Клайв Къслър, Дърк Къслър
Черно море (8)

5

Безпилотникът се наклони в мързелив завой, а силният вятър поддържаше дългите му тънки криле. Двете камери с висока резолюция на фюзелажа му сканираха земята километър и половина напред по маршрута му. За секунди бордовите компютри регистрираха право пред него малко летище, заобиколено от зелените кръпки на поля с люцерна.

Операторът на дрона наблюдаваше видеозаписа на голям екран пред себе си. Камерите се съсредоточиха върху дузината военни транспортни самолети, паркирани близо до един хангар, а после се насочиха към голям черен автомобил. С едно натискане на клавиша изображението се увеличи и се видя лимузина ЗИЛ, руско производство. Пътниците на задната седалка бяха с военни униформи.

Операторът активира прицела, наслагвайки върху изображението на автомобила пулсиращ червен кръг с мерник в средата. Набитият мъж в син костюм, който стоеше до него, проучи монитора, после изкомандва:

— Огън.

Мерникът се оцвети в зелено и от компютъра се чу бръмчене.

Мъжът в синия костюм се извърна от монитора и извика към зила, паркиран на няколко метра от него.

— Генерале, със съжаление трябва да ви съобщя, че вие и майорът току-що бяхте изпарени от удар на ракета, изстреляна от безпилотник. — В гласа на мъжа ясно се долавяха нотки на удовлетворение.

Захарин, руският генерал от военновъздушните сили, възрастен мъж с нездрав вид, слезе от колата и заоглежда сивото небе над главата си. Не видя, нито чу нещо.

— На юг е, генерале.

Руснакът се завъртя на токове и се втренчи в южна посока. Няколко секунди по-късно се видя сивият дрон, който се спусна за кацане на пистата, рулира по нея и спря до лимузината. Малко по-дълъг от колата, безпилотникът имаше тясна конструкция с двоен фюзелаж, която леко напомняше на катамаран с криле.

— Почти безшумен е — отбеляза Захарин, пристъпвайки, за да го огледа отблизо.

— Това беше една от конструктивните цели на „Перегрин“ — каза Мартин Хендрикс. Холандецът със закръглено лице, тъмнорижава коса и отривист властен глас се вторачи с гордост и примирение в своето творение. Костюмът от „Армани“ и изправената му стойка свидетелстваха за неговия успех, но в тъмносините му очи се четеше скръбна интелигентност.

— „Предатор“ и „Рийпър“ на американците са по-големи и по-тежковъоръжени — обясни Хендрикс, — но са сравнително шумни и лесно откриваеми с радар. Стават, ако воюваш срещу партизани на коне в Афганистан, но не са толкова резултатни срещу технологично по-развит противник. — Той посочи острите ъгли на фюзелажа и крилете на дрона. — Моля, обърнете внимание на профила на „Перегрин“. Формата му е такава, за да отклонява радарните сигнали. Повърхността му е покрита с материал, който поглъща радиовълните. Това му позволява да лети почти невидим за наблюдатели от земята и радари.

Захарин сложи ръка върху повърхността на безпилотника. На пипане беше като гума.

— Прилича на покритието на нашия нов изтребител — каза той. — Как успяхте да го направите толкова тих?

Хендрикс посочи мотогондолите на двойния фюзелаж, които имаха големи овални отвори в двата края.

— „Перегрин“ се задвижва от два електрически турбовентилаторни двигателя, които работят като реактивни минимотори. При излитане причиняват шум от вибрация, но щом апаратът излети и се озове на оперативна височина, са почти безшумни. Електродвигателите и бордовата електроника се захранват от водородни горивни клетки, които се допълват от соларни панели на крилете. Щом излети, „Перегрин“ може да остане във въздуха до две седмици, а когато е слънчево, и по-дълго. За сравнение американските дронове могат да изкарат във въздуха само половин ден. — Хендрикс се усмихна. — А това е само постигнатото с този прототип. Очакваме чрез допълнителен напредък в съхраняването на енергия и подобрение на авиониката да увеличим този срок.

Генералът кимна.

— Невидимостта и издръжливостта не могат да бъдат заменени с нищо. Разкажете ми за въоръжението.

