Клайв Къслър, Дърк Къслър
Черно море (56)

53

Двете полицейски коли се приближиха към парцела на „Тракия — спасителни операции“ с угасени фарове и спряха малко преди входа. Ана поведе екипа пешком до разнебитена врата от телена мрежа под очукана табела с името на фирмата. Голяма котва лежеше до една заоблена скала, покрита със стара рибарска мрежа, създавайки илюзията за фирма с неголеми приходи. Ако полицаите се бяха загледали по-внимателно в декорацията, щяха да открият видеокамера, задействана от движението им, скрита в диплите на мрежата.

Михаил отвори вратата и екипът мина под обградения с храсталаци вход, без да знае, че е задействал аларма, която звучеше дълбоко навътре в групата сгради. Пътят изви, щом наближиха истинския вход на имота, скрит в листака от шосето. Триметрови стени ограждаха павирана автомобилна алея, която се спускаше до морето.

Екипът мина покрай дебела стоманена врата, зееща отворена, и ускори крачки след Ана, която ги водеше. След като изминаха още двайсетина метра и дебелата стоманена врата тихо се затвори, Ана схвана, че са попаднали в клопка.

От кадрите, заснети от дрона, тя знаеше, че този коридор се спуска почти до водата, преди да се отвори наляво към пристана, където те трябваше да се насочат обратно към сушата, за да стигнат до сградите. Отворът вече се виждаше само на няколко метра от тях, когато единичен изстрел разцепи тишината. Стори й се близо, но изглежда идваше откъм морето и беше прицелен в друга посока.

Ана замръзна и приклекна, последвана от петимата души в щурмовия екип, който се бе разпръснал зад нея.

Със затаен дъх тя усети как блъска сърцето й, преди зората да изригне в стрелба.

Скритите фигури зад скалите пред тях откриха огън. Ана се хвърли на земята, когато тракането на два АК–47 отекна в околните скали. Трима от мъжете зад нея тежко се стовариха на земята, а двама побързаха да отвърнат на огъня. Ана направи същото, като вдигна своя автомат „Хеклер & Кох МР5“ и пусна кратък откос по посока на скалите.

— Не спирайте! — извика тя на екипа си. В този затворен коридор бяха удобни мишени. Ана пусна още един откос, изправи се и спринтира приведена няколко метра, преди пак да се хвърли на земята. Секунда по-късно двама от екипа я последваха и се проснаха зад нея. Видя, че са Антон и Михаил.

— Прикривайте ме, за да завия покрай близката стена, после аз ще ви осигуря прикритие — каза тя. Без да изчака отговор, се изправи и се стрелна към края на стената. Насрещният огън беше намалял наполовина, защото сега се стреляше и към входа откъм морето.

Когато Антон и Михаил дотичаха при нея, Ана се прицели внимателно в самотния стрелец, който се виждаше зад скалите и изпразни пълнителя си в него. Проблясванията от дулото на автомата му секнаха.

Ана презареди.

— Къде са останалите? — попита тя Антон.

— Всички са ранени.

Мисълта да се погрижи за хората си изчезна, когато от главната сграда пред тях откриха огън. Две или три фигури изскочиха от нея и се разпръснаха, заемайки позиция зад разни тежки машини. Един от мъжете беше як, мускулест и гологлав.

Откъм сградата агентите бяха изложени на пряк огън, но намериха укритие зад една складова барака, опряна в стената. Тримата се втурнаха към нея, но попаднаха под огъня на човека откъм пристана. Михаил рухна на земята, а Ана усети убождане в прасеца, последвано от тежък удар отстрани.

Тя зяпна за въздух и падна. Когато се опита да стане, Васко се приближи откъм сградата и запрати към тях предмет с размерите на камък. Бараката беше точно пред нея и Ана допълзя и се сви зад стената й.

Земята наблизо изригна, посипвайки я с камъни и буци пръст. Ушите й заглъхнаха, блокирайки шума от битката. Тя с кашляне изхвърли прахта от дробовете си и вдигна очи, защото видя една фигура да излиза от облака прах. Беше стрелецът от пристана, който стискаше автомата си готов за стрелба. Ана се опита да вдигне своя, но ръката й беше безчувствена.

Стрелецът я наближи и насочи автомата срещу лицето й. Докато чакаше да я застреля, черните му очи се завъртяха назад, а на темето му се появи червено петно, преди да рухне мъртъв на земята.

Секунда по-късно Пит беше до Ана, стиснал димящия „Зиг Зауер“. Джордино също се появи и двамата я издърпаха в безопасност зад бараката.

Пищенето в ушите й намаля дотолкова, че да чуе Пит да казва:

— Мама няма да ми разреши да другарувам с теб, ако продължаваш да ни забъркваш в неприятности.

Въпреки болката тя се усмихна, докато той изстрелваше пълнителя по някого в далечината.

По тях стреляха от всички посоки. Изведнъж земята се разтресе от взрива на втора шокова граната, по-мощна от първата. Тази падна в основата на стената пред бараката. Веднага последва втора експлозия, която отнесе бараката и част от скалата до нея. Върху Ана се стовари лавина от парчета мазилка и скали. Първо болката, после шумът наоколо и накрая светлината изчезнаха, защото тя изгуби съзнание.