Джеймс Патерсън, Макс Дилало
Готвачът (80)

Глава 80

Преди да успея да отговоря, покрай него притичват двама от тактическия отряд на полицията и започват да стрелят с автоматите си М4 по шофьора на първия трактор. Той изопва гръб и пада, а тракторът потегля назад и се спира в пожарен кран, от който изригва струя вода.

Хуквам след спецполицаите към трактора и, ей богу, проклетникът е жив, заляга на седалката, вади пистолет и…

Стрелям веднъж, втори път и го уцелвам в главата.

Този път наистина пада.

Носи бронежилетка. Ако има и други като него, ще ни отнеме ужасно дълго време да се справим с тях.

Обръщам се. Кънингам говори разпалено в радиостанцията. Питам го: „Колко загинаха от бомбите?“.

— Какви бомби? — пита той.

— Господи, шефе, чух ги със собствените си уши!

Той поклаща глава.

— Това не бяха бомби! Бяха звукови гранати, за да подплашат хората и да ги насочат към зоната, избрана за касапницата. Която трябва да е надолу по тази улица.

Виждам още от спецполицаите да тичат във въпросната посока. Двама от тях оказват първа помощ на цивилните, пострадали от бронирания, модифициран трактор. От счупения пожарен кран продължава да блика вода.

— Морган знае ли, че си тук?

Въпреки хаоса, виковете, сирените и изтощението, изписано по лицето на Кънингам, той се ухилва.

— Още не, но пратих бележка на кучия син. По обикновената поща. Сигурно ще я получи другата седмица. Така, Руни, с удоволствие бих си побъбрил с теб, но имаме работа за вършене.

После той се отдалечава с бодра крачка, като отново заговаря в микрофона на радиостанцията.

Въпреки ранените и вероятно мъртвите около мен, не съм се чувствал толкова добре от много време насам. Поне моите хора от полицията са решили да не гледат отстрани и да пренебрегнат заплахите.

Само се моля да не са закъснели.

После чувам още изстрели и хуквам в посоката, от която идват.