Клайв Къслър, Дърк Къслър
Черно море (86)

83

— Предполагам, че все пак ще ни се наложи да поплуваме — каза Джордино, когато водата започна да залива коленете му.

Пит освободи предпазния колан.

— Трябва да изчакаме, докато се напълни с вода, за да можем да отворим вратите.

Макар да се бяха спуснали без помощта на двигателя, той успя да изпълни образцово приводняване и никой не пострада. Единственият проблем беше, че кацнаха в залива.

Макар машината да беше потънала, кабината беше само наполовина пълна с вода. Двамата мъже търпеливо изчакаха водата да се издигне над рамките на вратите. Хеликоптерът беше потънал на шест метра дълбочина и продължаваше бързо да се спуска. Те си поеха за последен път дъх в оставащия въздушен мехур, отвориха вратите и заплуваха към дневната светлина.

Изскочиха на повърхността, зяпайки широко за въздух, и тъкмо се ориентираха в коя посока е брегът, за да плуват към него, когато две въжета разплискаха водата до тях.

— Хванете се и ние ще ви издърпаме на борда — извика мъжки глас.

Пит се обърна и видя един голям черен платноход да пори водите на залива. Той се протегна за най-близкото въже и бе издърпан към извития дървен борд на съда. От оръдейните портове един етаж под главната палуба стърчаха дулата на оръдия. Пит с изненада разпозна кораба — беше КСЩ^[1] „Констълейшън“, тримачтов платноход отпреди гражданската война и дългогодишен музеен съд, домуващ в балтиморското пристанище.

Той се изкачи до релинга и се прехвърли на борда. Малка група мъже на средна възраст държаха другия край на въжето, а в това време друг екип издърпа Джордино на борда.

— Благодаря за помощта. — Пит изтръска водата от себе си като куче. — Не очаквах да видя платнохода да се разтъпква в залива.

Приближи се мъж с хавайска риза и наблюдателни очи.

— Току-що излезе от сухия док. Правим пробно плаване, за да проверим дали е мореходен. По-късно през лятото се надяваме да плаваме до Ню Йорк и Бостън. — Той протегна ръка. — Аз съм Уейн Валеро. Оглавявам доброволческия екипаж на „Констълейшън“.

Пит се представи, докато Джордино се прехвърли на борда и се присъедини към тях.

— Момчета, извадили сте голям късмет — каза Валеро, гледайки ги изпитателно. — Един от хората ми казва, че сте били свалени.

Пит посочи над релинга влекача и баржата, които плаваха в другата посока.

— Ще повярвате ли, ако ви кажа, че тази баржа плава към Балтимор с бомба в трюма?

— Щом го казват двама мъже, които току-що изплуваха от горящ хеликоптер на НАВПД — отговори Валеро.

— Бихме могли използваме вашата помощ, за да ги спрем.

Валеро изпъчи гърди.

— „Констълейшън“ е построен за това. Кажете какво можем да направим.

По указанията на Пит старият боен кораб направи широк завой ляво на борд. Моряците ветерани работеха умело с платната, завиха с кораба и го насочиха по северозападен курс нагоре по река Патапско. С издути на трите мачти платна корабът плаваше бързо. Пит виждаше, че скоро ще надминат влекача и баржата.

Когато пред носа на кораба се показа град Балтимор, той се доближи до Валеро.

— Работят ли оръдията на „Констълейшън“?

Валеро посочи към кърмата.

— При кърмовия релинг има двайсетфунтово^[2] оръдие „Парот“, с което непрекъснато се стреля по време на различни прояви. В трюма има доста барут, останал от празненствата на 4 юли.

— А гюле?

Валеро се замисли малко.

— Оръдието на Парот е нарезно, така че стреля със снаряди. На оръдейната палуба има изложбена витрина с няколко снаряда, за да могат посетителите да добият по-ясна представа.

Той поведе Пит и Джордино един етаж по-надолу до оръдейната палуба, където оръдейните портове бяха заети от редици двестамилиметрови оръдия. Приближиха се към изложбения кът, покрит с найлон, където имаше оръжия, използвани на борда на „Констълейшън“ след спускането му на вода през 1854 г.

