Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Приключенията на Дърк Пит (24)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Odessa Sea, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
sqnka (2021)

Издание:

Автор: Клайв Къслър; Дърк Къслър

Заглавие: Черно море

Преводач: Асен Георгиев

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „БАРД“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2018

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД

Излязла от печат: 12.02.2018 г.

Редактор: Евгения Мирева

ISBN: 978-954-655-818-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9416

История

  1. — Добавяне

13

Думите на Димитров се оказаха верни, но само отчасти. В пет сутринта Джордино управляваше вързания за „Македония“ сонар, когато през монитора мина назъбен издължен силует. Той запази изображението и продължи проучването, докато два часа по-късно Пит и Димитров се качиха на мостика.

— По време на изследването на последната редица от решетката попаднах на интересен обект — обяви Джордино, докато Пит му подаваше чашата горещо кафе.

— Можете ли да ни го покажете? — Димитров се приближи до монитора.

Джордино потърси изображението, увеличи го и се видяха подробности от корабни останки, в голяма степен запазени.

Очите на археолога се разшириха, но после поклати глава.

— Вярно, това е платноход, но по-модерен. Виждате лебедката и мачтата, паднала върху палубата. В прекалено добро състояние за потънал преди двеста и петдесет години кораб. Въпреки това интересни останки.

— На каква дълбочина са? — попита Пит.

— Малко по-малко от седемдесет метра.

— Това е приблизително аноксичната зона — намеси се Пит. — По-дълбоките части на Черно море са лишени от кислород и заради това в тях няма разрушителни морски организми. На тази дълбочина бяха открити няколко отлично запазени кораба. Ако този, който търсим, лежи в зона с ниско кислородно съдържание, може да се окаже, че „Фетхие“ е добре запазен.

— Размерите се доближават до спецификацията на „Фетхие“ — отбеляза Джордино. — Определено прилича на тримачтова фрегата.

— Да, виждам — отговори Димитров с нарастващо вълнение. — Би било цяло чудо, ако е истина. Можем ли да го проучим отблизо?

— Със сигурност заслужава внимание — кимна Пит. — Ал, какви са възможностите?

— Подводницата е в сух док, докато не получим частите от Щатите. Значи можем да спуснем дрон или няколко водолази на газова смес.

— Гласувам за последното — каза Пит с блеснали очи. — Ще се присъединиш ли към купона?

Джордино се усмихна.

— Като гуляйджия в навечерието на Нова година.

Димитров сякаш се изненада.

— Искате да кажете, че вие двамата ще се спуснете при останките?

— Защо да оставяме забавлението и славата на друг? — попита Пит.

„Македония“ се върна до началото на решетката за още няколко преминавания, за да отбележат по-точно разположението на потъналия кораб. След това екипажът извади сонара и спусна буй на мястото. Корабът се отдалечи и спря на безопасно място на няколкостотин метра оттам, за да изчака връщането на дрона.

Облечени в сухи неопрени за студена вода, Пит и Джордино се качиха на един „Зодиак“, който вече беше спуснат на вода. Пит бързо подкара лодката с надуваеми бордове към буя. Джордино я върза за него. Двамата си сложиха акваланги „Дрегер“ Мк 25 със затворен цикъл, които ги освобождаваха от нуждата да носят множество кислородни бутилки със смесен газ, като същевременно увеличаваха времето за престой под водата.

Джордино топна маската си във водата, преди да я сложи.

— Мислиш ли, че Димитров извади късмет?

— На екрана на сонара изглежда много добре, но дъното на Черно море е осеяно с останки. Така или иначе, съвсем скоро ще разберем.

— Много се вълнува. Сигурен ли си, че няма съкровище на борда?

— В историческите трудове не се споменава нищо за това.

— Обзалагам се на по бира, че в тези останки има нещо интересно.

Пит кимна.

— Добре, хайде да отидем да видим какво е. — Той пъхна регулатора в устата си и се претърколи назад през борда на зодиака във водата. След като провери дали дрегерът работи, както трябва, напълни баластния компенсатор и бавно се плъзна под вълните. Миг по-късно Джордино разплиска водата до него и двамата заритаха към дъното.

