Клайв Къслър, Дърк Къслър
Черно море (47)

44

Траулерът беше следвал извиващото се корито на Темза през Западен Лондон и стигна до един завой надясно близо до Батърси Парк, когато летящата след тях моторница се показа. Дърк първи я забеляза, разпознавайки Мансфилд и Мартина, седнали на предните седалки.

— Може ли да ни оставите някъде наблизо? — попита той възрастния мореплавател.

— Напред няма нищо наблизо. Току-що минахме край доковете „Сейнт Джордж“ — отговори той. — Искате ли да се върнем назад?

Дърк огледа приближаващата се моторница.

— Не, продължаваме.

Когато започнаха да наближават Централен Лондон спокойната Темза взе да се оживява, скоро водният път гъмжеше от туристически корабчета и от време на време по някоя малка баржа. „Първи опит“ плаваше в центъра на реката, за да избягва нарастващото движение. Възрастният мъж държеше щурвала с твърда ръка. Докато той гледаше напред, Дърк и Самър не откъсваха очи от огледалото и отразяващата се в него моторница, която се приближаваше.

Мансфилд насочи моторницата успоредно с десния борд на „Първи опит“ и намали, за да изравни скоростта си с него. Той натисна сирената, за да привлече вниманието на възрастния човек, след това постави ръка хоризонтално под брадичката си.

— Този тип май иска да спра. Той ли се опита да ви убие? — попита човекът.

Самър го изгледа сериозно и кимна.

Старият мъж се усмихна, махна на Мансфилд и зави, бутнал лоста на дросела докрай.

Мансфилд се приближи още и показа пистолета си под сакото.

Възрастният моряк отново се усмихна и му помаха.

— Мисля, че може да използва желязото. — Той погледна към Самър и се дръпна от прозореца. — Дръжте си главата долу.

Мансфилд не стреля, но изостана зад „Първи опит“ и се премести откъм левия му борд. Мартина се изправи на тапицирана седалка и протегна ръце към релинга на траулера.

— Жената се опитва да се качи на борда — предупреди Самър.

Дърк огледа рулевата рубка и забеляза половин бутилка вино на една от лавиците. Той я грабна за гърлото, излезе от рубката и я запрати назад. Тя полетя през палубата и удари Мартина в гърдите. Повече изненадана, отколкото наранена, тя падна назад в лодката.

Мансфилд реагира, като изпрати три куршума с беретата в рулевата рубка, а Дърк се хвърли на палубата за прикритие.

— Мисля, че сега успяхте да ги ядосате — отбеляза възрастният капитан, завъртайки траулера ляво на борд.

— Още от началото си бяха ядосани — отговори Самър.

Дърк скочи на крака и огледа реката напред.

На половин миля надолу по течението имаше кей, но преди него нямаше друг достъп до сушата. В самия фарватер покрай брега приближаваше малка баржа, а пред тях трипалубен туристически кораб се приближаваше бавно откъм десния им борд.

Дърк трябваше да се хване някъде, за да запази равновесие, защото възрастният им сънародник беше завъртял рязко щурвала, запращайки траулера на една страна. Миг по-късно го завъртя в обратната посока, за да попречи на следващия опит от моторницата да се качи човек на борда.

— Ако можеш да се приближиш отстрани на туристическия кораб, ще те оставим на мира — каза Дърк.

— Мога да опитам.

Старият моряк продължи да прави зигзаги с кораба си, пресичайки опитите на Мансфилд да прехвърли вече внимателната Мартина на борда.

— Когато кажа — обясни капитанът, — минете пред рулевата рубка и не вдигайте глави. — Той завъртя траулера рязко дясно на борд, след това обратно, докато входът към рубката се скри от моторницата.

— Сега! — изкомандва той.

Дърк и Самър се измъкнаха от рубката и се свиха на носа, когато корабът зави обратно дясно на борд. Няколко секунди по-късно „Първи опит“ се изравни с туристическия кораб.

Възрастният човек видя, че задната палуба на кораба предлага по-лесен достъп, затова се изравни с нея и почука по предното стъкло на рубката, за да предупреди Дърк и Самър.

Когато моторницата се приближи към левия борд на траулера, капитанът му го завъртя рязко надясно и го блъсна в туристическия кораб.

Без колебание Дърк и Самър скочиха и хукнаха да се крият, докато корпусът на „Първи опит“ ги скриваше от моторницата.

— Съжаляваме за неприятностите и благодарности за превоза! — извика Дърк.

Старият мъж показа главата си от страничния прозорец и помаха.

— Не се притеснявайте. Но ми дължите половин бутилка „Бордо“.

Той дръпна обратно лоста на дросела и остави траулера да се носи по течението, позволявайки на туристическия кораб да се откъсне от него. Мансфилд реагира късно на маневрата, но все пак успя да намали, което позволи на Мартина лесно да се качи на кораба.

С изваден пистолет тя спринтира към рулевата рубка. Насочи пистолета към стоящия до вратата възрастен човек, а басетът изпадна в трескав лай.

— Къде са?

Възрастният мъж се усмихна, но не отговори. Мартина погледна над рамото му и забеляза туристическия кораб, който се отдалечаваше. Погледна отново капитана и поклати глава.

— Днес извади голям късмет. — Ритна лаещото куче и хукна обратно към моторницата.

Мансфилд стоеше зад волана с тревожно изражение.

— Е?

Мартина посочи към реката.

— Те са на туристическия кораб.