Клайв Къслър, Дърк Къслър
Черно море (9)

6

„Македония“ излезе от Босфора на разсъмване в още сивото утро и пое курс обратно до мястото, където беше потънал товарният кораб. Срещнатата по пътя турска фрегата на бреговата охрана им съобщи, че операцията по издирване и спасяване е била прекратена още предишната вечер, защото не били открити други оцелели.

Пред тях се появиха неподвижните светлини на друг плавателен съд.

— На местопроизшествието още има някой — каза капитан Стенсет, докато се пресягаше за бинокъл.

Ана и Ралин стояха до Пит на мостика. Всички се бяха вторачили в премигващите светлини, които пронизваха утринния мрак.

— Кораб на бреговата охрана? — предположи Ана.

Стенсет избягна отговора, докато не се приближиха достатъчно близо, за да видят на мястото някакъв вид влекач и спасителен кораб, на който крановете изобилстваха. Опърпано българско знаме в бяло, зелено и червено се вееше на мачтата на мостика. Странно, но върху борда липсваше име.

— Възможно ли е да са следователи по застрахователни измами? — попита Ана.

— Да — кимна Пит, — но е невероятно, че вече са на мястото.

— Значи нямат право да са тук — заяви Ралин. — Мога ли да използвам корабната ви радиостанция?

Стенсет му подаде микрофона и полицейският агент повика безименния кораб.

— Говори инспектор Петър Ралин от българската национална полиция на борда на кораба „Македония“ на НАВПД. Моля, идентифицирайте се и посочете причината да се намирате на това място.

Минута по-късно от високоговорителя на радиостанцията се понесе раздразнен глас:

— Това е частен кораб за морско спасяване. Занимаваме се с изваждането на останките на „Керч“. Моля, стойте настрана.

— Намирате се близо до корабни останки под полицейска власт — обяви Ралин. — Идентифицирайте се и се дръпнете настрана.

Този път нямаше отговор.

Пит се зае да оглежда една морска карта.

— Прав е в едно. Има отбелязани корабни останки на по-малко от осемстотин метра от мястото, където потъна „Кримска звезда“. — Върху навигационния екран на щурвала мястото беше отбелязано с червен Х.

Пит се обърна към Стенсет:

— Все още сме малко далече оттам.

— Те близо ли са до координатите на „Кримска звезда“? — попита Ана.

— Близо до тях — обясни Стенсет. — Сякаш са малко по на запад… и се отдалечават в тази посока.

Докато се отдалечаваше, Пит успя да различи в сумрачната утринна светлина множеството кранове на палубата на кораба. Спасителният кораб продължи още малко напред и застана на няколкостотин метра от тях точно над мястото, където на картата бяха посочени останките на кораб. Пит седна пред настолния компютър отстрани и набра името „Керч“.

— Бил е разрушител в Руския имперски флот, построен през 1916. — Той щракна върху снимката на кораба. — Пише, че е потънал по време на сражение с отоманския флот през февруари 1917 пред Босфора.

— Мислите ли, че наистина работят върху „Керч“, а не върху останките на „Кримска звезда“? — попита Ралин.

— Едва ли, но има начин да разберем — отговори Пит. — На кого му се плава с подводница?

Лицето на Ралин стана безизразно, а на това на Ана се изписа бледа усмивка.

— Значи дамата е готова — каза Пит. — Моля, госпожице Белова, последвайте ме за потапяне в дълбокото с екскурзовод.

— Ще я върнете ли? — попита само наполовина шеговито Ралин.

Пит му намигна.

— Още никога не съм губил плащащ клиент.

 

 

Четиридесет минути по-късно сърцето на Ана започна да блъска, когато морската вода заля наблюдателния купол от акрил на малката триместна подводница на НАВПД. Седнала отзад, тя гледаше над раменете на Пит и Джордино потока мехурчета, който се разтвори в мътната зелена вода. Обхвана я лека клаустрофобия, когато установи, че видимостта не е повече от няколко метра.

— Водата не става ли по-чиста? — попита тя.

