Клайв Къслър, Дърк Къслър
Черно море (57)

54

Болката тръгна от китките на Ана, разпростря се до лактите и оттам чак до раменете. Тя тръсна глава, за да махне косите от очите и да прогони мъглата от съзнанието си. Най-лоша беше туптящата болка отстрани, където тактическата жилетка беше погълнала удара на куршум от АК–47. Раната в прасеца още щипеше, но това беше най-малкото й страдание. Шумът в ушите й сега бе заменен от главоболие, но пълното й внимание заслужаваха китките й. Когато успя да фокусира поглед, разбра защо.

Бяха вързани с въже, което се простираше над главата й до мертека на складовата сграда. Успя някак да запази равновесие и да се изправи на крака. Остана права, за да намали напрежението в китките. След като си осигури това малко облекчение, огледа сумрачния склад. Оказа се, че не е сама. На няколко метра от нея на китките си висеше Михаил, който не беше в съзнание. Вляво от него по същия начин бяха вързани Пит и Джордино.

— Добре дошла — поздрави я Пит, — макар че да спиш, както прави твоят колега, може би е по-мъдрата стратегия.

— Колко… колко време бях в безсъзнание? — Думите излязоха трудно от пресъхналото й гърло.

— Ние разтягаме ръце вече двайсет минути — отговори Джордино.

Ана се зае да оглежда двамата мъже. Бяха покрити с прах от главата до петите, а дрехите им бяха разкъсани и напоени с кръв. Погледна надолу и видя, че нейният външен вид не е по-различен.

— Какво се случи? — попита тя.

— Няколко гранати разрушиха част от стената — обясни Пит. — Рухна върху нас.

— Какво стана с Антон?

Пит поклати глава.

— Сега си спомних — възкликна Ана. — Стената рухна веднага след като ме спасихте от стрелеца, дошъл от пристана. — Тя позлати глава. — Вие трябваше да стоите в лодката.

— Видяхме двама въоръжени бандити да ви правят засада — отговори Джордино. — Дърк се опита да ви предупреди.

— Да, заклещиха ни на открито.

— Ние трябваше да прехвърлим лодката над бариера от верига и телена мрежа, затова не слязохме на брега по-рано.

— Имахте само моя пистолет. — Тя ги погледна. — Съжалявам. Ще ми се да бяхте останали в лодката, за да се измъкнете.

— И да пропуснем възможността да повисим заедно? — попита Джордино.

Ана поклати глава: ах, тези американци.

Вратата в края на сградата се плъзна, за да пропусне една самотна фигура вътре. Лъч светлина заблестя по бръснатата глава. Васко носеше лост от кабестан, който използваше вместо бастун. Дървеният лост, някога използван от моряците да въртят хоризонталната лебедка, за да вдигнат котвата, потракваше върху бетонния под, докато той крачеше към своите затворници.

Доближи се до първата си жертва, Михаил, увиснал като парче говеждо в кланица. Васко го огледа, после замахна с парчето дърво и го стовари върху ребрата му. Той зяпна рефлекторно за въздух, но остана отпуснат.

— Очевидно наистина не е в съзнание — подхвърли Васко и се обърна към останалите, за да ги огледа от горе до долу. — Моите трима стари приятели, които се отбиха да ме видят? Трябваше да ми кажете, че ще идвате. Щях да ви приготвя още по-горещо посрещане.

— Беше достатъчно горещо, за което благодарим — каза Джордино.

— Да съм те молил да ми отговаряш, а? — Васко стовари края на лоста в корема на Джордино. Повечето мъже щяха да зяпнат от болка, но Джордино само изгледа отвисоко мъжа и му се усмихна.

Васко направи крачка към Пит.

— А ти? Има ли какво да добавиш?

— Отрежи въжетата и може би ще имам.

Васко се извъртя и замахна с парчето дърво към торса на Пит. Той стегна стомашните си мускули и се извъртя така, че да посрещне удара под ребрата. Ударът едва не му изкара въздуха, но той копира Джордино и се вторачи в плешивия с усмивка.

— Виждам, че искате да усложните нещата — заключи Васко. — Ще видим колко сте корави след едно пълно окрехкотяване. — Замахна с дървото, но спря на сантиметър от лицето на Джордино и го запрати настрана. После мина край двамата мъже и се запъти бавно към Ана.

— Е, агент Ана Белова — прочете Васко на баджа й, — май съм ви липсвал, за да дойдете тук толкова бързо.

Прегърна я през кръста и я дръпна към себе си.

