Клайв Къслър, Дърк Къслър
Черно море (21)

18

Малко по-късно „Македония“ се плъзна в балчишкото пристанище, пристигайки сред проблясването на множество полицейски сигнални светлини покрай бреговата линия. Капитан Стенсет откри котвената стоянка на кораба си близо до главния кей, откъдето можа да види как водолазите на полицията извадиха два трупа от водата. След това помогнаха на група развълнувани докери да извадят от дълбините пред голям контейнеровоз един жълт контейнер.

Щом корабът му беше швартован, капитанът слезе на брега и пътьом хвърли бърз поглед на подгизналите трупове, покрити набързо с парче брезент. След като с облекчение установи, че лицата им са непознати, той насочи вниманието си към премигващите светлини на патрулките близо до центъра на града. Измина няколкото преки до кръговото движение пеша, но трябваше да отскочи настрани, когато една пожарна със стълба избуча покрай него, качи се на тротоара и спря до висока мраморна статуя. Самата статуя беше заобиколена от плътен полицейски кордон.

Стенсет се упъти към другата страна, където един очукан пикап се беше блъснал във фонтан в подножието на статуята. Задният му капак бе свален и двама мъже в неопрени бяха седнали върху ръба на товарния отсек и разговаряха с полицаите.

Капитанът на „Македония“ се приближи до Пит и Джордино с усмивка на облекчение, изписана на лицето.

— Момчета, не ми казахте, че след гмуркането планирате да разгледате градските забележителности.

— Защото предложихме транспорт на местен стопаджия — посочи Джордино Ана, която спореше с неколцина български полицаи.

— Ана? — възкликна Стенсет. — Не я познах, когато започна бъркотията. Оказахме се далеч от мястото на гмуркането ви, защото вадехме дрона, когато сте изплували. Затова се разминахме във времето.

— Аз те накарах — побърза да каже Пит, — макар че после ми се искаше да не си ме послушал.

— Забелязахме стрелбата и се опитахме да ви последваме, но не можахме да развием такава скорост като вас. Разбрах, че нещата са зле, когато от дъжда се показа спасителният кораб. Предполагам, Ана е била на неговия борд?

Пит кимна.

— Проследили са „Бесо“ до бургаското пристанище и са я отвлекли, когато са се качили на борда. Ралин не е извадил нейния късмет.

Стенсет поклати глава.

— Обадихме се на бреговата охрана, а тя е вдигнала по тревога местната полиция, когато са ви видели да влизате в пристанището.

— Добра работа — обади се Джордино. — Нашата любима каляска беше готова да предаде богу дух и ние заедно с нея, когато полицията най-сетне се появи.

— Видях на пристанището, че сте ликвидирали двама от тях.

Джордино се усмихна.

— Пит ги замери с един контейнер.

Стенсет посочи дупките от куршуми по целия пикап.

— А третият бандит?

— Избяга на мотоциклет — каза Пит. — Да се надяваме, че полицията ще го залови. Някакви неприятности с „Бесо“?

— Не. Движеха са успоредно на нашия курс, но щом наближихме Балчик, се насочиха обратно в открито море.

Ана се измъкна от полицаите и се върна при пикапа. Тялото й се беше прегърбило под бремето на вълненията през последните два дни, но очите й заблестяха, когато видя тримата мъже от НАВПД.

— Макар и трудно, убедих полицията да не ви арестува и да не конфискува кораба ви.

— Значи няма да има парад на победителите? — попита Джордино.

— Ами имаме откраднат пикап и пуснат във водата контейнер. Някои от местните жители са възмутени от станалото. Очевидно не разбират какъв беше залогът. Дори полицаите са малко скептични. Поискаха вие и вашият кораб да останете в Балчик, докато не потвърдят съдържанието на контейнера за ВОУ.

Пит се намръщи.

— И колко време ще им е нужно за това?

— Повикаха армейски сапьори да закарат контейнера във военно поделение в София. Предполагам, че отговор ще имаме най-рано утре следобед.

— Така да бъде. Добре си дошла да спиш на борда на „Македония“, ако и ти си задържана тук.

— Благодаря, но изглежда се налага още малко да координирам работата с местните полицейски сили.

— Едно не мога да разбера — замислено каза Стенсет. — Ако ВОУ е бил на борда на „Бесо“, къде е сега контейнерът?

Пит му се усмихна дяволито и посочи статуята. Всички гледаха как от пожарната започна да се разтяга стълба към мраморния Дионис — копие на статуя, намерена преди няколко столетия в морето пред града. Дундест пожарникар се изкачи по стълбата и нервно извади контейнера от прегръдката на бога. Когато слезе, веднага беше заобиколен от полицейски кордон и го накараха да сложи металния цилиндър на земята. Близо час по-късно се появи екип сапьори от българската армия, за да го прибере. Натовариха го на камион и потеглиха с висока скорост от града, съпровождани от въоръжен ескорт. Местните жители останаха да зяпат двамата водолази на потрошения пикап и да се дивят на чудноватите работи, които се случиха заради тях в градчето.