— Много скоро гледката ще стане по-хубава — обеща Пит. — По-дълбоките води на Черно море всъщност са аноксични^[1] или лишени от кислород, което ги прави кристално прозрачни за наблюдателя. Няма да се спуснем много дълбоко, но въпреки това ще можем да се възползваме от това явление.

Джордино наблюдаваше монитора на сонара и обяви:

— След сто метра ще стъпим в калта.

Скоро думите на Пит се потвърдиха. Сякаш някой дръпна завесата и гледката пред тях се разкри на повече от петнайсет метра напред, подпомагана от ярките прожектори с течни кристали, закрепени към външната страна на подводницата.

С появата на видимостта и заради явното спокойствие на двамата мъже зад контролните уреди, Ана почувства, че сърцето й успокоява ритъма си.

— Когато бях малка, моите родители ме водеха в Румъния да плувам в Черно море, но винаги ме е било страх от морските създания.

— В Черно море няма много такива, от които човек да се тревожи. Може би като изключим медузите — каза Пит. — Родена сте в Румъния?

— Да. Израснах в Букурещ. Баща ми беше учител по история, а майка ми — шивачка. Летните ваканции прекарвахме в Констанца. Баща ми много обичаше да плува и да се гмурка с шнорхел и го правеше всеки ден.

— Звучи ми като мой тип човек — отбеляза Пит. — И как така се озовахте с пистолет и значка?

— Когато бях в гимназията, брат ми беше убит от наркотрафикант. — Болката от случилото се още се долавяше в гласа й. — Няколко години по-късно се озовах в полицейската академия, може би като някакъв подсъзнателен подтик да отмъстя за неговата смърт. Скоро открих, че предизвикателствата на работата ми допадат. След няколко години в румънската полиция бях прехвърлена в Европол и оттогава съм там. Приключението е напълно удовлетворително. — Тя посочи с ръка купола. — Човек никога не знае къде ще го отведе работата му.

Между пръстите на ръката й се поява слаба далечна светлина.

— Какво е това? — попита Ана.

— Вероятно безпилотник или подводница от спасителния кораб — обясни Джордино. — Може би наистина се занимават с другите останки.

Когато наближиха дъното, светлината отслабна. От дясната им страна съвсем наблизо се показа тъмната сянка на „Кримска звезда“. Пит изравни баластните цистерни, докато не увиснаха на няколко метра над морското дъно. След това включи водометните двигатели. Няколко секунди по-късно се доближиха до страната на корабния корпус близо до носа.

Товарният кораб стоеше изправен на дъното и изглеждаше почти невредим. Кърмата на кораба се беше блъснала и забила в дъното, което си личеше по щръкналия под наклон нос. Корабът изглеждаше странно без водорасли, отлагания и оплетени по него рибарски мрежи, типични за повечето корабни останки.

Пит се приближи към кърмата на кораба и се насочи към лявата й страна, за да проучи отблизо взрива.

— Сигурен ли си, че беше от тази страна на кораба? — попита Джордино.

Пит кимна, докато промъкваше подводницата покрай корпуса.

— Основните поражения вероятно са скрити в пясъка. — Той присви очи през купола. — Виж онези плочки от обшивката.

Завъртя подводницата така, че външните прожектори осветиха тази страна от корпуса. Виждаше се малка празнина между хоризонтална плоча от обшивката и морското дъно.

— Да, прав си. Изкривени са — каза Джордино. — Ако съдим по това колко бързо потъна, вероятно има много по-големи повреди, скрити в пясъка.

— Има ли начин да се установи дали е бил преднамерено потопен? — попита Ана.

— Не и без малко разкопаване — отговори Пит. — Застрахователят на кораба може да реши, че си заслужава, ако реши да избегне плащането.

Джордино кимна.

— Когато са набъркани пари, истината изведнъж става важна.

Пит включи водометните двигатели и подкара подводницата нагоре, докато не се озоваха над главната палуба на товарния кораб. Когато подводницата мина над релинга, той я накара да увисне под жилищната надстройка. Огледаха предната част на палубата и видяха четирите големи трюма на кораба напълно открити. Капаците на люковете лежаха настрани, прехвърляйки десния фалшборд.

