Клайв Къслър, Дърк Къслър
Черно море (46)

43

Зеленият влекач наду сирената си заради непозволеното пресичане пред носа му и зави рязко дясно на борд, за да избегне удара с дванайсетметровата лека лодка. Сега Дърк видя, че това не е влекач, а здрав рибарски кораб. Построен в стила на северноморските траулери, металният му корпус бе създаден да издържа на суровия климат на тези ширини.

След като пресякоха пътя му, Дърк и Самър прибраха греблата откъм левия борд и заработиха с тези откъм десния. Изравниха скула с рибарския кораб и заплуваха край него, докато Дърк не успя да се хване за един от кранците, който в случая беше стара автомобилна гума. Самър се изправи, протегна ръце и се хвана за релинга, след това се набра и се прехвърли на борда. Тя бързо протегна ръце, за да поеме от Дърк синята папка, която беше лежала в краката й. Брат й я последва на борда, като изрита скула към брега, докато се набираше на релинга.

Бяха поздравени от басет на бели и светлокафяви петна, който се появи, махайки опашка, и нададе вой. Самър се предаде и коленичи до него, изтръгвайки от кучето радостно джафкане и лизване по лицето.

Един среброкос мъж последва кучето и се вторачи в тях сериозно с кораловозелените си очи.

— Вие да не сте пирати?

— Не, обикновени стопаджии — отговори Самър, докато се изправяше на крака. — Съжалявам, че се натрапихме, без да питаме, но те се опитваха да ни убият. — И тя посочи към другия бряг.

Възрастният човек погледна натам, но не обърна внимание на увеличаващото скоростта си „Ауди“, а се съсредоточи върху четирите момчета, облечени в екипи от ликра, които ревяха обиди и продължаваха да хвърлят камъни.

— Убийци, а? — той поклати глава. — Мда, може да се каже, че изглеждат малко враждебно настроени. Но и аз щях да бъда, ако някой ми задигне лодката.

— Вие не разбирате…

— Извинете, но трябва да се върна зад щурвала. — Той се обърна и влезе в рулевата рубка, а басетът тръгна по петите му. Дърк и Самър ги последваха и забелязаха спасителен пояс на стената на рубката, на който беше написано името на траулера: „Първи опит“.

— Има ли пункт на речната полиция на Темза? — попита Дърк.

— Мисля, че британците имат нещо като патрулна станция близо до виенското колело. То ми е на път, така че мога да ви оставя там.

— Ще ви бъдем много благодарни — Самър забеляза, че собственикът на траулера пие кафе от голяма чаша с надпис „Яхтклуб Балбоа“ и инициалите К. К.

— Какво прави един сънародник янки по реката Темза?

— Флопи и аз решихме да видим свят. — Мъжът кимна към басета, който се беше свил на кравай върху възглавница близо до краката му. — Връщаме се от малка екскурзия до Оксфорд. — Той махна с ръка към предния прозорец, през който се виждаха в далечината всички забележителности на Централен Лондон. — Винаги съм смятал, че човек вижда най-лошата страна на един град, ако минава край него по магистралата. Великите стари градове, изглежда, запазват най-хубавото у тях за бреговата линия. Насладих се на Лондон и сега възнамерявам да прекося Ламанша за Сена и Париж.

— Прекосили сте Атлантика с „Първи опит“? — попита Дърк.

— О, да, направихме го. Построен е като военен кораб и е също толкова стабилен. В трюма имам допълнителни резервоари, които ни осигуряват обсег от три хиляди мили.

— Каква скорост може да развива? — попита Самър, докато оглеждаше брега за следи от руснаците.

— С помощта на приятелски вятър и попътно течение прави девет и половина възела. — Той бутна ръчката на дросела докрай. — Не се тревожете, госпожице. След двайсет минути ще ви оставя в полицейския пост.

Малко по-малко от десет минути по-късно Мансфилд намери лодка. За негов късмет марината на кея Чийзуик на миля надолу по течението предлагаше лодки под наем. Мартина уреди формалностите по телефона секунди преди аудито да набие спирачки пред входа.

— Продължавай надолу по течението и гледай да не ги изпуснеш от очи — нареди руският агент на шофьора на аудито.

Иван имаше синина на бузата, а ръката му бе порязана от катастрофата с таксито, но не обръщаше внимание на болките и кимна след думите на Мансфилд.

Когато Мансфилд изскочи от колата, Мартина го последва и се втурна към един жилав тип, който носеше туба с бензин.

— За лодката ли идвате? — попита той с приятелска усмивка.

— Да.

— Както помоли госпожата — най-бързата, която имаме. — Той посочи край редица платноходки към малката моторница в края на кея. — „Сийферър 23“. Не е като лодките на контрабандистите, но въпреки това е бърза. Заредена е и готова за плаване. Трябва ми вашата шофьорска книжка и кредитната ви карта.

Мансфилд му подаде фалшивия си френски паспорт с няколко банкноти от по сто лири.

— Надявам се, че това ще е достатъчно?

Очите на лодкаря се разшириха.

— Ключовете са на запалването. Трябва да я върнете, преди да се стъмни. Приятно забавление. — Той остана да гледа с любопитство, докато красивата, добре облечена двойка хукна към моторницата, качи се и отпраши с пълна газ по Темза.