Клайв Къслър, Дърк Къслър
Черно море (14)

11

Имаше усещането, че пада в кладенец, облечен в усмирителна риза. Светът му изведнъж стана черен и студен. Не можеше да диша, а май не можеше и да мърда. Смъртта го потупа по рамото, но той прогони нежеланото привидение. Петър Ралин още не беше готов да умре.

Разумът му започна да работи, след като се отърси от шока, че го простреляха и падна в корабен кладенец. Направи усилие да раздвижи крайниците си. Усещаше лявата си ръка като оловна, но краката му реагираха. Зарита и загреба с една ръка, за да стигне до бледата светлина, която трепкаше над главата му. Разстоянието бързо се скъсяваше, но той спря.

Светлината идваше от кладенеца на „Бесо“. Не можеше да изплува там, защото щяха да го хванат. Обърна се, но трябваше бързо да изплува. От липсата на кислород дробовете го боляха. Ритна по-силно, но в този момент се блъсна в кила на „Бесо“. Продължи да плува въпреки новата пронизваща болка. Придвижваше се по протежение на корпуса и накрая успя да изплува до него, лягайки във водата.

Зяпайки за въздух колкото може по-тихо, чуваше шумове и движение по палубата, но не и изстрели. Дуков със сигурност беше мъртъв, а Ана? Трябваше да й помогне, но в момента това не беше възможно. Дори и да искаше, нямаше достатъчно сили, за да се качи на борда. Не, трябваше да се опита да извика помощ.

Изчака, докато палубата утихна и пулсът му се успокои, оттласна се от кораба и започна да гребе с една ръка към брега. Светлините на Бургас бяха на по-малко от километър, но със същия успех можеха да са и на хиляда. Само след секунди му се зави свят. Едва имаше сили да напредва срещу слабото течение. Заля го вълна от умора заради кървящата рана на крака. Устоя на подтика да се предаде и потъне, и продължи да плува.

Някакъв жълт предмет привлече вниманието му. Разпозна буй за швартовка. Това беше неговото спасение. Той доплува до металната сфера и се хвана за нейната верига. Стисна я отчаяно и зачака да дойде дружеска вълна, която да го повдигне. Използва инерцията й, за да прехвърли торса си на голямата метална топка, и се простря на нея като удавен плъх.

Вдигна глава и със замъглени очи се вторачи във „Бесо“, закотвен съвсем наблизо, после изгуби съзнание.