Клайв Къслър, Дърк Къслър
Черно море (78)

75

Сърпът на луната хвърляше трепкащ блясък върху спокойната водна повърхност, осигурявайки повече от миля видимост. В името на потайността Иля Васко би предпочел да се излива порой, но ясната нощ щеше да улесни задачата му.

От кърмовата палуба на влекача „Лорън Бел“ той наблюдаваше претоварения контейнеровоз, който минаваше край него в посока Балтимор, натъпкан с германски автомобили. След като закотви „Лорън Бел“ близо до бреговата линия на нос Чарлз, Вирджиния, Васко прояви остър интерес към корабите, които влизаха в устието на близкия залив Чесапийк. Проучваше с бинокъла всеки приближаващ се съд, преценявайки неговата големина и най-важното — дали буксира баржа.

Бяха минали само няколко часа от кацането му с частния самолет на Хендрикс на международното летище „Нюпорт Нюз“ от другата страна на залива. Холандецът отново се показа опитен, като уреди нает влекач и баржа, които чакаха Васко на брега. Екипажът на влекача се състоеше от четирима украинци, които имаха вид на сигурни и закалени наемници.

Трийсет минути по-късно, след като бяха минали три товарни кораба, Васко най-сетне видя онова, което търсеше. Голям мореходен влекач с широка кърма заобиколи носа откъм Атлантическия океан. На лунната светлина и тази от позиционните светлини на кораба успя да види, че корпусът е оранжев, а надстройките — бели. Влачеше на буксир малка баржа. Черешката на тортата беше силната синя светлина над рулевата рубка.

Васко свали бинокъла и се обърна към един от екипажа, който крачеше насам-натам по палубата.

— Това е нашият кораб. Сигнализирай му.

Мъжът светна прожектора на релинга, насочи го към идващия кораб и премигна с него няколко пъти. Синята лампа на приближаващия се съд премигна няколко пъти в знак на потвърждение, намали и се плъзна успоредно на „Лорън Бел“. От мореходния влекач пуснаха водещо въже до моряка на Васко, който го нави около един хидравличен кабестан.

След няколко минути хората на Васко получиха сигнал „готово“ и пуснаха кабестана, който започна да навива водещото и буксирното въже на оранжевия влекач към малката баржа. Докато прехвърляха въжето, тежък сандък беше спуснат и поставен в задната част на рулевата рубка на „Лорън Бел“.

Баржата се намираше почти сто метра зад оранжевия влекач, но Васко я придърпа на двайсет метра от „Лорън Бел“. После се обади на съда да продължат със смяната. Оранжевият влекач продължи напред до втората баржа малко нагоре по течението, която Васко беше вързал за закотвен буй. Мореходният влекач завърши размяната, изтегли швартовъчното въже от буя и привърза баржата към кърмата си.

Без много шум оранжевият плавателен съд продължи напред, влачейки подменената баржа. Под нощното небе двете баржи изглеждаха еднакви. Васко гледаше как влекачът и новият му товар плават нагоре по залива. Когато изчезнаха в далечината, той се обърна към хората си:

— Придърпайте баржата до кърмата.

Те задействаха кабестана. Когато носът на баржата опря в кърмата на „Лорън Бел“, Васко се прехвърли през релинга и скочи на борда й. Подобно на съда, който току-що бе разменил, тъпоносият шлеп имаше четири покрити трюма. Васко пропусна първите три, отправи се към последния на кърмата и освободи ключалките на капака. Вдигна го и светна вътре с диодно фенерче. Вътрешността беше празна.

Спусна се по ръждясалата стълба в трюма и се зае да търси по-внимателно. В двата ъгъла на кърмата намери онова, което търсеше: два малки пакета от кафява амбалажна хартия като онзи в украинската селска къща. Остави ги, където бяха, и откри малка чанта под стълбата, в която имаше прост радиопредавател.

Васко я взе и се изкатери навън, после свали капака на люка, щракна ключалките и тръгна към първия трюм. Провери да няма приближаващ се кораб, вдигна капака и се спусна вътре. В края на стълбата стъпи, обърна се и застана с лице срещу бомбата РДС–5.

Атомното оръжие лежеше върху тежък дървен палет, обезопасен към палубата с текстилни ремъци. По време на модернизацията бомбата беше боядисана с нерефлектираща черна боя, от което изглеждаше още по-заплашителна. Васко започна да осветява части от оръжието с фенерчето си, докато не намери контролната кутия, която се издигаше от извитата обвивка близо до опашката. Разви покриващия я стъклен капак, който осигуряваше достъп до панела за управление с няколко шайби и монитори с течни кристали. Засега всички бяха черни. В долния край намери малък лост без надписи. Затаявайки дъх, пъхна ръка и щракна ключето.

Панелът оживя от премигващи светлини и дигитални дисплеи. Той изчака малко електрониката да се установи, после провери единия от мониторите. След като се увери, че показва числото 25, завинти стъкления похлупак на мястото му. Бомбата беше задействана просто като на шега. Сега му оставаше само да довърши доставката.

Заключи капака на люка, върна се на влекача и нареди на екипажа да потегля. Когато от димохода започна да изскача пушек и „Лорън Бел“ потегли, Васко се вторачи в смъртоносната черна баржа и започна да обмисля многото възможности за харчене на десет милиона долара.