Клайв Къслър, Дърк Къслър
Черно море (72)

69

Изследователският кораб на НАВПД „Иберия“ се подмяташе върху триметровите вълни, вдигани от бавно движещата се лятна буря, която пълзеше из Средиземноморието. След като отплава от Сардиния, корабът беше влязъл право в нейната паст, което накара екипажа да потърси хапчетата си против морска болест.

Седнала в задната част на мостика, Самър беше стиснала чаша кафе, за да не се плъзга по масата с компютрите. До нея седеше Дърк, който изучаваше размазано изображение от сонара на монитора на една от работните станции.

— Да, това са корабни останки. — Той почука с пръст по продълговатия обект на екрана. — Обаче е трудно да се каже дали са нашите.

— Въздействието на вълните върху буксирания сонар е твърде голямо — каза Самър. — Подхвърлят го като топка и развалят картината.

— Колкото и да е неясна, размерите се доближават до тези на „Сентинел“.

— Да ги проверим ли, или ще продължим с проучването?

Дърк се обърна към Майерс, който стоеше близо до щурвала.

— Каква е прогнозата за времето?

— Най-лошото от бурята отмина. През следващите шест часа вълнението ще спадне малко, а след едно денонощие съвсем ще утихне. Дългосрочната прогноза е за ясно време.

Дърк се обърна към сестра си.

— Картината от сонара ще продължи да бъде неясна, а това е най-доброто попадение, което имаме от началото на проучването. Аз казвам да се подготвим за гмуркане. Все ще улучим малко затишие, за да спуснем подводницата.

Самър бързо протегна ръка, за да хване чашата си, която беше започнала отново да се плъзга.

— Освен това под водата ще е по-спокойно. Хайде да действаме.

Час по-късно жълто-тюркоазената подводница се люлееше над кърмата, клатейки се надлъжно според движенията на кораба. Вълните бяха утихнали малко, но все още беше опасно да се спуснат. Дърк и Самър чакаха в плавателния съд, оглеждайки морето. След една поредица големи вълни настъпи кратко затишие.

— Спускайте, спускайте! — нареди Дърк по радиостанцията.

Подводницата беше спусната и бързо освободена от въжето. Дърк напълни баластните цистерни и подводницата потъна под бурната повърхност. Триста шейсет и пет метра по-надолу пред наблюдателния купол се мярна сивото скалисто дъно. Дърк пусна движителите и те потеглиха през безличния пейзаж.

Няколко минути по-късно намериха останките — черен кораб, наклонен силно към морското дъно. Когато го наближиха откъм кърмата, Дърк потупа сестра си по рамото и посочи през наблюдателния купол.

— Виждам чифт оръдия над кърмовата палуба.

Тази гледка силно стесни кръга от вероятности сред стотиците търговски кораби, осеяли дъното на Средиземно море.

Самър погледна в справката за кораба, която лежеше на скута й.

— „Сентинел“ е имал девет сто и двайсет милиметрови оръдия: три на носа, две на кърмата и по две от двете страни на мидела. Да видим какво има отпред.

Дърк вдигна подводницата над останките и увисна над кърмовите оръдия, преди да я насочи напред. Ръждясалите надстройки отговаряха на снимката, която имаше Самър. Когато мина над рулевата рубка, подводницата се озова над три оръдия на предната палуба.

— Ето ги твоите три оръдия отпред — каза Дърк. — Бих казал, че имаме съвпадение.

Самър кимна.

— Да, това трябва да е „Сентинел“. Номерът е да успеем да проучим вътрешността на тази дълбочина. Доктор Трехорн ни е изпратил плановете на кораб от същия клас. Той смята, че има три възможни места, където би могъл да се складира товар злато.

Тя извади разрез на британски лек крайцер.

— Има трюм в предната част пред оръдията и два допълнителни под кърмовата палуба.

Дърк прегледа разреза.

— Достъпът ще е проблем. Да видим какво ще намерим на носа.

Той насочи подводницата към носа, минавайки над палубата и капака на предния люк, който изглеждаше ръждясал. Мина отвъд вълнореза, зави обратно и се спусна на равнището на палубата.