— „Перегрин“ разполага с гъвкави оръжейни възли — на тях могат да бъдат закачени няколко ракети въздух-земя или конвенционални оръжия. Бяха конструирани за оръжия по натовските стандарти, но лесно могат да бъдат модифицирани. Генерале, само назовете желаното от вас оръжие и ние ще го направим.

— Разбирам. Мартин, хайде да се скрием от вятъра и да обсъдим всичко на чашка.

Захарин заведе холандеца във взет под наем офис в хангара, където ги очакваха бутилка „Столичная“ и две чаши. Руснакът наля в чашите, после каза „Наздраве“ на своя гост.

Мартин гаврътна половин чаша водка и седна на оръфано кожено кресло.

— И така, какво е вашето мнение за „Перегрин“? — попита той, защото генералът не беше успял да скрие своя интерес.

Захарин изпразни чашата си, сякаш пиеше вода, после напълни и двете чаши.

— Може да бъде полезен инструмент в неспокойните райони близо до границата. Вероятно дори в Украйна. Мога да си представя военновъздушните сили да формират малка ескадрила. Трябва обаче да ви предупредя, че нашите изследователски организации са на път да построят руски дрон.

— Вашият дрон „Алтиус“^[1] е тлъсто, посредствено копие на американския „Рийпър“. — Хендрикс, който рядко се усмихваше, сега го направи. — Първият му изпитателен полет се провали, а и изостава с месеци от разписанието.

Захарин повдигна вежди.

— Изглежда сте добре информиран — отбеляза той, осъзнавайки, че току-що е изгубил всякаква възможност да оказва натиск в преговорите. — Вашият „Перегрин“ може наистина да запълни тази временна празнина в нашите разузнавателни средства. Обаче изпитвам известна загриженост по отношение на сделката.

— Каква по-точно?

— Доколкото знам, вие сте продали вашата компания за авионика. За няколко милиарда долара, ако вестниците не лъжат.

Хендрикс се вторачи в покрития с линолеум под и кимна.

— Да, наскоро продадох компанията си, освободих се и от останалите си бизнес интереси. — Той несъзнателно бръкна в страничния джоб на сакото си и пръстите му заровиха за малък метален предмет.

— Отваряте нова страница в живота си?

Хендрикс не каза нищо. Скритите в джоба му пръсти стискаха острия метал, докато не започнаха да треперят.

— Макар да изглеждате твърде млад за пенсия — продължи генералът, — аз съм на мнение, че човек трябва да се наслаждава на спечеленото от работата си, докато може. Моите поздравления. Ето какво искам да кажа обаче. Моето правителство дълги години купува електронно оборудване от вас. Не бих се чувствал удобно да купя „Перегрин“ от нови собственици. Разбира се, съществува и въпросът за законността при придобиването на тази технология.

— Конструкцията на „Перегрин“ е моя лична собственост с лицензионни права през следващите три години — обясни Хендрикс. — Може да се каже, подарък за пенсионирането от фирмата. Така ще сключите сделката с мен.

— А вашето правителство? Европейският съюз няма да разреши износа на такъв продукт в Русия точно сега.

— Не и в тази форма — призна Хендрикс. — Лесно можем да заобиколим Съюза. Ние ще ви изпращаме части от източници в различни страни, а сглобяването им може да стане тук. Дори ще изпратя екип, който да го направи за вас.

Захарин обмисля известно време отговора му, после кимна.

— Да, това е възможно. Но ми е любопитно защо не продавате „Перегрин“ на страните от НАТО?

Пръстите на холандеца отново заопипваха предмета в джоба му.

— Въпрос на проста сметка. Американските продукти ще ограничат продажбите ми на НАТО. Мисля, че мога да продам много повече на вас.

— Нищо не мога да гарантирам.

— Не съм тук, за да искам гаранция. Но има нещо друго, което се надявам да обмислите. Мога да ви предложа лична комисиона от пет процента за всеки дрон, продаден на руското правителство.

Хендрикс знаеше, че Захарин беше получил чина си с връзки, а не заради умения. В руската йерархия колкото по-нагоре по командната верига се изкачваш, толкова повече корупцията процъфтява. Без да се изненада, забеляза как очите на генерала се разшириха в очакване.

