Джеймс Патерсън, Макс Дилало
Готвачът (22)

Глава 22

Обикновено следенето в движение, както се казва, се извършва от екипи от поне петима души. „Главният“ детектив седи пред дома на заподозрения и съобщава за появата му на колегите си, които са заели позиции наоколо и наблюдават различните посоки, в които може да тръгне лошият. След като лошият избере посока, най-близката кола потегля след него, а останалите ги следват на разстояние, като осигуряват допълнително покритие, карайки по паралелни улици, за да остане проследяването незабелязано. За мишени от особена важност нюорлиънската полиция понякога моли за помощ щатските колеги, които ни дават хеликоптер или дори дрон.

Да преследваш терорист с една кола и един човек в нея, е лудост. Никога няма да се получи.

Но точно това правя в момента.

Изчаквам няколко секунди, докато Фарзат стига края на улицата. После излизам след него и се старая да поддържам максимална дистанция помежду ни, както са ме учили.

Той първо завива по Даунман Роуд, основна пътна артерия през този квартал, и продължава на север. Странно решение, защото на север няма кой знае какво, освен „Лейкфронт“ — регионално летище, което обслужва най-вече частни чартърни полети на близки разстояния и е известно с ниското си ниво на сигурност. Разполага с няколко ченгета под наем за охрана и направо древна телена ограда.

Стискам волана по-здраво и продължавам след Фарзат.

За щастие, той прави завой няколко пресечки преди летището, след което — още по-странно — спира пред денонощно заведение на „Макдоналдс“.

Спирам на половин пресечка от него и наблюдавам през бинокъла си как плаща в брой за три мазни плика и шест чаши кафе в картонени поставки. Възможно е просто да отива на работа и да е нощна смяна, а от „Макдоналдс“ да купува вечеря за колегите си, вместо да се готви да нахрани група фундаменталисти. Моля се да е така. Ще видим.

Фарзат пак потегля и този път се насочва на юг по булевард „Мейо“. Подминава отбивката за шосе И-10, после внезапно прави обратен завой и ускорява в посоката, от която е дошъл.

По дяволите, да не би да ме е забелязал?

Няма начин да повторя обратния завой, без да ме види. Ето защо свивам по най-близката пресечка и бързо правя полукръг. Тъкмо преди да изляза обратно на „Мейо“, Фарзат изфучава покрай мен — отново в южна посока.

А?

Все едно. Излизам на булеварда и поемам по същия път.

Продължавам да карам след него още няколко минути и накрая излизаме на Алмонастър Авеню. То върви паралелно на широк плавателен канал, има две ленти и е изпъстрено с дупки. Освен това е зловещо пусто. Подминавам няколко изоставени индустриални парцела отляво, полускрити от храсти и дървета. Отдясно има само километри тъмни, зловещи блата.

Накрая колата на Фарзат забавя ход и спира на скрита алея, препречена от ръждясала заключена порта. Аз удрям спирачките по-рано и бавно се плъзвам в аварийното платно, след което отново вадя бинокъла.

Гледам как Фарзат излиза от форда, отключва металната порта, връща се в колата и продължава напред. В един момент фаровете му осветяват избеляла желязна табела, на която пише АВТОМОРГА ГИЛЪРИ & СИНОВЕ.

Както казах, Фарзат може да има съвсем законна причина да е тук по това време. Може да е пазач нощна смяна на автоморгата. Може да е приятел на собственика. А може би… може би… Глупости. Кого заблуждавам?

Екипното проследяване има още едно предимство. Подкрепленията са на едно обаждане разстояние.

С екип никога не оставаш сам с лошите.

Както аз сега.