Когато стигнаха отметката трийсет метра, водата потъмня и стана студена. Двамата светнаха едновременно фенерчетата си. Бяха неподатливи на потискащото въздействие на черните дълбини, защото вече бяха преживели стотици гмуркания при всички възможни условия. Пит почувства вълнение от възможността да проучи корабни останки, лежали неоткрити в продължение на повече от две столетия.

Те следваха въжето, което се спускаше от буя до дъното и го стигнаха на малко повече от шейсет метра. На тази дълбочина разполагаха с по-малко от двайсет минути за работа.

Пит забеляза черна сянка встрани от тях и заплува натам, реейки се половин метър над калното безформено морско дъно. Светлината от фенерчето му освети голям издължен предмет. Той се приближи и видя, че е котва. Все още свързана с дебела верига, черната желязна грамада висеше от червеникав корпус. Котвата и останките бяха покрити с дебел слой кафява тиня.

Пит заплува по протежение на веригата към релинга на носа и плъзна лъча на фенерчето по палубата. Въпреки дебелия слой тиня се виждаше, че става дума за стар, отлично запазен платноход. Джордино се присъедини към Пит, когато ритна с крака, за да стигне до падналата мачта, и махна утайките. На палубата лежаха парчета от въжета и платна, частично запазени в бедната на кислород вода.

Джордино пусна малката видеокамера, закачена за раницата на акваланга със затворен цикъл, и започна да снима части от останките, докато се придвижваха към кърмата. На главната палуба вниманието му привлякоха няколко богато резбовани врати на каюти с инкрустации от стъкло. През това време Пит разглеждаше въртящо се оръдие, монтирано върху релинга на левия борд. Бяха удивени от състоянието на кораба, защото повечето дървени съдове само след няколко години се превръщат в купчина отломки. Тъй като видя много малко метални арматури, Пит разбра, че корабът е на много повече от двеста години.

Двамата се срещнаха при щурвала на шканеца[1], оглеждайки се за голямата награда. Въпреки че бяха добре запазени, идентифицирането на дървените останки с малко характерни черти беше трудна задача. Можеше да им помогне корабната камбана, на която обикновено се гравираше името.

Откриха големия щурвал все още със спиците си, закачен за конзолата си, но до него не се виждаше камбана. Джордино усети потупване по ръката и видя Пит да сочи към главната палуба. Близо до преградата лежеше нещо с конусообразна форма. Сигурно беше камбаната, откъснала се от разпадналата се стойка под въздействието на собствената си тежест.

Пит стигна преди партньора си до предмета, изправи го и махна с ръка утайките. Когато калта се утаи, Джордино приготви камерата. Показа се бронзова камбана с арабски букви в основата. Той я засне от всички страни, после вдигна палец по посока на Пит.

Пит погледна оранжевия циферблат на своя водолазен часовник „Докса“ и видя, че времето им на дъното е почти изтекло. Посочи нагоре към повърхността, изчака Джордино да потвърди, след това ритна с крака и започна да се отдалечава от шанеца. Плъзна лъча на фенерчето за последен път по останките и се поколеба при вида на нещо върху кърмовата палуба. Когато се обърна и заплува към предмета, Джордино го последва, притеснен от човешките му форми.

Оказа се наистина труп, леко покрит с тиня. Когато го наближи, Пит махна с ръка над него, за да вдигне тънкия слой утайки. Вероятността да намерят човешки труп на палубата на фрегатата след повече от двеста и петдесет години беше направо астрономически нищожна. Въпреки това не можеше да спре да си представя как пред тях ще се окаже моряк от осемнайсети век в риза с широки ръкави, шалвари и обувки с извити нагоре носове.

Когато водата се избистри обаче, той се озова срещу трупа на синеок летец, който гримасничеше насреща му в своя летателен костюм от XX век.

Бележки

[1] Издигната палуба в кърмовата част на кораба, откъдето капитанът управлява кораба си. — Б.пр.