— Каква е продажната цена? — попита той.

— Първата партида ще бъде по дванайсет милиона евро парчето. По-малко при закупуване на по-голямо количество. Вашата комисиона ще ви бъде изплатена във валута по ваш избор и сметка, която посочите.

— Веднага ще обсъдя въпроса с дирекция „Материално-техническо снабдяване“. Уверен съм, че ще успеем да уредим поне закупуването на минимално количество. — Захарин огледа бутилката с водка за по една празнична глътка.

— Чудесно — отговори Хендрикс без особено вълнение. — Имам още една молба, ако е възможно. Ще бъде голяма чест, ако уредите за президента демонстрация, подобна на днешната.

— За президента Вашенко? — Захарин се вторачи в тавана. — Това ще бъде много трудно. От друга страна, той цени високо новите технологии и може би ще му бъде приятно. Все пак моето влияние е ограничено, тъй като съм само скромен военен.

— Разбирам. Въпреки това бих се радвал да му покажа възможностите на „Перегрин“. — Хендрикс намигна. — Това може да увеличи покупките.

— Да, разбирам ползата от подобен изпитателен полет. Ще направя каквото мога. — Генералът погледна часовника си. — Е, Мартин, надявам се, че ще имаме възможност да продължим нашето приятелство. Бях още капитан, когато преди много години започнахте да продавате цифрови самолетни прибори на „Аерофлот“. Оттогава поддържаме взаимноизгодно сътрудничество.

— Вярно е — кимна холандецът, спомняйки си, че дачата на Захарин край Сочи поне отчасти е финансирана с подкупи от собствената му компания. — Генерале, зная за отлична възможност за бизнес, която може да ви заинтересува. — Той замълча, за да даде възможност на руснака да захапе примамката.

— Така ли? И каква е тя? — попита Захарин, преди да гаврътне трета водка.

— Наскоро бях в Париж, там срещнах стари колеги. Един от тях наскоро беше посредничил за купуването на два бойни хеликоптера за охраната на сенегалския президент. Но не успели да купят муниции за летателните апарати и търсят дузина леки ракети въздух-земя. Чувал съм, че вашата „Вихър“ с лазерно насочване ще пасне отлично на средствата, с които разполагат.

— Склонни ли са да платят комисиона?

— Мисля, че е шестцифрена.

Генералът остави чашата на масата.

— Е, сигурен съм тогава, че мога да открия дузина ракети в складовата наличност, които могат да бъдат изписани за учебни стрелби. Проблемът обаче е в транспорта.

— Чух, че ако успеете да ги доставите в Украйна, те ще се погрижат за превоза им до Африка. Може ли един от техните представители дискретно да се свърже с вас?

— Да, да, разбира се. — Захарин стана със замъглени очи. — Ще ви се обадя за „Перегрин“.

— Генерале, благодаря ви!

Захарин отиде при лимузината и тя го откара от летището.

Хендрикс се върна при своя технически помощник, който прибираше преносимия контролен пулт на „Перегрин“.

— Тук ли ще оставите безпилотника? — попита той Хендрикс.

— За да може да ни изкопират до последната бурма? Не. Наредете да го разглобят, да се натовари на камиона и веднага да бъде върнат във фабриката.

— Да, господине. Ще се погрижа.

Хендрикс прекоси пистата до чакащия го частен реактивен самолет. Когато се качи на борда, пилотът го поздрави.

— Имаме разрешение за излитане в посока Амстердам, когато ви е удобно.

Хендрикс се тръшна на една от кожените седалки.

— Започни изпълнението на летателния ни план до Амстердам. Щом излезем от руското въздушно пространство, се отклони към Киев. Преди да се приберем у дома, трябва да се отбия там.

Няколко минути по-късно самолетът с рев се издигна във въздуха, оставяйки зад себе си руското летище близо до Москва, скрито от черни облаци. Хендрикс се беше вторачил през илюминатора с чувство на неясно облекчение. Това беше първото проблясване на удовлетворение, което беше изпитал през последните три години.