Клайв Къслър, Дърк Къслър
Черно море (7)

4

Следобедният въздух беше влажен от краткия дъжд въпреки умерената температура на пристанището Истиние на юг от Истанбул. Докато крачеха бавно из малката марина, Ана и Ралин видяха онова, което търсеха: яркия тюркоазен корпус на океанографския изследователски кораб, швартован на най-голямата стоянка.

Нисък, плещест мъж, който вдигаше на борда някакъв сандък, ги гледаше, докато приближаваха.

— Това ли е „Македония“? — попита Ана на английски.

Ал Джордино оглеждаше непознатата. Дългата й черна коса беше опъната назад в кок, разкривайки нежно лице. Имаше високи славянски скули, омекотени от малък нос и уста. Вниманието му привлякоха лъчистите й сини очи. Джордино видя, че тя е едновременно решителна и уязвима.

— Да, това е — отговори той.

— Аз съм Ана Белова, специален агент на Европол, а това е лейтенант Петър Ралин от българската Главна дирекция за борба с организираната престъпност. Ние разследваме потъването на „Кримска звезда“.

Джордино се представи.

— Европол. Това клон на Интерпол ли е?

— Не, Европейската полицейска служба е агенция на Европейския съюз. Нашата основна задача е борбата с организираната престъпност и тероризма.

— Качете се на борда. Ще ви заведа да говорите с началството.

Джордино ги заведе в каюткомпанията на „Македония“, където Пит и капитан Стенсет проучваха една карта. Джордино ги представи. После поднесоха кафе на следователите, преди всички да седнат на масата.

— С какво можем да ви помогнем? — попита Пит. — Вече предоставихме подробен доклад на турската брегова охрана.

На Ана й се струваше, че тъмнозелените му очи гледат през нея. Почувства с изненада как пулсът й се учести, докато слуша този висок здравеняк.

— Агенциите, които представляваме, са загрижени заради загубата на „Кримска звезда“. Какво можете да ни кажете за потъването й?

Пит описа събитията от предната нощ и завърши със спасяването на втория инженер.

— Смятате ли, че взривът на кърмата е бил преднамерен? — попита Ралин.

— Подозирам, че е така, но нямам доказателства. — Пит се втренчи в полицаите. — Бихте ли ни казали защо проявявате интерес към потъването на този кораб?

— Причините са три — каза Ана. — Първо, научихме, че корабът е бил нает от руска фирма на име „Немко холдинг“. Подозираме „Немко“ във връзки с руската мафия. Смятаме, че е набъркана в контрабанда на оръжия за Африка и Близкия изток. Успяхте ли да погледнете в корабния трюм?

— Не, останахме много малко време на борда. Получихте ли корабния манифест?

— Електронната документация сочи, че е превозвал селскостопанско оборудване за Александрия в Египет.

— Някакви химикали или торове сред товара?

— Не са посочени в списъка. Но не мога да кажа, че вярваме напълно на този манифест, особено като се има предвид, че корабът е отплавал от Севастопол. Защо питате?

— Подозираме, че изтичане на химикал може да е причинило смъртта на екипажа.

— Идваме от болницата „Мемориал Шишли“, където е приет вторият инженер — намеси се Ралин. — Патологът каза, че тестовете, проведени върху починалите моряци, показват, че смъртта е причинена от излагане на въздействието на хидроген сулфиден газ^[1]. Той подозира изтичане на природен газ.

— Когато се качихме на кораба, усетихме миризма — каза Джордино, — но не можахме да установим откъде идва. Природният газ изглежда вероятен източник, но „Кримска звезда“ е бълкер, а не танкер за превоз на втечнен газ.

— Това е така — кимна Ана. — Основната ни грижа е свързана с друго — оцелелия втори инженер.

— Как е младият мъж? — попита Пит.

— Много добре. Излагането му на хидроген сулфид е било ограничено, вероятно защото е бил в машинното отделение. Очакват да се възстанови напълно. Лекарите обаче откриха друг проблем, той е по-смущаващ. Изглежда тестовете на инженера за радиоактивност са положителни. Равнището на заразяване е минимално.

— Радиоактивност? — възкликна Джордино. — Може да е работил на атомен кораб, преди да се прехвърли на „Кримска звезда“.

