Клайв Къслър, Дърк Къслър
Черно море (36)

33

— Виждам целта — каза Джордино в микрофона. — На около осемдесет градуса.

Пит огледа широкото празно водно пространство под хеликоптера и забеляза блед сив обект вдясно. Натисна педалите, които накланяха задното витло, карайки техния „Бел ОН–58 Киова“ да завие леко надясно, докато далечната сива точка не се намести по средата на предното стъкло.

Два часа по-рано бяха реквизирали леката машина от авиобазата в Безмер западно от Бургас. Макар дните на Пит и Джордино като военни пилоти да бяха минали отдавна, и двамата бяха запазили лицензите си за пилотиране на различни летателни апарати. Трудностите при пилотирането на хеликоптер продължително време не бяха намалели и Пит усети, че мускулите започват да го болят, когато машината достигна границите на своя обхват. Той се свърза с кораба пред тях и получи разрешение да кацне, а сивият съд бавно взе да нараства под тях.

Не беше „Македония“, а американският разрушител клас „Иджис“ „Тръкстън“, който се носеше на север с повече от трийсет възела. Пит подходи откъм кърмата, където го насочиха към полетната палуба, обикновено заета от двойката хеликоптери „Сийхоук SH–60“. Когато изключи едничкия двигател на техния „Бел ОН–58 Киова“, екипажът се втурна да презарежда машината.

Пит и Джордино слязоха на палубата, където незабавно ги посрещна наперена руса жена, която им протегна ръка за поздрав.

— Господин Пит, господин Джордино, добре дошли на борда на „Тръкстън“. Аз съм командир Дебора Кенфийлд, първи офицер. Капитанът ви поздравява от мостика.

— Командире, благодарим за спирката и бензина — отговори Пит.

— Ще се опитаме да ви закараме колкото може по-близо, но сме все още на осемдесет мили от него.

— Знаете ли къде е в момента „Македония“? — попита Джордино.

— Следим го с радара „Иджис“. Намира се на около десет мили от Севастопол и създава малко суматоха.

— Какво искате да кажете? — попита Пит.

— Руснаците наскоро отцепиха забранена морска зона западно от Крим. Предполага се, че там руският флот провежда оръжейни изпитания и тактически учения. Изглежда „Македония“ е навлязла в центъра на забранената зона. Прихванахме откъслечни радиокомуникации, които сочат, че руснаците са много недоволни.

— „Македония“ влачи на буксир баржа, пълна с муниции, в посока Севастопол и руснаците нищо не знаят за това? — учуди се Пит.

— От това, което чухме — не. Установили са, че е американски съд, но изглежда нямат пряка връзка с него. Информирахме руснаците, че според нас корабът е отвлечен, и помолихме за тяхната намеса, но те не казаха нищо за своите намерения.

— Смятате ли, че може да го потопят? — попита Джордино.

— Смятаме, че толкова близо до Украйна техният ракетоносец „Ладни“ ще е склонен първо да стреля, а после да задава въпроси. Затова капитанът с цялото си уважение ви помоли да се откажете от полета си, тъй като „Македония“ вече навлезе в техните териториални води.

Пит поклати глава.

— Не знаем дали екипажът е още на борда.

Палубната команда, която пълнеше резервоарите на хеликоптера, се зае да прибира екипировката си и даде знак, че машината е заредена.

— Кажете на капитана, че оценяваме високо неговата загриженост — продължи Пит, — но трябва сме сигурни.

— Той го очакваше — отговори първият офицер и му подаде лист хартия. — Това са последните координати на „Македония“. Ще направим каквото можем, за да ви подкрепим. Успех!

— Благодаря, командире.

Пит отиде при палубната команда на „Тръкстън“, за да й благодари. Когато се върна при хеликоптера, откри, че Джордино се е наместил на пилотската седалка.

— Съжалявам, шефе — каза той, — но от военновъздушните сили, преди да ни дадат ключовете, наредиха да споделяме пилотирането при дълги преходи.

— Май не съм прочел написаното с малки букви — усмихна се Пит. Зарадван от възможността да си почине, той мина от другата страна и се качи на седалката на втория пилот.

Джордино излетя бързо и се насочи към координатите на „Македония“. Трийсет минути по-късно забелязаха тюркоазения изследователски кораб и теглената на буксир баржа. Облаците най-сетне се бяха разпръснали и в далечината започнаха да се виждат хълмовете на полуостров Крим. На север се очертаваха тънките сиви контури на бързо движещия се „Ладни“.

Джордино спусна хеликоптера ниско над откритата баржа, за да огледат дървените сандъци. Капакът на един от тях се беше отворил от люшкането на вълните и можаха да надникнат вътре. Различиха редица от цилиндрични медни предмети.

— Йегър беше прав. Наистина е натоварена с муниции.

— Защо някой ще краде океанографски изследователски кораб и ще го използва да тегли баржа, пълна с артилерийски снаряди, до Севастопол? — попита Джордино.

Пит поклати глава.

— Аз лично не мога да измисля причина.

Джордино бутна лоста за управление напред, машината подмина баржата и полетя над водата. Последва буксирното въже до „Македония“, после описа голям кръг около кораба. Никой не излезе на палубата, за да види как хеликоптерът прелита над съда с плющене на витлата.

— Вероятно има съвсем малък екипаж — отбеляза Джордино.

— Да видим кой е на мостика.

Джордино се спусна леко откъм лявото крило на мостика, откъдето можеха да виждат вътре. Но там нямаше никого.

— Не е за чудене, че не отговаря на руснаците. Просто няма никого на борда. Вероятно е на автопилот.

— Не би било добре, ако екипажът е заключен в трюма.

— Свали ме на борда — нареди Пит.

Джордино вдигна машината нагоре, за да могат да огледат по-добре движещия се под тях кораб. Горните части на палубите бяха недружелюбна бъркотия от кранове, антени и радарни мачти. Преместиха се към кърмата и той посочи полюшващата се под повдигателния кран подводница, която трябваше да бъде ремонтирана.

— Не е най-добрият вариант, но ако успея да се спусна над подводницата, можеш да я използваш вместо стълба.

— Давай — кимна Пит.

Джордино зави зад кърмата и се издигна над подводницата, като майсторски изравни своята скорост с тази на кораба.

Когато спусна хеликоптера над подводницата, Пит го потупа по рамото:

— Ще се видим във Варна. Първата бира е от мен. — Свали слушалките, отвори вратата и стъпи на плаза на шейната за кацане.

Макар че завихреният въздух от витлото отскачаше от палубата, Джордино държеше машината неподвижно.

Пит скочи от плаза, падна върху подводницата и се хвана за едно от въжетата на крана, за да запази равновесие.

Хеликоптерът веднага се издигна и се отдръпна настрани от кораба, а Пит се плъзна по корпуса на подводницата и падна на краката си на палубата. Втурна се напред по нея и се вмъкна в един коридор.

Докато Джордино го гледаше как изчезва, радиостанцията на хеликоптера избухна от дълбок глас, който говореше английски със силен руски акцент.

— Американски кораб „Македония“, говори руският военен кораб „Ладни“. Заповядвам ви да спрете за инспекция или веднага да напуснете забранената зона. Това е последното предупреждение. Моля, отговорете или ще стреляме.

От кораба нямаше отговор.