Клайв Къслър, Дърк Къслър
Черно море (37)

34

Попов отмести очи от големия екран към близкия компютърен монитор, на който се виждаше далечното изображение на „Македония“, запечатано от видеокамера с голям обхват. Тюркоазеносиният кораб продължаваше да пори вълните, докато един зелен хеликоптер висеше във въздуха близо до кърмата.

— Капитане, американският хеликоптер повтори молбата си да не стреляме. — Операторът на комуникационния център беше превел радиосъобщението на Джордино, изпратено чрез бойния информационен център.

Попов отново премести очи от изображението от камерата към големия екран.

— Не виждам промяна на скоростта или курса. Свържете се за последен път с кораба. Кажете им веднага да отговорят или ще открием огън.

Когато съобщението беше изпратено до кораба на НАВПД, първият офицер на „Ладни“ се втурна в бойната рубка с лист хартия.

— Главното флотско командване одобрява защитата на териториалните води. Можем да нанесем удар по кораба по наша преценка.

Попов прочете заповедта, сгъна листа и го пъхна в джоба.

— Състояние на наземните оръжия? — попита той с властен глас.

Оръжейният офицер пред близката работна станция му отговори със същия глас, докато в командната рубка се възцари мълчание.

— Носовите ракетни установки заредени и готови за стрелба. Координатите са въведени в установката откъм левия борд. Ракетите са програмирани за движение над водата.

Попов кимна.

— Първа установка откъм левия борд готова?

— Първа установка готова.

Попов погледна към комуникационния офицер.

— Някакъв отговор?

Операторът отговори на въпроса му с едва доловимо поклащане на глава.

— Все още няма отговор.

Капитанът пое дълбоко дъх.

— Първа установка, единичен изстрел — огън!

Пръстите на оръжейния специалист заиграха по пулта за управление на системите. Над главите им се чу силно фучене и корабът се залюля.

— Ракетата е изстреляна — докладва той.

Попов обърна поглед към тюркоазения кораб на видеомонитора и зачака да види как ще изчезне.