Клайв Къслър, Дърк Къслър
Черно море (68)

65

Дойдоха в две тихи лодки няколко часа след падането на нощта, но преди да изгрее луната. Мансфилд предвождаше трима въоръжени мъже и с едната лодка се приближиха към „Невена“ откъм левия борд, докато втората взе на прицел кърмата. Само че онова, което бе замислено като тихо и безкръвно овладяване, избухна в яростна стрелба, преди още някой от руснаците да е успял да стъпи на борда.

Един от въоръжените хора на Манкедо, който охраняваше палубата, забеляза двама души в черно да се набират на кърмовия релинг. Той откри огън и уби единия от нападателите, а втория рани. Другите двама руснаци в лодката отвърнаха на огъня и принудиха лостовия да потърси укритие зад една лебедка.

Мансфилд бързо се качи на палубата откъм левия борд. Изпрати двама души да превземат мостика и тръгна към кърмата с трети. Стигнаха да отворения кладенец, където лостовият стреляше към кърмата. Мансфилд вдигна пистолета с една ръка и повали мъжа с единичен изстрел.

После натисна комутатора на радиото.

— Екип две, докладвай положението.

— Двама са ликвидирани — отговори мрачен глас.

— Обезопасете палубата откъм десния борд — заповяда Мансфилд. После изпрати третия от екипа, агент на име Сергей, да подсигури левия борд.

Направо не можеше да повярва на лошия си късмет. Не беше голяма изненада, че спасителен кораб, който работи по изваждането на съкровище, ще постави въоръжен постови. Обаче за неговия щурмови екип от добре обучени членове на специалните части на ГРУ това нападение трябваше да бъде детска игра. Трябваше да завладеят кораба, да прехвърлят златото и да си заминат по живо, по здраво. Сега елементът изненада не само беше прахосан, но вече бяха с двама души по-малко.

Кратката престрелка беше разбудила кораба. Отвсякъде наизскачаха членове на екипажа. За удивление на Мансфилд повечето бяха въоръжени. Но това нямаше да е най-голямото му разочарование.

Когато екипът на палубата откъм десния борд се сблъска с още съпротива, той се промъкна в една сглобяема рубка близо до кладенеца. Тя беше съчетание между лаборатория и сервиз за подводното оборудване. Един дебел мъж с черни мустаци се беше свил зад маса, покрита с книги и карти. Мансфилд пристъпи по-близо и вдигна пистолета, докато преценяваше човека. Беше твърде стар и отпуснат и прекалено добре облечен, за да е член на екипажа.

— Изправи се! — махна му с оръжието.

Димитров стана и вдигна ръце.

— Къде е златото?

— Кое злато? — попита археологът.

Мансфилд наведе цевта на оръжието и стреля по левия крак на дебелака. Куршумът нарочно само облиза външната му част.

Димитров се вторачи втрещен в крака си, докато от дупката в единия край на обувката му бликна струйка кръв.

— Няма злато — каза той бързо.

Агентът насочи оръжието към десния му крак.

— Кълна се. Няма злато. Подводницата беше празна.

— Някой изпревари ли ви?

— Не, подводницата изглеждаше недокосната — Димитров се стовари на стола, защото изпита слабост при вида на своята собствена кръв.

— Проверихте ли целия съд?

— Да, всяка възможна товарна площ. Не намерихме нищо.

Мансфилд се вторачи в археолога и поклати с отвращение глава. После излезе от рубката, за да събере остатъците от своя щурмови екип.

Манкедо изучаваше карта на Егейско море в една каюта зад мостика, когато изтрещя първият изстрел. Той пусна картата и издърпа кутия изпод койката си, в която имаше един АК–47 и няколко пълнителя. Пъхна един от тях на мястото му, свали предпазителя и пристъпи към вратата на каютата.

Чу виковете на двамата членове на щурмовия екип, когато се втурнаха в мостика и заплашиха самотния вахтен. Манкедо отстъпи от вратата, вдигна оръжието си и зачака.

На единия от руснаците отне по-малко от трийсет секунди да забележи дървената врата в задната част на мостика и да я блъсне да се отвори. Манкедо изстреля един куршум в челото на мъжа и прекрачи прага още преди той да рухне на палубата. Вторият от щурмовия екип стоеше в другия край на мостика, насочил оръжието си срещу моряка, но се обърна, когато изтрещя изстрелът. Закъсня със секунда обаче и Манкедо го прониза с три изстрела. Руснакът пусна един откос напосоки към тавана, докато падаше върху преградната стена и се свличаше на палубата.

— Вземи оръжието му и охранявай мостика — нареди Манкедо на своя човек и излезе от вратата на мостика, която водеше към крилото му.

Ако беше излязъл на крилото откъм левия борд, може би щеше да забележи Мансфилд, който се оттегляше към надуваемата лодка, вързана за мидела на кораба. Обаче излезе откъм десния борд, откъдето се носеше шума на стрелба.

Сега, когато повечето от палубните светлини на „Невена“ бяха строшени от изстрели, тя беше черна като морето. Само подводните прожектори на кладенеца светеха ярко, хвърляйки трепкащи зелени оттенъци върху кърмовата палуба. Манкедо се спусна по една стълба на главната палуба и откри двама от хората си сгушени зад стоманен складов сандък да стрелят към кърмата.

