отвръщам внимателно. — Кои бяха онези? Какво…

— Спри, Руни — отсича той. — Просто спри. Върни се при бургерите си или каквото там готвиш. Тук става дума за много по-важни неща, отколкото можеш да си представиш.

— Ами кажете ми какви са! — настоявам. — Не желая да си мерим пишките, агент Морган. Позволете ми да ви помогна. Познавам града, познавам всички важни играчи и…

— Наистина ли искаш да ни помогнеш? Стой настрана.

Той пристъпва напред. Очите му се впиват в мен. Аз отвръщам на погледа му, без да трепна. Той също не трепва.

Най-сетне пита:

— Ясен ли съм, детективе? Или да те наричам главен готвач Руни?

Преглъщам яростта си и отвръщам:

— И двете стават.

Той дава знак на групата си да си тръгват. Изнизват се така безшумно, както и влязоха, свели глави като монаси. След като заключвам и пускам резето на входната врата, се заслушвам в ръмженето от двигателите на черните им джипове, докато се отдалечават в нощта.

Леко докосвам цицината на главата си. Още боли, но по-малко, а и подутината е поспаднала. Надявам се да се оправя бързо.

Надявам се и агент Морган да е приел изпълнението ми за чиста монета.

Защото няма начин да се откажа. След като знам колко близо бях тази нощ и какъв е залогът, в момента само загрявам, преди наистина да се захвана за работа.