Ана се извърна и затаи дъх, когато я притисна към тялото си. Брадатата му буза издраска лицето й.

— Щом свърша с твоите другарчета, с теб ще се позабавляваме — обеща й той. — Само ние двамата.

Внезапен удар уцели Васко в бъбреците и го просна в цял ръст на пода. Той скочи на крака и се завъртя рязко към Джордино, който се люшна назад на въжето, след като беше нанесъл от летеж ритника. Васко се втурна срещу него, размахал юмруци.

Джордино не можеше да се брани и пое няколко удара по торса. Единственото му оръжие бяха краката му. Когато имаше възможност, риташе и накрая улучи коленете на своя нападател.

Васко залитна назад и посегна към кръста си. Измъкна голяма сгъваем нож и го разтвори с щракване. Протегна го напред и размаха назъбения му край срещу Джордино.

— Времето ти изтече, приятел.

Погледна към Пит; за да се увери, че няма да се намеси, приведе се и скочи напред. Но тази тактика се обърна срещу него. Джордино се приготви и го посрещна с ритник в китката. Скокът на украинеца секна и ножът се плъзна по пода край краката на Джордино. Васко се хвърли след него, сграбчи го и замахна назад, улучвайки крака на Джордино отстрани. Ударът сряза панталона му, а от раната потече струйка кръв.

Васко си бе научил урока и остана прав, извъртайки се странично към Джордино. Този път нямаше да се привежда, щеше да нападне изправен и да нанесе бърз и смъртоносен удар, който противникът му нямаше да може да отрази. Вдигна ножа и направи крачка напред, когато един глас разцепи тишината в хангара.

— Иля!

Ниският, сдържан глас го спря на място. Той изгледа Джордино, после отстъпи назад и насочи поглед към отворената врата.

Високата фигура на Валентин Манкедо бързо се приближи. Изражението му беше тревожно.

— Сега не е време за игрички.

— Тя е агентката на Европол, която се качи на „Бесо“. — Васко посочи с ножа Ана. — А другите двама са другарчетата й от кораба на НАВПД, които провалиха операцията ни срещу Севастопол.

Манкедо изгледа двамата мъже с любопитство, след това се обърна към Ана.

— Защо дойдохте тук?

— За да ви арестуваме, Валентин Манкедо — отговори тя с твърд глас. Той забеляза сгънат лист в джоба на тактическата й жилетка.

— Какво е това? Съдебната заповед за задържането ми?

Ана наклони глава настрана и едва забележимо кимна.

Той разгъна листа и започна да чете, докато се отдалечаваше от затворниците.

Васко го последва по петите.

— Какво знаят? — попита той тихо.

— Почти всичко. — Манкедо поклати глава. — Заподозрени сме в потапянето на „Кримска звезда“, отвличането на „Македония“ и възможна атака срещу Севастопол. Да не говорим за замесването ни в контрабандата на забранени ядрени материали.

— Сигурно са идентифицирали „Бесо“ и са го проследили до парцела. — Васко плю на пода. — Виновна е тази агентка.

— Вероятно още от тях са на път — каза Манкедо. — Трябва веднага да се изнасяме оттук. Искам да се отървеш от труповете и полицейските коли, а аз ще се заема да унищожа архива.

— Не можем да оставим това тук. — Васко махна с ръка към дъното на хангара, където в каросерията на камиона лежеше оръжието от бомбардировача „Туполев“. Бомбата беше покрита с дебел брезент.

— Холандецът е единственият човек на света с нужните ресурси, за да ни помогне сега.

— Знае ли за нея?

— Да — отговори Манкедо. — Беше много заинтересуван и започна да организира нужните експерти, за да я използва по някакъв начин. Сега ще му звънна, за да видя дали не може да уреди веднага транспорта. Когато парцелът е чист, закарай я някъде далеч. Тя ще е билетът ти за излизане от страната.

Той погледна навън от склада и видя неколцина от хората му да влачат труп покрай вратата.

— Ще закарам нашите хора със снабдителния кораб до Турция, а ние ще продължим по сушата, за да се срещнем с „Бесо“ в Егейско море. Все още имаме две големи възможности пред нас и достатъчно работа в Украйна, щом жегата намалее.

— Жегата — повтори Васко и посочи с месестата си ръка към четиримата затворници. — Какво ще правим с нашите гости? Заради тях загубихме трима души.

Манкедо си погледна часовника, после стрелна поглед към четиримата.

— Недей да губиш повече време. Погреби ги с останалите. — И после излезе навън под вече изгрялото слънце.