Клайв Къслър, Дърк Къслър
Черно море (55)

52

Захранваният от батерия безпилотник прелетя над парцела на фирмата за спасяване като свръхголяма пеперуда. Невидим в спускащия се мрак, той летеше толкова високо, че бръмченето на четирите му витла на практика не се чуваше. Направи няколко тегела над парцела, а след това прелетя покрай входа, няколкостотин метра надолу по пътя и кацна зад висок жив плет.

Ана откъсна поглед от монитора и погледна към безпилотника, когато кацна.

Операторът на дрона, кадет от българската национална полиция, взе уреда и започна да го прибира в куфарчето.

— Видяхте ли всичко, което искахте? — попита той.

— Да, доколкото можах на лошата светлина.

Пит и Джордино огледаха дрона, преди да изчезне в куфара.

— След като тези неща могат да доставят пица — засмя се Джордино, — май ще трябва да инвестирам в едно от тях.

Ана не обърна внимание на думите му, а се присъедини към петимата тежковъоръжени агенти, които стояха около предницата на колата й и проучваха сателитните снимки на парцела на „Тракия — спасителни операции“.

— Снимките са направени преди известно време обясни тя, — но гледката от дрона не е много различна. Големия спасителен кораб го няма, но два други са още в пристанището: един товарен и един пътнически. — Тя кимна на двамата мъже отляво. — Михаил и Антон, вие ще обезопасите пристана, ако някой се опита да избяга с лодка. Ние останалите ще се заемем с главния хангар в парцела, в който сякаш има офиси и жилищни помещения.

— Как ще се придвижим дотам — пеша или с колите? — попита един от полицаите.

— Ще оставим колите си при входа и ще влезем пеша. Кадрите от дрона показаха, че вратата към шосето и втората, по-тежка врата навътре в парцела са отворени. — Тя посочи снимките. — След втората врата започва дълъг покрит коридор, през който трябва да минем, за да влезем в парцела. Той свършва близо до пристана. Оттам трябва да се върнем към главното хале. Това е единственият вход, като се изключи тесният пролив откъм морето, затова трябва бързо да минем през него. Не забравяйте, че заподозрените вероятно са въоръжени и ще се съпротивляват.

Когато екипите се разпръснаха, за да се приготвят за акцията, Пит се приближи към Ана.

— С Джордино забелязахме надолу по брега малка лодка. Отдели ни някакво оръжие и ще обезопасим подхода откъм морето.

Ана обмисли предложението и реши, че така Пит и Джордино ще бъдат извън опасност. Разбира се, те въобще не биваше да са тук, но тя им дължеше възможността да открият каква е съдбата на екипажа на „Македония“.

— Добре. Оръжие за самоотбрана. — Тя подаде на Пит своя пистолет „Зиг Зауер“. — И никакво влизане в парцела, докато не го обезопасим.

Докато Ана и нейният екип обличаха тактическите жилетки, Пит и Джордино закрачиха надолу по пътя, докато не се озоваха на покрития с камъчета бряг. Упътиха се към малкия скиф, който лежеше с дъното нагоре върху чакъла. Обърнаха лодката и под трите пейки намериха мачтата, платното и греблата.

— Не бих плавал с нея до Америка — отбеляза Пит, — но мисля, че ще се справи с разходка до вълнолома.

Завлякоха лодката до водата и я блъснаха напред през малките вълнички, докато се прехвърляха през борда. Джордино постави мачтата и вдигна единственото триъгълно платно. Пит върза надлъжника на платното, седна на румпела и завъртя лодката към подветрената страна. Платното се изду от бриза и малката лодка се хвърли напред през вълните.

Пит се насочи на север към късия каменен вълнолом. Когато минаха край него, успяха да хвърлят поглед в тесния морски вход към парцела на „Тракия — спасителни операции“. Докато сивото утро се плъзгаше по бреговата линия, Пит оцени усамотението на мястото. От север и запад високи скали като естествени прегради скриваха комплекса. От юг се издигаше висока скална стена, която се спускаше чак до вълнолома.

Пит спусна платното и остави лодката да дрейфа към тесния отвор между вълнолома и хълма от високи скали. Джордино пъхна греблата в ключовете и загреба към отвора. Но изведнъж лодката спря с металическо скърцане.

— Заседнахме ли? — попита Пит, макар да се намираха в средата на тесния канал.

— Не, опънали са верига. — Наведен над борда, Джордино виждаше потопената плитко във водата метална завеса, която се простираше от скалите до вълнолома.

— Изглежда много ценят своето усамотение. — Пит кимна към видеокамерата на стълб сред скалите.

От вълнолома виждаха ясно парцела. Вдясно от тях дълъг склад гледаше към водата. В далечния край на залива се издигаше двуетажна тухлена сграда. И двете постройки изглеждаха вградени в скалите и поне стогодишни. Празното павирано пространство между тях беше осеяно със сандъци и оборудване. Вляво от сградите имаше открит кей с две корабчета, които Ана беше видяла с помощта на дрона. Вляво от кея имаше друга стена, образуваща висок коридор с вълнолома и единствения вход към парцела откъм брега.

Наблюдателната им точка във водата разкри пред Пит и Джордино и друга гледка. В сивата утринна светлина те видяха зад ниските голи скали двама мъже с автомати да чакат Ана и нейните хора в засада.