 

 

Беше привечер, когато Ана и мъжете от НАВПД се върнаха на „Македония“, съпроводени от полицаи. Час по късно тя се упъти към каюткомпанията, освежена след кратък сън и горещ душ. Облечена във взет назаем корабен гащеризон и със свободно пуснати коси, се втурна към масата, където я очакваха Пит, Джордино и Стенсет.

— Изглеждаш като нова — отбеляза Пит.

Очите й се навлажниха от радост.

— Получих съобщение от службата с прекрасна новина: Петър е жив!

— Знаех си, че е като котките! — засмя се Джордино.

— Някак си е оцелял от огнестрелната рана и са го спасили във външното пристанище. Сега се възстановява в бургаска болница.

— Това наистина е хубава новина — кимна Пит, стана и дръпна стола за нея да седне. — Веднага щом ни разрешат да вдигнем котва, ще идем в Бургас да го видим. Сигурен съм, че ще се зарадва да разбере, че си жива и здрава.

Георги Димитров влезе в помещението и се приближи към масата.

— Ето ви и вас двамата. Радвам се, че сте живи и здрави след вашето приключение.

Когато археологът се настани на масата, Пит го представи на Ана.

— Днес чух на борда какви ли не слухове за вашето преследване — каза Димитров. — Бихте ли ми казали за какво беше цялото това вълнение?

— Ана се забърка с едни контрабандисти, които случайно се оказаха на пътя ни — отговори Пит. — Помогнахме й да стигне до брега и изчакахме идването на полицията.

— По-точно е да се каже, че ми спасиха живота — каза Ана. — Както и живота на много други хора.

— Трябва да кажа, че ние тук на борда на кораба бяхме много разтревожени.

Пит и Джордино се спогледаха, защото знаеха, че археологът умира от нетърпение да научи за корабните останки.

Димитров отново заговори.

— Освен това се чудехме какво открихте при гмуркането си?

— Хм, Ал, спомняш ли си нещо?

— Чакай да помисля — започна бавно Джордино. — Видях един хубав омар, но ми избяга в отломките на този стар кораб.

— Стари ли са останките? — попита Димитров с нарастващо нетърпение.

— Да, най-малко на двеста години — потвърди Пит. — Прекрасно запазен тримачтов боен кораб, дълъг около четиресет метра. На камбаната има надпис на арабски.

— Намерили сте корабната камбана! — Димитров скочи от стола си.

— Освен това заснехме с видеокамера цялото гмуркане. Разбира се, стига да можем да я открием на дъното на пристанището. Докторе, поздравления, имате чудесни корабни останки на разположение… най-вероятно това наистина е „Фетхие“.

Димитров се втурна около масата и заразтърсва ръката на Пит, като едва не я измъкна от рамото му. Когато опита същото с Джордино, той на шега му смаза пръстите.

— Това е новина, за която човек си заслужава да почака. — Археологът не можеше да престане да се усмихва. — Надявам се, че ще можете да се върнете при останките за допълнителни гмуркания?

— Разбира се. В момента трябва да изчакаме в Балчик, а и частите за подводницата, но скоро ще можем да се върнем на мястото и да проведем пълно проучване. Освен това има един деликатен въпрос, свързан с останките, който трябва да изясним с местните власти.

— Какъв по-точно?

— Един вид загадка. — Пит бръкна в джоба си и извади няколко войнишки плочки, които беше свалил внимателно от тялото на летеца. — Върху останките открихме трупа на летец в пилотски гащеризон и с парашут. Бедната на кислород вода на тази дълбочина е запазила тялото добре. Като съдя по гащеризона, бих казал, че е там долу от четиридесет или петдесет години.

Веселостта на Димитров се изпари и той сграбчи плочките.

Ана поклати глава.

— Струва ми се каза, че корабът бил от осемнайсети век.

— Точно така. Потънал е в 1770, ако останките са негови.

— Твоят пилот явно е скочил от самолет и се е удавил — каза Джордино. — Докато е потъвал в дълбините, може дълбоководното течение да го е повлякло, докато парашутът му не се е закачил за останките.

— Доста страшно — каза Димитров, след като внимателно проучи войнишките плочки. — Той е руснак на име сержант Александър Крайевски. Частта му е посочена като Петдесет и седма бомбардировъчна авиационна дивизия. Кръвната му група е 0 положителна.

— Тази информация трябва да му осигури официално погребение — каза Пит.

— И аз мисля така. Познавам един историк аматьор около Бургас, който много ще се заинтересува от това откритие.

— Може би ще може да ни каже какво се е случило с неговия самолет — обади се Ана — и да ни помогне в организацията на погребението.

— Да, напълно е възможно.

Пит се обърна към Стенсет.

— Е, капитане, мисля, че веднага щом ни позволят да напуснем Балчик, следващата ни цел вече е ясна.

Стенсет кимна.

— Да, отплаваме за Бургас.