Клайв Къслър, Дърк Къслър
Черно море (19)

16

Пит изскочи на повърхността, когато лек дъждец започна да обсипва морето. Стълб от издигащи се мехурчета извести изплуването на Джордино след няколко секунди. След като последваха водещото въже до повърхността, откриха надуваемата си лодка вързана на няколко метра от тях.

Двамата се прехвърлиха по корем в нея и точно бяха започнали да свалят екипировката, когато чуха рев на двигатели от приближаващи се плавателни съдове и пукот от стрелба. Пит се обърна и видя трима мъже в избеляла оранжева надуваема лодка да преследват по-малък черен „Зодиак“, управляван от жена с развяваща се черна коса. Когато осъзна, че това е Ана, той се напрегна.

Тя караше право към тях лодка със спаднали секции на бордовете, подмятана и пляскаща във вълните.

От оранжевата надуваема лодка, която се намираше между тях и „Македония“, отново се чуха изстрели.

— Ал, срежи швартовъчното въже — нареди Пит.

Когато Джордино освободи носовото въже. Пит запали двигателя и даде газ. Насочи лодката към Ана и бързо започна да съкращава разстоянието помежду им. Тя и Пит превключиха на празен ход, когато лодките застанаха една до друга с гледащи в различни посоки носове и кърми, а Джордино ги върза временно една за друга.

— Имаш ли нужда от транспорт? — пошегува се Пит.

Ана отвори с ритник нацепения дървен сандък и измъкна тежък метален цилиндър, след това залитна към борда. Джордино протегна ръце и прехвърли цилиндъра в тяхната лодка.

— Това е ВОУ! — Тя скочи от повредената си лодка в тази на НАВПД.

Пит даде отново газ, завивайки настрани от преследващата ги лодка.

— Залегнете — каза Ана. — Те са въоръжени.

Сякаш в потвърждение откос от автоматично оръжие вдигна пръски до лодката.

— Това спасителният кораб ли е? — попита Пит и махна към плавателния съд в далечината.

— Да, това е „Бесо“. Петър и аз го открихме в Бургас и тази сутрин се качихме на борда. Петър е мъртъв. — Очите й се напълниха със сълзи. — Взеха ме с тях, когато отплаваха, но аз избягах. Както и подозирахме, ВОУ беше у тях.

— Мисля, че много биха искали да си го получат — обади се Джордино, когато друг залп разкъса с плисък вълните.

Пит погледна към „Македония“ на половин миля в южна посока. Той зави към кораба, но оранжевата надуваема лодка повтори маневрата. Продължи по този курс известно време, преценявайки скоростта на другата лодка.

— Аз също се опитах да стигна до „Македония“, но те се напъхаха между мен и нея.

Пит й се усмихна бегло.

— Няма да ни позволят да се приберем у дома, но можем да им избягаме на брега.

Ана се вторачи в Пит. Беше спокоен, все едно си лежеше в хамака и пийваше бира.

Той зави на запад, спокойно наблюдавайки как преследвачите веднага ги последваха. Сега лодките бяха на около половин миля една от друга и Пит видя, че са с изравнени сили. Преследвачите прекратиха стрелбата. Вероятно искаха да икономисат мунициите, защото е трудно да улучиш целта от подмятаща се по вълните лодка, постоянно заливана от дъжд.

На борда на зодиака на НАВПД Джордино започна да изхвърля празните кислородни бутилки, за да олекоти тяхната лодка, а и с надеждата да се окажат пречка за преследвачите. След това откачи оловните тежести от водолазните им колани и започна да ги мята по посока на преследвачите. Щурманът на противниковата лодка не обръщаше внимание на бомбардировката, докато една от тежестите не отскочи от нейния надут нос и го удари по рамото. За миг изпусна от ръка ръкохватката на дросела, за да избегне последните снаряди на Джординовата артилерия, губейки няколко скъпоценни за преследваните секунди.