Джордино хвана единия край на найлона и го откъсна от стената.

— Извинявам се на музея — каза той на Валеро, — но ако не спрем тези типове, в бъдеще може да няма повече посетители.

— Аз ще се оправя с тях — кимна Валеро. — Вземете двата снаряда от долната лавица. Този модел на десетфунтовия снаряд може да се използва вместо истински. Аз ще отида да взема барута и капсули. Ще се видим горе.

Джордино кимна по посока на Валеро, докато той прекосяваше палубата.

— Добре че намерихме човек, който застана на наша страна.

— Изглежда е сродна душа — отговори Пит, докато се опитваше да свали две извити като ятагани саби от стенната витрина.

Те понесоха мунициите и сабите към горната палуба и оръдието „Парот“ при кърмовия релинг. През 1860 г. капитан Робърт Паркър създава първото си нарезно оръдие. По време на Гражданската война двете страни широко използват модели на тези оръдия с най-различни калибри. Известни повече със своята точност, отколкото с издръжливостта си, оръдията „Парот“ като това на борда могат да изстрелват двайсетфунтови снаряди на разстояние повече от три километра.

Валеро пристигна при оръдието с раклата, пълна с торби черен барут, и повика някои от доброволците.

— Уинстън, Гуин, Кембъл, Пейте, елате и заемете местата си в оръдейния разчет. Аз ще поема щурвала.

— Ще стреляме откъм левия релинг — обясни Пит. — Кажете на хората да се пазят. Онези типове са въоръжени.

— Не се притеснявайте. Ще го докарам успоредно на тях. — Валеро застана зад щурвала, който беше разположен пред бизанмачтата^[3].

Пит и Джордино с помощта на хората от разчета избутаха оръдието „Парот“ до отвор в лявобордовия релинг. Пит постави двуфунтова алуминиева гилза с барут в дулото, а един от мъжете я избута с помощта на шомпола до задната му част.

Джордино посочи муниционния сандък.

— Какво избираш?

— Хайде да започнем с плътен снаряд.

Джордино пъхна дългия двайсет и пет сантиметра плътен снаряд в дулото и го натика с шомпола до барута. Разчетът избута оръдието до релинга и го обезопаси с въжета. Пит постави в задната част оръдейната запалка, действаща чрез триене при завиването. Върхът й проби алуминиевата гилза, а Пит върза за края на запалката тънък ремък и заедно с другите мъже се отдръпна от оръдието.

Влекачът беше на по-малко от деветдесет метра пред тях, а Валеро държеше платнохода по курс право към него. Изглежда от влекача забелязаха приближаването на „Констълейшън“ и завиха наляво.

— Ще се опитат да ни избягат в плитчините — каза Джордино.

Платноходът също зави наляво.

— Очевидно капитанът е смелчага — отбеляза Пит.

„Констълейшън“ наближи влекача. Когато се намираше на по-малко от двайсет метра от него, корабът леко зави надясно, за да изкара зареденото оръдие на позиция за стрелба. Пит стоеше зад оръдието — изчакваше да се покаже рулевата рубка на влекача и тогава дръпна ремъка.

Оръдието изригна с трясък пламъци и облак дим, стреля от упор. Тъпоносият снаряд профуча през мостика на влекача, разби щурвала на парчета и пътьом отнесе лявата ръка на щурмана.

Застанал малко встрани от рулевата рубка, Васко отговори по същия начин. Зареди гранатомета и стреля по кораба. Бронебойната граната проби най-долната палуба, преди да се взриви ниско в кораба, разкъсвайки дъските на борда и наводнявайки дъното на трюма, където се плискаше трюмната вода. Останалите трима от екипажа на влекача, които не бяха ранени, грабнаха калашниците и обсипаха „Констълейшън“ с куршуми.

— Дръжте главите ниско и презаредете — нареди Пит.

Разчетът от доброволци издърпа оръдието назад и изми дулото с мокра четка.