Самър посочи към илюминатора.

— Спусни ни покрай десния борд.

Дърк спусна подводницата покрай релинга. Десетина метра назад от носа и малко над морското дъно се виждаше кръгла зееща дупка.

— В доклада на адмиралтейството се казва, че е потънал след сблъсък с мина — каза тя.

— Докладът не лъже. Прилича на отворена врата точно на мястото, където искаме да отидем. — Той насочи подводницата към отвора, спусна на я морското дъно и изключи движителите.

Сега Самър пое нещата в свои ръце, събуждайки за живот малкия безпилотник на предната стойка, свързан с кабел за по-голямата подводница. Докато насочваше плавателния съд в отвора, Самър не откъсваше очи от видеоекрана, където се виждаха предаваните от него на живо кадри.

Камерата показваше бъркотия от стоманени греди и плочи, които бяха рухнали във всички посоки, възпрепятствайки всякакво движение.

Дърк пак погледна разреза.

— Трюмът, изглежда, е четири и половина метра назад.

Тя смени посоката и докара безпилотника до една котвена верига. Последва я нагоре, докато не откри пролука под палубата отгоре. Насочи съда назад покрай друг хаос от назъбен метал.

Пое си дълбоко дъх.

— Ще се промуша назад, но не съм сигурна дали ще мога да изляза обратно.

— Сигурен съм, че тук някъде имам ножица. — Дърк знаеше, че безпилотникът и неговият кабел могат да се разделят, ако се закачат някъде в останките.

Самър прекара безпилотника внимателно над една смачкана преградна стена и той влезе в голямо непреградено пространство от другата страна.

— Това трябва да е трюмът — каза Дърк, който напрягаше зрението си да различи подробности на монитора.

Самър се усмихна, докато описваше кръг с безпилотника и накрая го спусна долу. Светлината от прожекторите му разкри две големи купчини на палубата — останките от подредения някога в сандъци товар. Самър приближи безпилотника до първата купчина и остави движителите му да разнесат тинята. Когато тя се утаи и водата се прочисти, се видя неравна маса метал. От купчината стърчаха няколко парчета с формата на тръби.

— Това са пушки — каза Дърк. — Дървените приклади и ложи отдавна са се разпаднали заедно със сандъците, в които са били поставени. Някои от цевите са се слепнали от ръждата, както и частите, където са били затворът и спусъчният механизъм.

Самър видя и кимна. Тя насочи съда към втората купчина, разчисти тинята и отдолу се показа същата маса. След това обиколи останалата част от трюма, но безрезултатно.

— Мисля, че това е всичко тук.

— Съгласен. Най-добре е да го върнеш обратно.

Самър се върна обратно по същия път и измъкна безпилотника от останките с големи усилия, докато успее да го върне върху стойката в носа на подводницата.

— Добра работа — похвали я Дърк. После провери запаса на акумулатора.

— Не мисля, че разполагаме с достатъчно енергия, за да влезем в кърмовите трюмове. Предлагам да изплуваме и да сменим акумулатора.

— Съгласна. — Самър изглеждаше видимо стресирана от работата с безпилотника в тази теснотия. Тя запази мълчание, докато Дърк продуха баластните цистерни и подводницата започна бавно да се издига.

— Изгуби ли надежда?

— Не мисля, че златото е тук.

— Още не сме проверили трюмовете на кърмата.

— Знам, но имам такова предчувствие. Това и фактът, че корабът е превозвал товар от оръжия. В това няма логика, ако „Сентинел“ е бил на път за Англия със златото.

— Вярно, но корабът може да е бил отклонен за срещата с „Пеликан“, след като е натоварил оръжията.

Самър се вторачи в мрака отвъд светлината на прожекторите.

— Прав си. Ще сменим акумулаторите и ще се гмурнем отново. Не мислиш ли, че докато си говорим, руснаците може вече да разтоварват златото от „Пеликан“?

— Съмнявам се.

У Дърк се бяха зародили подозрения час след като се качиха на борда на „Иберия“. Вълнението утихна и времето се проясни, затова на хоризонта се видя приближаването на сив спасителен кораб, който плаваше под гръцки флаг.