Джеймс Патерсън, Макс Дилало
Готвачът (77)

Глава 77

След няколко секунди серия експлозии разтърсва сърцето на Френския квартал на една пресечка от мястото, където стоя.

БУМ! БУМ! БУМ!

Инстинктивно се навеждам напред и прикривам лице от шоковите вълни, които се понасят във всички посоки.

Оркестърът рязко спира да свири и мелодията замира. Всички свалят инструментите си и започват да се оглеждат объркано.

Парадът постепенно замира, след като един трактор блъсва предната платформа. Въпросната платформа изобразява стадиона „Супердоум“ с гигантски фигури на футболни звезди, вдигнали ръце в триумфален жест.

Радостните викове на тълпата прерастват в ужасени писъци, когато всички хукват по-далече от шума, а зад тях към ясното синьо небе се издигат три стълба сиво-черен дим. Мога само да си представя каква касапница цари на една пресечка от мен.

Кошмар, превърнал се в реалност.

Десетките униформени полицаи, разпределени в тази част на града, се задействат без секунда колебание. Викат заповеди, дават нареждания, жестикулират бясно — стараят се да задържат тълпата под някакво подобие на контрол, докато хората тичат, блъскат се, препъват се, падат и се настъпват.

Пистолетът още е в ръката ми, а аз се чувствам напълно безполезен.

Провал.

Аз се провалих, нюорлиънската полиция се провали, ФБР се провали.

А Били успя.

Долепям гръб до една тухлена стена, когато тълпата се спуска покрай мен. Тикат се. Удрят се. Крещят. Плачат. Надига се масова истерия, тъй като няколко хиляди души се опитват да избягат. Много от тях държат телефони в ръка и правят снимки и записват видео, докато тичат. Повечето обаче не смеят да погледнат назад. Или да забавят ход.

Мен ме блъскат във всички посоки. Ръгат ме. Бутат се в мен. Въпреки че съм се притиснал към стената.

Полудялото множество за малко не ме прегазва — защото не се движа.

Вместо да се присъединя към потока от бягащи, аз се опитвам да вървя срещу течението, боря се с всички сили да не ме отнесат.

Причината е проста.

Колкото и ужасни да са били тези три експлозии, планът на Били е твърде амбициозен, твърде скъп, твърде мащабен, за да свърши само с три бомби.

Имам отвратителното чувство, че това е само началото.