Клайв Къслър, Дърк Къслър
Черно море (33)

30

— Ал, намерили са „Македония“.

Джордино, задрямал в ъгъла на видеоконферентната зала на бургаското полицейско управление, веднага отвори очи. Той стана и бързо отиде до конферентната маса, където седеше Пит, който се беше свързал отново с Гън и Йегър във Вашингтон. Мъжете демонстрираха прилив на енергия, който маскираше натрупаната през последните четиридесет и осем часа умора.

Джордино седна на масата и се включи в разговора.

— Къде се намира?

— В северната част на Черно море — обясни Йегър, — на около четиридесет мили югозападно от Севастопол. Току-що го идентифицирахме на сателитна снимка от Националната служба за разузнаване. Направена е от една птичка на военната авиация преди около деветдесет минути.

Йегър набра нещо на пулта за управление и на екрана се появи зърнесто изображение. На увеличената дигитално снимка се виждаше малък кораб, следван от друг с формата на кутия. Йегър увеличи още снимката, докато започнаха да се различават някои характерни подробности.

— Не е заснета при пряко преминаване на сателита над обекта, времето също има пръст в лошото качество, обаче прилича на „Македония“. Размерите отговарят, надстройките също, а на задната палуба дори се вижда подводницата.

— Да, това е „Македония“ — потвърди Пит.

— Точно така — кимна Джордино. — Подводницата беше сложена точно там, когато влязохме в пристанището.

— Добра работа, Хайрам — поздрави го Пит. — Намери иглата в купа сено.

— Макс свърши цялата работа — отговори Йегър. — Аз просто въведох конфигурацията на кораба и я изпратих да сканира сателитни снимки.

— Какъв е този кораб зад „Македония“? — попита Джордино. — Баржа ли води на буксир?

Йегър нагласи снимката и увеличи изображението на втория плавателен съд. Видя се, че става дума за стоманена баржа с отворен трюм, натоварена със сандъци.

— Да, влачи на буксир баржа — каза Пит. — Вижда се и буксирното въже на един от предните кнехти.

— Защо му е на някого да отвлече изследователски кораб и да буксира с него баржа? — попита Гън.

— Отговорът сигурно се крие в товара — каза Йегър.

— Най-вероятно — кимна Пит. — Какъвто и да е товарът, той ги забавя. Това ще ги направи по-уязвими.

— Ако стигне до Севастопол, нещата може да влошат — ще трябва да го искаме обратно от руснаците — отбеляза Гън.

Пит кимна.

— Дай ни неговите координати. Ще се свържем с украинците, за да видим дали тяхната брегова охрана не може първа да стигне до него. Най-малкото може да се свържат по радиото с „Македония“, за да видят кой ще отговори. Нашият военен флот не може ли да направи нещо?

— Трябва да проверим — отговори Гън. — Конвенцията от Монтрьо ни разрешава само временно флотско присъствие в Черно море, но в момента разрушителят от клас „Иджис“ „Тръкстън“ изпълнява дежурство там.

— Свържи се с него — нареди Пит. — Искам връзка и с командира на военната база в Безмер.

— Ще помолиш да прелетят над него? — попита Гън.

Пит погледна Джордино многозначително.

— Нещо подобно.

Той прекъсна видеоконференцията, после се зае да уговаря с българската полиция да се свърже с украинската брегова охрана. Във Вашингтон Гън се обади на свой приятел, който беше помощник на началника на военноморските операции, докато Йегър продължаваше да се опитва да проследи „Македония“ и проучваше сателитни снимки. Нещо в снимката на баржата привлече вниманието му и той започна да я проучва под различни степени на осветление и увеличение. И най-накрая го видя. На капака на единия от сандъците имаше надпис с черна боя. Йегър изпробва различни степени на яркост, контраст и увеличение, но не можа да различи буквите.

— Макс — провикна се той, — там ли си?

Отвъд пулта на Йегър се появи холографното изображение на жена. Беше млада и привлекателна, моделирана като неговата съпруга, и го загледа с внимание.

— За теб винаги съм тук — обяви тя с прелъстителен глас. — Вече трябваше да си го разбрал.

— Тази снимка е от твоята база данни — обясни той.

— Показва баржа, натоварена със сандъци. На капака на третия сандък откъм кърмата, при релинга откъм левия борд, се вижда надпис. Виждаш ли го?

— Да, доста размазано, сякаш го гледам от хиляда километра височина.

— Направи всички възможно да ми кажеш какво пише на него.

Макс сбръчка нос, докато суперкомпютърът, който я беше създал, се хвърли да изпълнява задачата. Фотоизображението беше разделено на части и показвано отново и отново по хиляди различни начини, докато един оптически скенер записваше всяка разновидност. Скоро буквите бяха разчетени една по една. След по-малко от минута Макс даде сигнал на Йегър.

— Може би ще искаш да съобщиш на началника.

— Какво пише?

— Боеприпаси.

— Не разбрах — каза Йегър.

— Това е на български — Макс го изгледа укорително. — Означава муниции.