Клайв Къслър, Дърк Къслър
Черно море (54)

51

На сто и двайсет мили югозападно от Бургас „Бесо“ получи разрешение по радиото от турската контролна станция при фара на остров Тюркели да влезе в Босфора. С тази разлика, че вече не беше спасителният кораб „Бесо“, а снабдителният „Невена“. Със сменено име, пребоядисан, преоборудван и в добавка с купчина сондажни тръби на палубата, той въобще не приличаше на своето минало „аз“.

След като се присъедини към останалия трафик, получил разрешение за влизане от обяд до полунощ, „Невена“ мина край фара на Тюркели и навлезе в тесния пролив. След два часа и шестнайсет мили корабът започна да пълзи край Златния рог. Георги Димитров, застанал на носа, си закопча сакото, докато гледаше как истанбулските светлини на азиатския и европейския бряг премигват. Градските светлини постепенно избледняха, когато малко след това корабът навлезе в Мраморно море и увеличи скоростта.

Археологът се отправи към мостика, където щурманът въздъхна с облекчение.

— Труден преход? — попита Димитров.

— Винаги е предизвикателство, особено през нощта. Направо не знам как се справят големите танкери. Има тесни завои, силни течения и несекващ трафик, с който трябва да се съобразяваш.

— Няма ли изискване да ползваш лоцман?

— Само за турските кораби, а ние сме регистрирани в Кипър.

Димитров се отдръпна от прозореца и се зае да изучава една дигитална карта на морето пред тях, показана на монитора на настолния компютър.

Щурманът сякаш прочете мислите му.

— Остров Хиос?

— Да.

— След около осемнайсет часа, ако плаваме направо.

Димитров кимна и се загледа през предния прозорец. Макар пред кораба да не се виждаше нищо друго, освен мрак, пред очите му имаше купища злато.