Клайв Къслър, Дърк Къслър
Черно море (39)

36

Видеокамерата на „Ладни“ показа изригването на морето и бял дим, който започна да се издига към небето. Попов и неговият екипаж рядко имаха възможност да стрелят с бойни муниции, какво остава срещу действителен противник. Те се бяха вторачили във видеомонитора със смесица от удивление и удовлетворение. Обаче гордостта на Попов се обърна в объркване, когато на екрана се показа призрачно изображение.

Беше „Македония“, която минаваше край разпръсващия се дим. Корабът на НАВПД очевидно продължаваше да се носи към Севастопол напълно невредим. Попов погледна бойния екран, за да се увери, че не му се привижда. Червените триъгълници на двете мишени продължаваха пътя си на запад, макар че сега лежаха успоредно една на друга, а не в тандем.

— Какво се прецака? — изрева капитанът.

Първият офицер поклати глава.

— Трябва да е преждевременен взрив.

— Има ли готова втора ракета?

— Установката откъм левия борд заредена и готова за стрелба.

— Единична стрелба — огън!

Секунди след като фрегатата потрепери от изстрелването на ракетата, комуникационният офицер се обърна към Попов с объркано изражение.

— Капитане, има обаждане от американския кораб.

— Какво? Пусни го на високоговорител.

Из рубката се разнесе гласът на Пит.

— „Ладни“, говори „Македония“. Благодаря за гостоприемството, но решихме да отложим Крим за друга ваканция. Скоро ще напуснем забранената ви зона. Досвидания!

Офицерът по комуникациите пребледня.

— Капитане, какво да правим? Ракетата вече е изстреляна.

Офицерът по оръжейните системи погледна часовника на пулта за управление на огъня.

— Предстои пускането на торпедото във водата. Вече е твърде късно за взривяване на ракетата.

Попов се обърна към комуникационния офицер и каза тихо:

— Нищо не може да се направи. — После се обърна към първия офицер. — Отбой.

Докато надничаше от мостика на „Македония“, Пит видя изстрелването на втората ракета „Силекс“ срещу него. В тази втора игра със смъртта се чувстваше съвсем малко по-уверен. Сега усещаше „Македония“ по-бърз и реагиращ на щурвала, след като буксирното въже беше прекъснато, когато торпедото удари влачената след изследователския кораб подводница и избухна доста далеч от кърмата му. Този път не разполагаше с малка подводница, която да послужи за препятствие.

За кратко беше насочил кораба срещу „Ладни“, но сега зави обратно и настрана от приближаващата се ракета. Той хвърли „Македония“ пълен напред срещу натоварената с муниции баржа. Откритият товарен шлеп беше само на петдесетина метра от него, легнал ниско във водата заради експлозията, която беше разбила кила му.

— Торпедото тръгна — чу се гласът на Джордино от високоговорителя.

Пит видя ракетата да прелита ниско над главата му, след като беше пуснала товара. Разполагаше само с няколко секунди, преди акустичният прицелен механизъм на торпедото да улови боботенето на двигателите на „Македония“ и да се понесе за смъртоносния удар.

Потъващата баржа започна да издига нос, когато Джордино отново се свърза с него по радиото от своя наблюдателен пост в небесата.

— Тръгна към теб. На разстояние около петстотин метра.

— Разбрано. Най-добре да се дръпнеш настрана. — До последната възможна секунда Пит държеше непоколебимо щурвала, след това рязко завъртя наляво, следвайки морското течение. Тюркоазеният кораб едва се размина с баржата, драскайки палубата си в нейния борд.

— Сто метра — обяви Джордино и вдигна хеликоптера нагоре, за да наблюдава случващото се от безопасно разстояние.

След като се размина с баржата, Пит завъртя щурвала отново дясно на борд, после го върна направо, заставайки във ватерлинията, оставена от него преди малко. Броеше секундите, надявайки се между него и шлепа да има колкото може повече синя вода, когато се чу първата експлозия. След секунди силният взрив беше последван от серия трясъци като от изригващ вулкан.

Баржата избухна в огромен огнен облак, който се издигна на стотици метри в небето. От огнения стълб започнаха да падат метални отломки, които осеяха голям периметър от морската повърхност.

На борда на „Македония“ Пит бе повален на земята от въздушната вълна. Тя изби задните прозорци на мостика и повдигна кърмата на кораба с голяма приливна вълна. Корпусът и надстройките бяха бомбардирани с метални отломки, но повечето повреди бяха повърхностни.

Когато успя да стане, Пит откри, че „Македония“ продължава да се отдалечава от водовъртежа. Той погледна назад към останките от баржата, които потъваха под гъст слой черен дим. Отгоре му се появи военният хеликоптер, който започна да кръжи над дима.

— Дърк, добре ли си? — попита Джордино по радиото.

— Нищо ми няма — отговори Пит. Завъртя щурвала и легна на югозападен курс, който щеше да изведе по най-бърз начин „Македония“ от забранената зона. — Само кажи на нашите приятели, че ми писна да ме обстрелват.

— Гарантирам, че са прибрали оръжията. От „Тръкстън“ току-що ги заплашиха, че ако стрелят още веднъж, ще ги потопят.

— Много мило от страна на военния флот.

— Отгоре „Македония“ прилича на крастава жаба. На кърмовата палуба има няколко димящи точки, които се нуждаят от поливане с вода.

— Скоро ще се заема с това. — За първи път Пит забеляза по пода на мостика петна засъхнала кръв.

— Много съм любопитен — започна Джордино, — какво те вдъхнови да се обърнеш срещу руснаците и така да предизвикаш втория изстрел?

— Баржата — отговори Пит. — Видях как на нея далеч от натоварените муниции избухна малък взрив. Мисля, че преднамерено са пробили кила й, за да я потопят.

— Защо ще я влачат триста мили през Черно море, за да я потопят пред Севастопол?

— Нямам представа. Може би са се опитали да блокират пристанището, но синхронизирането не им се е получило.

— Някакви следи от екипажа?

— Никакви. Сега ще отида да проверя долу.

Пит включи щурвала на автопилот и излезе от мостика с преносима радиостанция в ръка. Започна от машинното отделение и постепенно провери целия кораб. От отворените дневници в лабораториите до мухлясалата храна в полупълни чинии в камбуза той попадна на много признаци за бързо напускане на екипажа.

Когато се върна на мостика, Джордино летеше пред носа на кораба. „Македония“ почти беше излязла от забранената зона и на радарния екран вече се виждаше „Тръкстън“. Потънал в мисли по изчезналия екипаж, Пит стоеше зад щурвала, вторачен във вълните пред носа. След време се обърна към масата с картите и тогава видя малката скрита на тавана безжична видеокамера.

Свали я и откри, че всъщност са две камери — едната насочена към щурвала, а другата към задните прозорци на мостика. Той ги хвърли на масата, после започна внимателно да оглежда мостика, за да открие някакви следи. Първо провери корабния дневник, но вписването беше отпреди няколко дни. Дневникът на комуникациите, картите и останалите бумаги, лежащи на масата, бяха със също толкова остаряла информация. Но когато огледа за втори път петната засъхнала кръв по пода, забеляза нещо.

Беше кръгче в едно по-малко петно близо до преградната стена. Петното беше направено с върха на обувка, докато кръвта е било още прясна. Когато погледна по-отблизо, видя едно почти невидимо съобщение, което му казваше нещо, което Пит вече беше заподозрян. На пода беше размазана една-едничка дума.

„Бесо“.