Джеймс Патерсън, Макс Дилало
Готвачът (3)

Глава 3

Обикновено изслушванията пред Борда за разглеждане на случаи с прилагане на сила се провеждат вътрешно, на третия етаж, в задушна конферентна зала, обзаведена със стара овална маса и куп неудобни столове. Знам го, защото през четиринайсетте ми години в управлението съм свидетелствал на три такива изслушвания в полза на колеги.

Но днес, при четвъртото ми появяване пред Борда, звездата съм аз.

Чувството не е особено приятно.

Обикновено тези изслушвания се провеждат при закрити врати, освен в случаите, когато управлението иска да даде пример за назидание в опит да подобри общественото мнение за себе си.

Като този път.

Оставят ме да чакам почти двайсет минути в коридора пред просторната зала за брифинги, избрана за днешното събитие. Униформеният полицай, излъчен да играе ролята на пристав по време на изслушването — наглед току-що завършил Академията, с толкова розово, детско лице, че сигурно му искат лична карта в киното, ако филмът е за над осемнайсетгодишни, — ми казва, че членовете на Борда първо трябва да се занимаят с някакви „административни дела“.

— Звучи ми като изсмукано от пръстите — добавя тихо момчето. Очевидно се старае да се сближи с мен, да се отърка в по-опитен полицай. — Ако питаш мен, Руни, цялата тази работа е изсмукана от пръстите. И всички го знаят. Стрелбата ти беше по-чиста от задника на монахиня.

Подсмивам се от любезност на опита му да се пошегува, но усмивката ми в отговор на изразената подкрепа е искрена. Напълно съм съгласен с хлапето. Всеки случай на стрелба от страна на полицай трябва да се разследва подробно, но това, което ми причинява управлението в момента, е абсурдно. Всичко е заради политиката. Заради пиара.

Но и това е част от професията. Понякога просто ти идва редът да станеш „пример за назидание“ и сега е дошъл моят.

Този факт толкова ме вбесява, че понякога не мога да заспя по цяла нощ. Вместо това лежа и отново и отново прехвърлям случилото се наум: гонитбата, изстрела, последвалите събития.

Всеки път си казвам, че съм постъпил правилно.

Но днес фактите няма да имат значение.

Днес значение ще има как изглеждат нещата отвън.

Най-сетне младият полицай отваря вратата на залата и аз влизам. Зад полирана дървена маса в предната част на помещението са се настанили петима висши офицери от полицейското управление на Ню Орлиънс. По чин варират от лейтенант до голямата клечка, заместник-старши полицейски офицер по полевите операции Чарлс Босет, едър афроамериканец, който отдалеч лъха на авторитет.

Горе в галерията са се нагъчкали двайсетина души. Докато сядам на масата, предназначена за мен, оглеждам публиката. Тя е смесица от зяпачи, репортери, няколко колеги от отдела и представители на профсъюза, както и приятелите и близките на покойния Лари Грант.

Именно неговата смърт, предизвикана преди един месец от мен чрез употребата на законно притежавано служебно оръжие — което в момента е заключено в стоманена клетка в дълбините на архива с веществени доказателства в управлението заедно със значката ми, — е причината, поради която сме се събрали тук.

— За протокола — започва заместник-суперинтендант Босет със строг глас — детектив Кейлъб Джеймс Руни току-що се присъедини към нас.

— Добър ден — казвам с учтиво кимване.

Босет продължава.

— Продължаваме със случая, при който детективът е използвал смъртоносна сила при изпълнение на служебните си задължения срещу Лорънс Кристофър Грант, двайсет и девет годишен, приблизително в 23:43 часа вечерта на 10 януари 2018 — случка, за която всички знаем, че предизвика значителен медиен интерес както в местен, така и в национален мащаб.

Не думай, мисля си. Точно заради това управлението организира целия този цирк. Не заради фактите около стрелбата, която беше направо по учебник. Всичко случващо се е опит полицията да си върне частица от общественото уважение след лавината от негативни материали в медиите през последните няколко години.

Държах Грант под око няколко месеца. Беше Войник от Франклин Авеню на средно ниво, както и наркодилър, добре известен на полицията. Но освен това беше и всеотдаен баща, треньор на детския баскетболен отбор, в който играеше малкият му братовчед, и на всичкото отгоре ходеше на вечерно училище в близкия обществен колеж „Делгадо“. Не беше точно обичайната престъпна отрепка.

Аз също не съм точно обичайното ченге. Пробвайте да намерите друг детектив от „Углавни престъпления“, който в свободното си време работи като готвач, носител на няколко награди, в прочутата си каравана за бързо хранене.

Сайтовете и вестниците направо се размазаха от удоволствие. Историята се разчу навсякъде. Заглавията направо се пишеха сами. ГОТВАЧЪТ УБИЕЦ СТАВА ЧЕНГЕ-УБИЕЦ. ПОЛИЦИЯТА НАТЯСНО СЛЕД ИЗСТРЕЛ НА ДЕТЕКТИВА-ГОТВАЧ. ГРАДЪТ КЪМ ПОЛИЦИЯТА: ИЗПЪРЖЕТЕ ГОТВАЧА-ЧЕНГЕ.

Никога не съм се опитвал да скрия двойствения си живот от когото и да било. Нито от хората, нито от шефовете си. „Готвачът убиец“ осигурява храната за полицейския бал три години поред, както и менюто за сватбата на племенницата на прекия ми началник. Разбирам, че правилата за прилагане на сила от полицията в момента се гледат под микроскоп из цялата страна. Точно поради тази причина в рамките на една нощ аз се превърнах в срам за цялото полицейско управление на родния ми град Ню Орлиънс. Превърнах се в пречка. Подкрепата, на която можех да разчитам преди от страна на колегите и висшестоящите, пресъхна за миг.

И ето ни тук.

— Бордът има възможността да прочете официалното ви изявление относно събитията от онази нощ, детективе — казва Босет. — Преди да започнем с въпросите, има ли нещо, което бихте искали да добавите към разказа си? Ако има, направете го сега.

Разказът ми. Все едно съм заподозрян, привикан на разпит!

Каква жалка история. Какво предателство.

Знам обаче, че ако искам да си получа пистолета и значката, нямам друг избор, освен да играя по правилата.

Поемам си дъх с ясното съзнание, че всичко — животът ми, бъдещето ми, двойната ми кариера, дявол го взел, дори вероятността за присъда — зависи от това, което ще кажа сега.