Клайв Къслър, Дърк Къслър
Черно море (35)

32

— Появи се на сонара, пеленг два-един-два градуса.

Капитан Владимир Попов кимна на оператора на сонара и стана от мястото си с усмивка.

— Щурман, курс два-един-два градуса. Да се приближим към него.

Попов закрачи насам-натам в тясната бойноинформационна рубка на руската фрегата клас „Кривак“, „Ладни“. Слабо осветената рубка на няколко етажа под корабния мостик беше пълна с електроника и оръжейни специалисти, заклещени в индивидуални компютризирани работни места. Обаче в оформлението нямаше нищо футуристично, защото „Ладни“ беше на повече от трийсет години и електрониката му беше по-стара от операторите, които работеха с нея. Попов се върна на мястото си срещу видеоекрана, който беше едно от малкото нововъведения. Беше осеян със символи, изобразяващи близки до тях кораби и самолети, открити от радара.

— Сонар, какво е разстоянието? — попита той.

— Целта е на приблизително осем хиляди метра, капитане. Скорост четиринайсет възела, дълбочина осемдесет метра.

— Чудесно. Не я изпускай. Вече е наша.

Операторът на сонара продължи да съобщава дистанции, докато фрегатата, която се движеше с двойно по-висока скорост, бързо се приближаваше към подводната цел.

— Капитане, целта зави по курс три-един-пет градуса. Увеличава скоростта.

Преди капитан Попов да успее да отговори, операторът отново докладва:

— Капитане, виждам два непознати плавателни съда да нарушават западната граница на забранената морска зона със скорост девет възела.

— Разбрано — каза Попов. — Щурман, курс три-един-пет градуса.

Операторът на сонара продължи да следи подводната цел. Попов седеше на мястото си с вълнение в очите, докато се приближаваше за смъртоносния удар. Когато се озоваха на по-малко от хиляда метра от целта, той заповяда:

— Сонар, гръмни я!

Операторът увеличи мощността на монтирания в корпуса на фрегатата сонарен транспондер и предизвика пет продължителни изригвания на сигнала. На осемдесет метра под водата операторът на борда на руската подводница „Новоросийск“ дръпна слушалките от главата си.

— Пипнаха ни.

Попов скочи от мястото си и се разтанцува из рубката, разменяйки си „дай ми пет“ с близките моряци. Вече пет дена той и неговият екипаж си играеха на котка и мишка с ядрената подводница. До този момент „Ладни“ беше неизменна жертва на симулираните нападения. Най-сетне екипажът на фрегатата беше успял да си го върне.

— Съобщете на флотския координатор на симулациите, че сме разрушили „Новоросийск“ и очакваме нова задача — нареди Попов на оператора на комуникациите.

Когато вълнението в рубката поутихна, операторът на сонара отново докладва на капитана:

— Непознатите цели продължават да пресичат забранената зона. Скоро ще се озоват в подхода към Севастопол.

На видеоекрана двойка червени триъгълници напредваха откъм лявата страна на изображението в тандем.

— Свържете се по радиото с глупаците и им кажете, че са навлезли в забранена зона и трябва да се преместят трийсет километра на юг, преди да поемат пак курс към Севастопол.

— Слушам — отговори комуникационният оператор. След няколко минути той отново докладва:

— Капитане, предадох съобщението, но не получих отговор.

Попов погледна отново екрана. Двата плавателни съда не се отклоняваха от курса.

Първият офицер се зае да проучва изображението, после се обърна към капитана.

— Влекач?

— Възможно е. — Радостта на Попов се превърна в раздразнение. — Легни на курс за пресрещане. След това поискай въздушно разузнаване. Искам някой да ги види отблизо. Поддържайте връзката.

— Слушам, капитане — отговори първият помощник. — На какво бихте заложили, капитане? Че е товарен кораб с пиян капитан или някакъв потрошен влекач с развалено радио?

Попов кимна.

— Какво друго можеш да срещнеш в тези води.