— Колко са там?

— Двама или трима на кърмата — отговори единият. — Мисля, че се изтеглят.

Сякаш в отговор откъм кърмовата палуба проблесна дулен пламък и порой куршуми се сплескаха върху долната част на мостиковото крило над главата на Манкедо.

— Прикриващ огън и давайте напред! — извика той.

Двамата моряци се надигнаха и започнаха да стрелят по посока на дулните пламъци. Манкедо се отблъсна от преградната стена и побягна към кърмата, стигайки почти до кладенеца. Този път нямаше стрелба в отговор. Докато си поемаха дъх, Манкедо нареди едно последно нападение към бимса.

От другата страна на кораба Мансфилд се беше спуснал в надуваемата лодка и по радиото нареди на двата екипа да се изтеглят. Беше изгубил връзка с хората, които изпрати на мостика, и предполагаше най-лошото. Силната съпротива, с която се бяха сблъскали, започна да натежава срещу уверенията на археолога. Може би златото беше извадено и складирано някъде на кораба. Имаше само един начин да се увери.

Той бръкна под една от пейките на лодката и измъкна тежка мешка. От нея извади електронен часовников механизъм, свързан с детонатор и девет килограма пластичен експлозив. Нагласи часовниковия механизъм на десет минути и прехвърли мешката на борда на кораба.

Шумът от стъпките на бягащ човек го накара да посегне към пистолета си, но когато вдигна глава, видя Сергей да тича към лодката.

— Бързо — подвикна му Мансфилд, — хвърли мешката в машинното отделение.

Сергей я грабна и се втурна към един отворен люк на няколко метра от тях. Пусна мешката вътре и спринтира обратно към надуваемата лодка, докато Мансфилд пускаше електрическия двигател и потегляше. Агентът даде газ и бързо се отдалечи от корпуса на „Невена“, правейки широк завой около кърмата й. Озова се там навреме, за да наблюдава последното сражение.

Двамата останали руснаци точно се качваха на лодката, когато Манкедо и хората му се втурнаха през палубата и откриха безразборна стрелба. Единият от руснаците се опита да отвърне на огъня, но беше повален. Другият успя да стигне до лодката под дъжд от куршуми, които свиреха над главата му.

От тяхната лодка Сергей коленичи и пусна дълъг откос към палубата, за да му помогне. Манкедо беше лизнат от куршум по лакътя, но това не го забави. Той стигна до релинга и изпразни пълнителя по посока на двете черни лодки, които бързо потъваха в мрака.

Един от моряците се приближи до него.

— Капитане, ранен си.

Манкедо не обърна внимание на кръвта, която капеше от ръкава му, и се вторачи в светлините на лежащия далеч от тях шпионски кораб. Изплю се във водата и каза:

— Искам да знам кои са!

Но никога нямаше да разбере.

Двете надуваеми лодки почти бяха стигнали при кораба майка, когато детонаторът сработи. От центъра на „Невена“ изригна огромна огнена топка, после над вълните се понесе тътенът на експлозията. Взривната вълна беше почувствана и в гумените лодки, макар да бяха далеч от случващото се. Мансфилд изключи двигателя и започна да наблюдава как спасителният кораб изчезва сред кула от пушек и пламъци. Само след няколко минути българският спасителен кораб се разцепи на две половини и изчезна под водата.

Двете гумени лодки бавно се върнаха при шпионския кораб, на палубата на който ги чакаше ядосаният капитан.

— Четирима души! Уби четирима от хората ми и рани пети!

— Не съм ги убил аз, а те — отговори Мансфилд и махна с ръка към мястото, където доскоро се полюшваше „Невена“.

— Разбира се, и особено тихо измъкване, което няма да привлече ничие внимание — продължи саркастично капитанът. — Мислех, че само ще вземеш златото, заплашвайки с оръжие някакви крадци на съкровища. Като оставим настрана, че разруши прикритието ни, направи задачата си много по-трудна.

— Не мисля, че са извадили злато — обясни агентът спокойно. — Утре сутринта ще се гмурна, за да се уверя. Ако имаш още оплаквания, съветвам те да се обърнеш към президента.

Завъртя се на пети и остави капитана да се ядосва. Когато стигна каютата си, остави пистолета на масата и порови в куфара си за бутилката „Чивас Регал“, която пазеше загърната в пуловер. Отви капачката и понечи да си сипе, но размисли, защото знаеше, че след няколко часа ще трябва да се гмурка на голяма дълбочина. Остави бутилката до лаптопа на масата и го включи. Чакаше го имейл от Мартина.

Беше озаглавен „Каляри“ и съдържаше снимка на тюркоазен кораб на НАВПД, който напускаше пристанището в Сардиния. Снимката показваше носа на кораба и Мансфилд я увеличи, за да разчете името. Докато го правеше, забеляза фигурите на Дърк и Самър, застанали до релинга.

Гледайки брата и сестрата, обикновено сдържаният агент запрати лаптопа настрана и си сипа двойна доза уиски.