— Проучихме тази и няколко други възможности, но не открихме да е работил в близост до радиоактивни материали или атомен реактор.

— Смятате, че е имало нещо на кораба? — попита Пит.

— От това се боим — отговори Ралин. — Имаме информация, че „Кримска звезда“ е използван за контрабанда на радиоактивни материали за продажба на черния пазар.

Ана се обърна към Пит.

— Петър и аз сме част от работна група, чиято задача е да предотвратява контрабандата на оръжие и ядрени материали в Черноморския район.

— Тук още ли има неотчетени ядрени материали?

— За съжаление — да — отговори Ана. — Рухването на Съветския съюз през 1991 отприщи контрабандата на ядрени материали в продължение на много години. Днешният по-строг контрол я намали значително, но все още на черния пазар има тревожно голямо търсене. Той се захранва с материали, откраднати още преди години. Може би с изненада ще научите, че всяка година в Черноморския район арестуват повече от дузина лица за ядрена контрабанда. Разпространението на ядрени материали си остава сериозен риск, особено със засилването на екстремизма в Близкия изток.

— Подозирам, че раздираната от война Украйна не помага особено.

— Така е. Затова „Кримска звезда“ ни безпокои. Европол издирва контейнер с високообогатен уран, изчезнал от севастополския Институт по атомна енергия по време на руското нахлуване в Крим.

Пит кимна.

— Това обяснява как е бил облъчен вторият инженер.

— Колкото и да е малка, това е възможност, която трябва да проучим. Ако уранът е бил съхраняван в машинното отделение или близо до неговата каюта, би могъл да е причина за минималните количества радиация в организма му.

— Какво значение има дали уранът е високообогатен или не? — попита Джордино.

— ВОУ, както го наричат, е уран, в който чрез изотопно обогатяване е увеличено процентното количество на уран–235. Това е формата на урана, която се използва в най-мощните ядрени устройства — независимо дали са ракети, бомби или ядрени централи.

— Значи възниква въпросът — отбеляза Пит — дали „Кримска звезда“ не е бил преднамерено потопен от някой, който е искал да се сдобие с ВОУ?

— Очевидно поехме по пътя на различни предположения — вметна Ралин, — но косвените доказателства са убедителни.

— Мисля, че имате основателни причини за загриженост.

— Господин Пит — попита Ана, — бихте ли ни казали каква е целта на вашето посещение в този район?

— НАВПД беше поканена от българското Министерство на културата да участва в издирването на кораб от късната отоманска епоха, потънал край българския бряг в края на осемнайсети век.

Ана погледна Ралин, после отново се обърна към Пит.

— Бихте ли се съгласили да забавите вашия проект с ден-два, за да ни помогнете?

— Какво имате предвид?

— Бих искала да разберете дали на „Кримска звезда“ има високообогатен уран.

— Ако е бил изобщо на кораба — отбеляза Пит, — може би онези, които го потопиха, вече са го прибрали.

— Напълно е възможно — каза Ралин. — Да се надяваме обаче, че вашето идване им е попречило.

— Защо не използвате местни ресурси? — попита Пит. — Турският военен флот със сигурност разполага с нужната техника.

— Да, турският флот наистина може да помогне, но не по-рано от седмица — отговори Ана. — Турция не е част от Европейския съюз и тук нямаме особени пълномощия. Ако високо обогатеният уран е още на борда, може да не остане там за дълго. В момента на мястото още има спасителни екипи, но довечера ще бъдат изтеглени. Искаме корабът да бъде проверен колкото може по-скоро. — Сините й очи срещнаха тези на Пит. — Може ли да се върнете на мястото на катастрофата и да проверите кораба за нас?

Пит се обърна към Джордино и Стенсет.

— Вече сме закъснели с един ден. Мястото, където „Кримска звезда“ потъна, ни е почти на път. Нашият потънал отомански кораб няма да избяга. Мисля, че можем още малко да отложим историческия си лов. — После се обърна към Ана. — Между другото ще ни е от полза да имаме приятел в Европол.

По лицата на Ана и Ралин се изписа облекчение. Тя се протегна през масата и потупа Пит по ръката.

— Вече имате.