Клайв Къслър, Дърк Къслър
Черно море (92)

89

От прозореца на наетия апартамент Мартин Хендрикс наблюдаваше как холандски полицаи нахлуват в оградената му резиденция малко по-надолу по улицата. Ако беше гледал по-внимателно, щеше да забележи, че една чернокоса българка ръководи нахлуването.

Знаеше, че след провала на Васко е само въпрос на време следата да ги доведе при него. Досега обаче неговото име не се споменаваше в разгласата, на която се радваше разследването. Това беше най-важното.

Той излезе от апартамента през задната врата и се качи в лимузината, която чакаше в страничната уличка.

— Едно спиране по пътя — каза на своя дългогодишен шофьор.

Гледаше втренчено през прозореца, но не обръщаше внимание на амстердамските канали или на гъмжилото от велосипедисти покрай тях. Лимузината пое на изток, стигна до град Зволе и влезе в голямото гробище „Краненбург“. Шофьорът знаеше точно къде трябва да отиде. Заобиколи малко езеро и спря под групичка извисяващи се червени дъбове.

Това върна Хендрикс в действителността. Той слезе и тръгна към скромния надгробен камък с три имена, изсечени в мрамора. Отпусна се на колене пред него, но за първи път сълзите не потекоха. Болката обаче още беше у него, силна както винаги, и отказваше да намалее с годините.

— Вече не остава много време — прошепна той. Бръкна в джоба си и докосна металния си спомен.

След дълъг размисъл целуна надгробния камък и малко трудно се изправи. Като в транс затътри крака обратно към лимузината и рухна на задната седалка. Едва след около час, когато колата вече беше влязла в Германия, тъгата отстъпи малко и той напълно се съсредоточи върху следващите си действия.

Лимузината стигна до едно малко използвано летище близо до град Везел, където го очакваше частният му самолет. Хендрикс стисна на сбогуване ръката на своя шофьор и се качи на самолета, който веднага се издигна в небето.

Машината пое на изток и прекоси Полша и Беларус, преди да навлезе след предварително разрешение в руското въздушно пространство. След по-малко от час самолетът се приземи на „Чкаловский“ — военно летище на северозапад от Москва. Хендрикс погледна през илюминатора към спретнато подредената редица от нови хеликоптери пред хангарите. Пред тях стояха в стегнат строй руски войници, застанали мирно.

Самолетът спря пред един хангар и Хендрикс бе съпроводен до група офицери, застанали на червения килим близо до подиума. Генерал Захарин се обърна, за да поздрави холандеца.

— Господин Хендрикс, радвам се да ви видя отново. Пристигнахте точно навреме.

— Генерале, благодаря, че ме поканихте.

— Празнуваме въвеждането в служба на нашия нов клас щурмови хеликоптери Ми–28 НМ — каза Захарин. — Президентът Вашенко ще ги инспектира, затова реших, че това е добра възможност да му покажа „Перегрин“. Може би ще успеете да организирате такава демонстрация, каквато проведохте за мен преди няколко седмици?

— С удоволствие — отговори Хендрикс. — Генерале, позволете да се оттегля, за да проверя състоянието на нашия безпилотник.

Той тръгна към своя зелен влекач с ремарке, паркиран в края на пистата. Помощникът му Джерард го посрещна до пулта за управление на дрона, разположен наблизо.

— Някакви проблеми на границата? — попита Хендрикс.

Джерард поклати глава.

— Никакви при пресичането, нито при влизането в базата.

— Какъв е статусът на „Перегрин“?

— Както ми наредихте, вдигнах го във въздуха преди изгрев. В момента се намира на десет мили северно от нас. — Той почука със ставите на пръстите си по пулта.

— Когато минете на ръчно управление за демонстрацията, той е програмиран да премине в полет на ниска височина от тук до Балтийско море.

— Благодаря, Джерард. Аз поемам от тук нататък. — Хендрикс посочи самолета си. — Бих искал ти и шофьорът да се качите веднага на самолета. Той ще ви откара в Стокхолм. Остани там, докато моят адвокат се свърже с теб.

Техникът погледна своя началник и кимна.

— Разбирам. Сбогом, господин Хендрикс.

Самолетът излетя няколко минути преди кортежът на президента Вашенко да влезе в летището и да спре до подиума. Руският президент направи преглед на войниците, държа реч и го качиха на един от щурмовите хеликоптери за кратка обиколка. Той обсъди накратко полета със своите помощници и бе насочен от генерал Захарин към подиума, където Хендрикс беше пренесъл пулта за управление на „Перегрин“.

— Господин президент — започна Захарин, — мога ли да ви представя Мартин Хендрикс, конструктора на дрона „Перегрин“?

— Чух хубави неща за вашия безпилотник — каза Вашенко. — Разбрах, че дори е спасил руски моряци в Черно море. Къде е вашето изобретение?

— В небето над нас, господин президент. Както показах на генерал Захарин, големият му обхват го прави труден за откриване. Каня ви да установите неговото местоположение, ако можете.

Вашенко огледа небето и се заслуша да чуе двигателя, но не видя и не чу нищо. В това време Хендрикс използва мощната камера на „Перегрин“, за да се прицели в подиума на няколко метра от тях. Той обърна видеоекрана, за да го покаже на президента.

— Ние стоим ето тук — посочи той екрана. — Ако активирам лазерния прицел, който по случайност работи и с вашите противотанкови ракети „Вихър“, ще го видите как прихваща нашето местоположение.

Той набра команда на клавиатурата и на екрана се появи премигващ червен кръг, който обгради изображението на тримата мъже.

— Много впечатляващо — кимна президентът. — Кажете, от коя посока идва дронът?

Хендрик не обърна внимание на въпроса.

— Дронът е въоръжен и готов за атака — каза той. — Ако исках да ви убия, просто щях да натисна тези два червени бутона и да изстрелям ракетите му.

Когато се протегна и натисна двете копчета, Вашенко нервно се изсмя.

— Защо ви е да правите това?

Захарин посочи северната част на небето.

— Това ли е? Какви са тези кълба дим?

Когато Вашенко се обърна да погледне, Хендрикс прошепна в ухото му:

— Господин президент, ще ви убия по същия начин, както вие убихте моето семейство в небето над Украйна.

Бръкна в джоба си и извади металния предмет, който беше винаги у него. Издраният и полуразтопен кръст, който жена му беше носила на врата си. Той го стисна леко в двете си ръце, след това вдигна очи и зачака идването на двойката ракети.