Дървеният боен кораб беше изпреварил влекача, излагайки мъжете на кърмовата палуба на обстрел. Куршумите отнесоха релинга и парчета от палубата, докато разчетът бързаше да презареди оръдието.

— Този път ще използваме шрапнел — обяви Джордино, докато натикваха в дулото следващия снаряд.

Когато започнаха да избутват оръдието към релинга, един от разчета падна на земята с вик:

— Улучен съм!

Пит извъртя оръдието към кърмовата палуба на влекача и произведе втори изстрел. Шрапнелът беше пълен с оловни топчета, които след излитането от оръдейната цев се разпръснаха като огромен облак сачми. Платноходът беше твърде близо, за да може изстрелът да покрие голяма площ, но съсредоточеният огън улучи единия от екипажа и го уби на място.

Васко презареди ерпегето и изстреля друга граната, този път по-добре прицелена. Тя профуча над главата на Пит и улучи бизанмачтата на десетина метра зад гърба му. Целият кораб потрепери, а треските и шрапнелът се посипаха по оръдейния разчет. Взривът запали бизанмачтата, а след нея лумнаха въжетата и платната, бълвайки пламъци към небето.

Пит се опита да събере разчета за още един изстрел, докато виковете на ранения и мъжете, които се опитваха да загасят пламъците, се сляха в кресчендо.

— Последният снаряд — предупреди Джордино. Той вдигна дванайсетфунтов плътен снаряд, предназначен за по-малко гладкоцевно оръдие.

Пит се втренчи яростно във влекача.

— Давай!

Оръдието беше избутано напред и прицелено назад над кърмата, защото „Констълейшън“ беше изпреварил доста влекача. Пит се прицели в човека, който стреляше от кърмовата палуба. Точно когато дръпна кожения ремък, корабът се разтърси, а откъм трюма се чу стържене. Оръдейният изстрел пропусна целта, а мъжете около оръдието изпопадаха на палубата.

— Заседнахме! — извика един от екипажа. — Пазете се от бизанмачтата!

Сътресението от рязкото спиране отвори пукнатина във вече повредената мачта. Тежката греда се пречупи ниско над палубата и се наклони наляво. Такелажът се изпокъса, а горящото платно се свлече, докато мачтата падаше настрани и рухваше върху релинга откъм левия борд. Платното и въжетата изплющяха върху повърхността, а рейте се забиха във водата. Сега пламъците лумнаха в нова посока — нагоре.

Сред хаоса Пит чу вик, че капитанът е повален. В подножието на бизанмачтата намери ранения Валеро проснат възнак. Неколцина от доброволците се грижеха за него. Раната му беше от осколките на гранатата и Пит видя, че не изглежда добре.

Водачът на групата доброволци го погледна с изцъклен поглед.

— Как се справи платноходът?

— Великолепно!

— Спрете ги! — каза мъжът, после затвори очи.

— На всяка цена — отговори Пит. — Никога няма да забравя това, което направи.

Обърна се към релинга и с изненада видя влекача да ги наближава. Първият оръдеен изстрел беше повредил руля и хидравликата му. Неконтролираният рул се бе завъртял обратно в централно положение и сега влекачът продължаваше по своя първоначален курс.

Пит зърна Васко в рулевата рубка, който се опитваше да завърти безрезултатно щурвала.

Влекачът, който напредваше успоредно на „Констълейшън“, мина под падналата бизанмачта и се блъсна право в долната рея. Реята се строши във водолинията, но тъй като влекачът продължи напред, останалата част от мачтата се плъзна по палубата му и се заби в рулевата рубка. Влекачът заблъска срещу реята, но трябваше да се справи с цялата тежест на заседналия платноход и тъй като баржата тежеше отзад, спря на място.

Пит видя две въжета да висят от горната рея край релинга и веднага оцени явилата се възможност. Втурна се обратно към оръдейния разчет.

— Бързо, заредете двоен заряд барут и стреляйте.

Той грабна една от извитите саби, които беше качил от оръдейната палуба, и подаде другата на Джордино.

— Какъв е планът? — попита неговият приятел.

— Следвай ме — отговори Пит. — Ще го вземем на абордаж!