Пит се втренчи през падащия дъжд в зелената брегова линия и забеляза кехлибарените на цвят сгради на някакво селище в южна посока. Беше Балчик — малък туристически град, който беше видял на картите на север от бургаското крайбрежие. Зави натам. След няколко мили плаване с пълна газ наближиха входа на неговото пристанище.

Джордино забеляза, че от преследващата ги лодка отново се води стрелба.

— Внимание, залегни.

Пит се сви зад двигателя, а Ана и Джордино се проснаха на дъсчения под на лодката.

— Не искат да се доберем до пристанището — каза Ана.

Няколко куршума улучиха целта. Единият рикошира от корпуса на двигателя, докато останалите четири пробиха страните на надуваеми секции. Пит пренебрегна стрелбата и се насочи към самотния товарен кораб, пристанал на търговския кей.

Те влетяха в пристанището, а стрелбата се усили, докато наближаваха товарния кораб. Пит насочи лодката покрай борда му, след това зави остро покрай носа му. Подкара право към кея и изключи двигателя миг преди да се блъсне в пристана. Джордино скочи от носа, преди да се блъснат в един стълб, прехвърли се на издигащия се над тях кей с швартовъчно въже в ръката и рязко дръпна, за да спре лодката.

— Последна спирка — извика той. Протегна ръка надолу, хвана Ана за вдигнатата нагоре ръка и рязко я издърпа на кея.

— Чакай — каза тя, — уранът!

Пит вдигна металната кутия и я подаде на Джордино, а той я метна на рамо, сякаш беше птиче перо. Изкатери се на кея и огледа обстановката. Вдясно от тях гръцки контейнеровоз очакваше да натовари цяла планина контейнери. Вляво кеят преливаше в оживена крайбрежна улица, която се виеше надолу към центъра на града. В момента пристанището беше пусто, защото малко преди това стана време за обяд и местните докери се бяха събрали в бараката за почивка, където обядваха яхния от риба с фасул.

Очите на Пит заблестяха. Такелажът на пристанищния дерик кран още беше закачен за пълен контейнер на върха на купчината.

Той посочи към улицата.

— Вървете да намерите някакъв транспорт оттук. Ще се опитам да ги забавя.

Ана се поколеба, но Джордино я хвана за ръката и я дръпна към улицата.

— Нали чу човека, няма време за спорове.

Те се затичаха и Джордино поведе Ана към един очукан пикап, паркиран близо до входа към кея.

Пит се втурна към контролните уреди на крана и запали дизеловия двигател. Разгада командните лостове, повдигна контейнера и завъртя стрелата към корабния трюм. Продължи да завива, докато контейнерът не се озова малко зад края на кея.

Приключи тъкмо навреме, защото в този момент оранжевата лодка долетя с рев точно на мястото, където беше вързан зодиакът на НАВПД. Пит натисна лоста за освобождаване на клещите, които държаха контейнера. Жълтият контейнер падна върху края на кея вертикално, заклати се и се претърколи във водата. Задната му част се стовари върху носа на надуваемата лодка и смаза единия от стрелците. Другите двама бяха изстреляни напред, когато лодката се прегъна под тежестта. Единият се блъсна с лице в контейнера и падна мъртъв във водата със счупен врат. Васко извади повече късмет. Запратен срещу пилоните на кея, успя да се хване за една желязна стълба.

Трясъкът от падналия върху кея контейнер накара група докери да дойдат да видят какво става. Отчаяният кранист дотича до кабината, махайки с ръце, докато Пит излизаше от нея.

Пит сви рамене.

— Лостовете на контролната конзола са малко халтави — обясни той.

Точно се обърна към улицата, но замръзна, когато стъклото на крановата кабина до него се пръсна със звън. В края на пристана едър татуиран мъж се изтегли на кея от металната стълба, стискайки още димящ пистолет, насочен към Пит.