Метаданни
Данни
- Серия
- Кейлъб Руни (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Chef, 2019 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Ирина Денева, 2019 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,4 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- sqnka (2022 г.)
Издание:
Автор: Джеймс Патерсън; Макс Дилало
Заглавие: Готвачът
Преводач: Ирина Денева — Слав
Година на превод: 2019
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо (не е указано)
Издател: Анишър, „Егмонт България“ ЕАД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2019
Тип: роман (не е указано)
Националност: американска
Печатница: „Ропринт“ ЕАД, София
Излязла от печат: 28.09.2019 г.
Редактор: Габриела Кожухарова
Коректор: Таня Симеонова
ISBN: 978-954-27-2331-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11700
История
- — Добавяне
Глава 66
Флъд[1] стрийт. Не е най-удачното име за улица в Ню Орлиънс. Все едно да има „Земетръс Авеню“ в Сан Франциско или булевард „Торнадо“ някъде из Канзас.
Само че, когато последвах указанията на Ангъс, аз се озовавах точно на Флъд стрийт. И успях да стигна за тринайсет минути.
Все още съм малко притеснен от факта, че федералните не ме подгониха. И все повече ми се приисква да имах някакво подкрепление, докато навлизам в този зловещо притихнал квартал. По-рано опитах да звънна на стария си шеф Кънингам, но обажданията се пренасочваха директно към гласовата поща — за момент си помислих дали да не се обадя на 911, ала после се отказах при мисълта за пропилените в обяснения минути, докато разказвам на диспечера какво съм научил и какво става.
Освен по-голямата част от Девети долен район, Катрина срина и квартал „Свети кръст“ със земята. Едноименното училище, построено през 1879 година, пострада толкова зле, че се наложи да го съборят. Дори след всички изминали оттогава години парцелът стои празен. За разлика от училището обаче, другата забележителност на квартала — „къщите параходи «Дулът»“, които наистина изглеждат като двойка кораби, все още се издигат гордо на брега на реката.
Много от другите сгради, покрай които минавам, обаче не са извадили същия късмет. Някои са прясно боядисани и поддържани, с равно окосени морави и светещи лампи над входната врата. Други изглеждат като разпадащи се мавзолеи, порутени и тъмни.
Когато прекосявам Бъргънди стрийт, натискам спирачките. Напред е Дофин стрийт. Тайната квартира трябва да се намира на това кръстовище.
Не съм сигурен дали ще я позная, когато я видя. Не съм сигурен и какво очаквам да открия вътре. Може би просто няколко души, седнали да обсъждат стратегията си. А може да са няколко десетки души, които зареждат картечници. Слагат си бронежилетки. Сглобяват бомби.
Поемам си дълбоко дъх няколко пъти и оглеждам заспалия квартал.
В този късен час по тротоарите няма никого, да не говорим за човекопоток от влизащи и излизащи от дадена къща. Не забелязвам и струпвания на паркирани коли. Не различавам нито един познат автомобил, като например кафявия джип от по-рано.
Приближавам Дофин стрийт и най-сетне виждам две тъмни къщи със запуснат вид точно на ъгъла. Която и да е от двете може да е тайната квартира.
Едната е доста малка, с белеща се боя с цвят на лимонов пай с целувки и обраснал двор. На алеята обаче има баскетболен кош… с нова бяла мрежа, увиснала от обръча. Това е единственото доказателство, което ми е нужно, за да разбера, че в къщата живеят хора.
Втората е малко по-голяма, с дъски, заковани по прозорците, и пропаднал на едно място покрив, който прилича на спихнато суфле. Отзад има отделен гараж, точно като тайната квартира в „Сейнт Рок“. Този гараж изглежда достатъчно широк за цели два трактора.
Завивам наляво по „Дофин“, за да огледам празната постройка отстрани.
През цепнатините между дъските на прозорците се процежда някаква мъждива виолетова светлина.
Разтърсва ме студена тръпка.
Вътре има някого.