Клайв Къслър, Дърк Къслър
Черно море (29)

26

— Те са се заели с него!

При тези думи Виктор Мансфилд направи гримаса. Той погледна към капитана на кораба, който стоеше до конзолата на оператора, работещ със сонара.

— Сигурен ли сте, че това са същите останки? — попита агентът.

— Монтираният в корпуса сонар показва останки от стоманен кораб с дължина сто трийсет и пет метра, а и неща, които приличат на оръдейни кули. Намираме се на половин миля от посочените от германската подводница координати на торпедирането в един отдалечен район на норвежкото крайбрежие. Елате да видите сам!

Мансфилд закрачи през мостика на руския океанографски кораб „Тавда“ и хвърли поглед на цветния екран на сонара. Нямаше нужда да проучва подробно, за да знае, че това е „Кентърбъри“.

— Откъде са разбрали, за да дойдат тук точно сега?

Зурлестият капитан на „Тавда“ се изкиска сподавено.

— Защо не им звъннете да попитате?

— Вие ще говорите с тях. Кажете им, че останките са на неоспоримо руски кораб, и да се разкарат оттук.

Капитанът кимна.

— Бих могъл да го направя.

Мансфилд се вторачи в тюркоазения изследователски кораб, докато вниманието му не беше привлечено от подводница, която изплува близо до тяхната кърма.

— Преди да говорите с тях, наредете да пренесат комплекта ми за взривяване до кладенеца. Ще се заема веднага с останките.

Срещу тях екипът извади жълтата подводница на НАВПД на борда на „Один“. Светлините на кърмовата палуба бяха запалени заради спускащия се сумрак, когато Дърк, Самър и Далгрен излязоха от плавателния съд. Далгрен пое командването на екипа по изваждането, за да проверят подводницата и да я подготвят за следващото спускане.

— Първо ще отида да направя копие от видеото — каза Самър и забърза към близката лабораторна рубка, стиснала преносима външна памет.

Дърк й помаха.

— А аз ще се кача на мостика, за да видя какво правят руснаците тук.

Той се упъти към рулевата рубка на „Один“, където капитанът, брадат мъж на име Литълтън, гледаше през бинокъла към „Тавда“.

— Какво правят нашите любопитни съседи?

— Добър въпрос — усмихна се Литълтън. — Долетяха до нашето местоположение и не си направиха труда да отстъпят назад, когато им казах, че имаме подводна операция в развитие. — Той подаде бинокъла на Дърк. — Обаче кораба си го бива.

Дърк се възхити на руския съд, който беше почти двойно по-голям от „Один“. По него се виждаха множество портални кранове за разгръщане на оборудването, кладенец и покрит хеликоптер на издигната хеликоптерна площадка в средата на кораба.

— Нарича се „Тавда“ — съобщи Литълтън. — Наскоро спуснат на вода океанографски изследователски кораб с ледоходни качества. Очевидно е предназначен и за провеждане на дълбоководни спасителни операции. Поне така се твърдеше в новинарските емисии.

— Изглежда първокласен. Чудя се какво прави тук?

Малко по-късно въпросът му получи отговор, когато корабната радиостанция изпука и глас с руски акцент каза:

— Изследователски кораб „Один“, говори океанографският кораб „Тавда“. Вие проучвате корабни останки, собственост на Руската федерация. Моля, веднага напуснете района.

— „Тавда“, това е „Один“ — отговори Литълтън. — Проведохме проучване на останките и установихме, че се на британския лек крайцер „Кентърбъри“, потопен през 1917 година. Край.

Настъпи дълга пауза.

— Бъркате. Става дума за руски боен кораб. Настоявам веднага да напуснете района.

Литълтън вдигна бинокъла и отново го насочи към „Тавда“. Малка група въоръжени морски пехотинци беше започнала да се строява на палубата. Той се обърна към Дърк.

— Мисля, че са сериозни за останките. Може ли да са прави?

— Възможно е, но не ми се струва вероятно. Размерите и спецификациите им отговарят точно на данните, които имаме за „Кентърбъри“. Предполагам обаче, че в момента това няма значение. Разполагаме с видеото от огледа. Можем да го предадем на британците и да ги оставим да се оправят с руснаците.

Капитанът кимна.

— Е, в такъв случай вече няма какво да правим тук.

Литълтън се свърза с „Тавда“ и съобщи, че корабът на НАВПД ще се отдалечи от мястото по желание на руснаците.

Няколко минути по-късно на мостика се появи Самър.

— Защо тръгнахме? — попита тя.

— Защото не искаме да ни застрелят заради някакви ръждясали останки. — Дърк посочи с ръка „Тавда“. — Нашите руски съседи твърдят, че корабът е техен, и изглежда са готови да използват насилие заради него.

Самър поклати глава.

— Не, мисля, че трябва да се спуснем още веднъж. На видеото има нещо, което трябва да видиш.

Тя пъхна флашката в слота на един компютър в задната част на мостика. Дърк и Литълтън застанаха около дисплея, когато се появиха кадрите от „Кентърбъри“. Самър бързо ги превъртя до средата на записа.

— Около трийсет минути след началото се заехме да снимаме каютите откъм десния борд, разположени точно под мостика — обясни тя. — Това е първата от тях.

На видеото се видя вътрешността на мостика, докато подводницата се плъзгаше покрай десния борд. След това се спусна един етаж надолу и се насочи към отворена стоманена врата. Камерата надникна в малкото помещение, показвайки корозиралите останки на метално писалище, порцеланова мивка в единия край и малко нападали по пода отломки. Спря се за малко, след това бавно се обърна и излезе от кабината точно в момента, когато един от водните движители на подводницата вдигна вихрушка от тиня, която изпълни помещението.

— Ето! — Самър спря видеото.

Дърк и Литълтън се спогледаха, после поклатиха глави.

— Нищо не видях — призна си брат й.

— Гледайте към пода близо до страничната преградна стена точно преди тинята да се вдигне.

Самър пусна бавно последния участък от записа.

— Това ли? — Дърк посочи към някакво отражение в ъгъла.

— Да.

Самър спря кадъра и уголеми изображението. Дърк и Литълтън се вторачиха в него и закимаха отново. Не можеха да сбъркат малкия предмет, който проблясваше на пода.

Беше кюлче чисто злато.