— Отворени ли са били, или са зейнали при удара? — попита Ана.

— Изглеждат твърде спретнато подредени, за да са се отворили случайно — отговори Джордино.

Пит насочи подводницата към най-близкия капак на люк и започна да оглежда боядисаната му повърхност. По краищата ясно се виждаха пресни следи от къртене.

— Като гледам тези вдлъбнатини — отбеляза Джордино, — някой ги е разбил съвсем наскоро.

— Спасителният кораб разполага със средствата да го направи — подхвърли Пит. — Да видим дали са оставили нещо.

Той се насочи към първия трюм. Отворът на люка беше почти два пъти по-голям от подводницата и Пит с лекота вкара плавателния съд в трюма. На дъното му имаше жълт трактор, привързан към палубата, заобиколен от различни земеделски уреди.

Джордино се усмихна.

— Все едно отново сме в хамбара на стария Макдоналд.

— Товарът изглежда напълно изправен — каза Пит. — Той изкара подводницата и с ход на коня като в шаха влизаха и излизаха от останалите три трюма. Всички изглеждаха еднакво — завързан за трюма трактор и други земеделски машини. Всичко изглеждаше непипнато.

Джордино се обърна към Ана.

— Изглежда, че корабният манифест е бил законен.

— Да — кимна Ана, — но хората от спасителния кораб явно са се интересували от нещо друго.

— Ако ВОУ е бил пренасян на борда — попита Пит, — кутия или сандък с каква големина биха били нужни?

— В зависимост от количеството, но не много големи. Ако са били взети мерки за безопасност, трябва да е бил поставен в защитна туба, която на свой ред е стояла в малък обезопасен сандък. Това, че вторият инженер е бил изложен на радиоактивно облъчване, може би е указание, че ВОУ не е бил достатъчно защитен. Вероятно е бил замаскиран като обикновена стока.

— Тогава сигурно е в машинното — реши Пит. Той обърна подводницата и пое назад, заобикаляйки жилищния отсек, за да излезе на късата задна палуба. За разлика от носовата част кърмата беше повредена: сега представляваше сплетена маса от извита стомана. Край един от по-ниските трапове зееше дупка, откривайки задната част на машинното отделение.

— Пробили са си път в машинното — тихо отбеляза Ана.

— Направо магистрала — подхвърли Джордино. — Обаче не изглежда да са използвали експлозиви.

— Може би с грайфер — предположи Пит.

Джордино изсумтя.

— Предизвикали са големи разрушения. Ако е било само за ВОУ, можеха да го извадят един-двама водолази.

Пит придвижи подводницата до назъбения отвор и я наклони към него. Прожекторите на плавателния съд осветиха палубата на машинното отделение, разкривайки чисто и неповредено помещение. — Тази гледка събуди паметта му. — Сандъкът. Трябваше да се сетя. В машинното имаше сив сандък. Когато намерих втория инженер, той лежеше проснат върху него.

Те огледаха отделението, но сивият сандък на Пит не се виждаше никъде.

— Това са търсели — заключи Джордино. — Може би във вашата история за урана има зрънце истина.

— Надявах се да греша — отговори младата жена.

Пит подкара подводницата нагоре и за момент увисна над задната палуба на „Кримска звезда“. Погледна цифровия компас и насочи плавателния съд в западна посока.

— Ще изплаваме ли?

— Малко ще заобиколим по пътя си обратно — отговори той.

Джордино вече беше започнал да оглежда терена пред тях. След като минаха около хиляда метра, той махна на Пит.

— Възможна цел вляво пред нас.

Пит видя черно петно в далечината и зави към него. Малко по-късно се появиха ръждясалите останки на „Керч“. Съвсем не приличаше на гордия боен кораб, който беше разгледал на снимката. Лежеше с кила нагоре, опрян върху голяма пясъчна дюна, която покриваше частично кърмата му. Носът се беше сплескал от удара в дъното, докато централната част на кораба представляваше кафява маса от покрита с утайки ръждясала стомана.

Пит насочи подводницата към мидела на кораба, където по останките на надстройките се виждаха още по-големи разрушения. Той забеляза очевидна разлика в преплетения метал, който беше извит отстрани на мостика, където зееше дупка. Там се виждаха множество скорошни вдлъбнатини.

