Клайв Къслър, Дърк Къслър
Черно море (89)

86

Пит беше все още във водата, когато чу приглушените взривове откъм кърмата на баржата. Той се издърпа по въжето, претърколи се през релинга и се озова на борда й, опитвайки се да нормализира дишането си. Докато се изправяше на крака, усети лек диферент^[1] към кърмата.

Той отиде при люковете на трюмовете. Всеки от четирите отвора беше покрит с лек капак от фибростъкло. Отвори първия и откри руската атомна бомба РДС–5, лежаща безопасно на голям палет. След това провери останалите три трюма. Всички бяха празни, като се изключат един ръждясал варел и няколко вериги във втория трюм и водовъртежът от надигаща се вода в четвъртия. Пит предположи, че на баржата й остават по-малко от петнайсет минути на повърхността.

Той се върна при първия трюм и се спусна вътре, за да огледа оръжието. РДС–5 беше леко издута в средата, широка метър и петдесет и около три и седемдесет дълга. Опашната й част завършваше с кръг и криле. Гладката й черна обвивка се нарушаваше от издигнат панел към края на опашката. Пит надникна в покрития със стъклен капак панел и установи, че бомбата е жива. Светеха множество цифрови дисплеи, на които бяха изписани числа. До панела от корпуса на бомбата стърчеше малка шайба — прост уред за задаване на дълбочина. Той отново погледна панела. До два от дисплеите имаше надписи: на единия пишеше „настояща дълбочина“ и показваше нула, а на другия — „дълбочина на взривяване“, и показваше седем метра и половина.

Пит беше обзет от ужас. Дори Джордино да беше ликвидирал Васко, това вече нямаше значение. На бомбата беше зададено да се взриви на дълбочина седем и половина метра. Когато баржата потъне, бомбата щеше да избухне — това беше простата зависимост. Пит се замисли дали да не разбие панела или уреда за задаване на дълбочина, но се страхуваше, че е програмирана да избухне при подобна намеса.

Той изскочи от трюма и се огледа. Баржата се намираше на половин миля от сушата. Тъй като нямаше двигател, беше невъзможно да я прекара през течението до плитчините, преди да потъне. Той огледа реката. Наоколо имаше безброй малки лодки, които се носеха на ята към горящия платноход. Но те бяха твърде малки, за да помръднат тежката баржа. Пит обърна поглед към залива и съзря скипджака, който беше видял от хеликоптера да пуфти по посока на вятъра.

Баржата вече имаше силен диферент и водата беше започнала да се плиска по палубата. Пит отново погледна към рибарския кораб. Той беше единствената възможност.

Корабът току-що беше влязъл в река Патапско и плаваше в центъра й далеч от пътя на баржата. Пит трябваше бързо да запуши тази празнина. Той се втурна към втория трюм и изнесе на ръце празния варел на палубата. Отдолу измъкна парчета въже и верига. Оплете ги като сбруя около варела и към нея завърза шестметрово водещо въже. Спусна варела във водата и го остави да се пълни с вода и да се влачи хоризонтално зад баржата.

Импровизираната шамандура задърпа кърмата откъм брега и така застави носа леко да се завърти наляво. Не беше много, но позволи на потъващата баржа да застане на курс, по който щеше да кръстоса пътя си с рибарския кораб.

Брайън Кенеди, прошарен ловец на стриди, плаваше нагоре по реката и хвърляше по едно око на баржата, защото бе забелязал, че дрейфа без влекач. Очевидно потъваше и той зави, за да я огледа по-добре. Неговият кораб „Лорейн“ беше голям скипджак — едномачтов платноход с триъгълно платно — клас, известен със своята маневреност. Създадени за вадене на стриди с мрежа в залива Чесапийк, някога много скипджаци са порели неговите води. Прекомерният риболов намали улова на стриди и с това сложи началото на техния упадък. „Лорейн“ беше един от малкото, които още се използваха.

Сега не беше сезонът за улов на стриди, но Кенеди беше излязъл да изпробва ново платно за любимия си кораб. Когато видя един висок мъж да му маха от баржата, той пресече реката и застана успоредно до нея. Носът й вече беше под водата и вълните се плискаха върху ниската й палуба от всички страни.

— Господине, скачайте на борда, защото всеки момент ще потъне.

— Имам жив товар в първия трюм, който трябва да бъде изваден — отговори Пит. — Имате ли моторен екскаватор?

Рибарят оглеждаше Пит. Беше подгизнал от вода, но дрехите му бяха опърлени и изцапани с кръв. Водата се плискаше около глезените му, в очите му се четеше настойчивост, но въпреки това стоеше с непоколебимо спокойствие.

— Да, имам — отговори Кенеди. — С напълно обновен двигател. По-добре побързай с тази работа.

Той завъртя дълга стрела, на която на въже висяха челюстите на екскаватора. Пит ги сграбчи и ги пъхна в трюма, докато рибарят освобождаваше въжето с лебедката.

В трюма вече имаше около половин метър вода, която се плискаше насам-натам по дъното, и при всяка вълна нахлуваше все повече. Пит остави челюстите в ъгъла и освободи въжето от куката, където бе закачено. Клекна във водата и потърси под палета веригата за повдигане, която беше видял по-рано.

— Господине, излизайте вече оттам! — извика Кенеди.

Докато Пит събираше четирите краища на веригата, водата започна да нахлува по-бързо. Вдигна ги над бомбата и ги закачи на куката на въжето.

— Хайде вдигай! — извика той.

Едва беше извикал, когато каскада от вода се заизлива от всички страни в трюма. Пит се хвана за въжето и се набра върху бомбата, докато трюмът се пълнеше с вода. Въжето се опъна и бомбата беше вдигната от палета, блъскайки се в стените на трюма, докато баржата потъваше. Пит затаи дъх, докато отгоре му се изливаше водния порой. Почувства още няколко вибрации, докато бомбата се люлееше и блъскаше в металните преградни стени. После шумотевицата престана и водата около него се успокои.

На борда на „Лорейн“ Кенеди гледаше в шок как баржата потъва заедно с мъжа в трюма. Двигателят на лебедката полагаше толкова усилия, че направо премести кораба настрана, а стрелата почти опираше във водата. Рибарят си помисли, че въжето на екскаватора се е закачило някъде на баржата, и точно се готвеше да го освободи, когато главата на Пит изскочи на повърхността.

Той я разтърси, за да освободи очите си от водата, и вдигна глава към Кенеди.

— Извадихме я, а сега остава да я вдигнеш на борда.

Кенеди не пускаше бутона на лебедката, докато машината се бореше да извади тежкия предмет. Корабът бавно започна да се изправя, а той гледаше онемял как Пит се появява от вълните, седнал върху голяма черна бомба.

— Седнал си… седиш върху бомба! — заекна той. — Неизбухнала?

— Не — отговори Пит с крива усмивка, — тази е атомна.