Джеймс Патерсън, Макс Дилало
Готвачът (79)

Глава 79

Вдигам пистолета си.

Прицелвам се.

Стрелям.

ПУК!

Шофьорът трепва от изстрела — мамка му, сигурен съм, че уцелих копелето! — но продължава да кара и проклетото возило ме подминава с боботене, докато преследва по петите бягащите хора.

Свалям пистолета и се затичвам в отчаян опит да открия възможност за по-успешен изстрел. Тракторът се отдалечава.

Няма да стигна навреме, за да предотвратя безумието.

Защитеният с каска шофьор завива рязко и минава през металните полицейски прегради така безпроблемно, сякаш са от стиропор.

Тракторът не спира, носи се право към тълпата. Движи се на зигзаг. Промушва хората с остриетата по решетката си. Изхвърля ги встрани с огромните си колела.

Нови писъци разцепват въздуха, но се чува и друго боботене. Поглеждам през рамо и виждам още един модифициран трактор — онзи, който дърпаше платформата със „Супердоум“. Никога в живота си не съм се чувствал толкова безпомощен, толкова самотен, колкото в момента, в който виждам вторият трактор да идва на помощ на кръвожадния си събрат.

Оттук имам по-добра видимост, затова се завъртам и хващам здраво пистолета с две ръце точно според указанията за стрелба, когато…

Тракторът спира.

Шофьорът скача от седалката на земята.

А платформата…

Тя се разпада на парчета шперплат и картон, които валят по все още пълните с цивилни улици и…

От платформата се показват въоръжени мъже. Крили са се вътре през цялото време.

Мили боже!

Сам съм срещу всички тях, зашеметен съм от огневата мощ, която се изсипва от разглобената платформа, и мога само да си представя каква касапница ще настъпи след секунди, когато тези облечени в черни бойни униформи мъже с автоматични пушки, насочени надолу, започнат да стрелят. Затаявам дъх в очакване на началото на кървавата сеч.

Не мога да направя нищо, за да я спра.

Но мога поне да ги накарам да си платят.

Прицелвам се и…

— Руни! — крясва някой. — Не стреляй, идиот такъв!

Поглеждам по-внимателно въоръжените мъже, които се изсипват от вътрешността на платформата.

На гърбовете им стои яркожълтата абревиатура на нюорлийнската полиция.

А към мен се приближава една фигура, която сваля в движение черната маска от запотеното си лице.

Кънингам.

— Какъв гаден цирк, а? — вика той.