— И тук са поработили — отбеляза той. — Тези бразди със сигурност не са от 1917 година.

Той проследи повредите до задната част на надстройката, където беше направена дори по-голяма дупка в една преграда, разположена по-ниско.

Джордино посочи черен предмет, който стоеше на палубата под отвора.

— Да хвърлим едно око на това.

Пит спусна подводницата до равнището на палубата и я обърна към предмета. От едната страна съвършената му квадратна форма се нарушаваше от ръкохватка и шайба.

— Това е сейф! — възкликна Ана.

— Вероятно за заплатите на екипажа — предположи Пит. — От спасителния кораб са го измъкнали от кабината на капитана.

— Все още е заключен и запечатан — каза Джордино. — Чудя се защо ли са го оставили тук?

Изведнъж подобно на астероид от небесата отгоре се спусна слаба светлина, която постепенно се усилваше. Светлината се превърна в половин дузина ксенонови прожектори, които блестяха на върха на огромен грайфер. Масивната щипка се спря на половината път между подводницата и сейфа, полюшвайки се половин метър над палубата. Уредът бавно извади покритите си с титанови върхове щипци подобно на котка, която се готви да си остри ноктите.

Ана гледаше очарована.

— Достатъчно големи са, за да повдигнат кола.

— Или да разпорят корабна палуба — отговори Пит.

Сякаш по своя собствена воля щипците се спуснаха върху сейфа, използвайки за придвижване няколко водометни двигателя по рамата им. Поколебаха се, после изведнъж забързаха към подводницата. Пит беше видял мощните движители върху рамата на щипците и незабавно реагира. Подкара подводницата към кърмата на „Керч“ странично над палубата.

— Какво прави? — попита Ана.

— Иска да се ръкува с нас. — И Пит даде пълен напред на своите водни двигатели.

Аеродинамичните щипци бързо полетяха странично в преследване на подводницата, насочвани от своите многобройни видеокамери.

Когато наближиха останките от релинга, Пит нямаше друг избор, освен да се издигне. С това движение изгуби толкова от скоростта, че позволи на грайфера да ги настигне. Когато двете машини се плъзнаха над релинга, грайферът разтвори щипците си, за да хване подводницата.

Шум от драскане по метал отекна във вътрешността, когато щипците стиснаха горната част на подводницата. Пит натисна джойстика, с който контролираше движителите напред, в опит да се спусне надолу. За миг драскането престана, но после чуха повторен металически екот. Подводницата се наклони напред, разтресе се и спря. Ана изпищя.

Пит даде газ и се опита да се откъсне напред, но по-тежкият грайфер се противопостави със собствените си движители. Издигащите се щипци се завъртяха и запратиха подводницата срещу корпуса на „Керч“. Тя се удари силно с носа си в него и се плъзна настрани.

Щипците веднага се завъртяха в другата посока.

Пит контрира със собствената си мощност, но не беше достатъчно. Подводницата бе завъртяна и запратена с кърмата срещу останките. Метален звук разпени водата, когато главният движител бе откъснат и разбит на парчета.

Джордино се протегна назад и стегна предпазния колан на Ана колкото можеше по-силно.

— Дръж се сестро, сега ще се повозим.

Безсилни да се противопоставят на грайфера на спасителния кораб, Пит, Джордино и Ана се вкопчиха в седалките си, докато подводницата беше блъскана насам-натам. Няколко пъти тя се удари в стария кораб и корпусът й заприлича на очукано войнишко канче. Едва когато светлините й примигнаха и угаснаха, а към повърхността се понесе струя от мехурчета, хидравличният грайфер прекрати блъскането и щипците се разтвориха.

След това се върна при „Керч“ и щипците стиснаха сейфа. Когато плячката му се оказа на сигурно място, грайферът се стрелна към повърхността. Докато се издигаше от дъното, камерите му зърнаха за последен път подводницата на НАВПД. Тя лежеше обърната и неподвижна, оставена на мълчанието на тъмните дълбини до бойния кораб, мъртъв от дълго време.