Клайв Къслър, Дърк Къслър
Черно море (17)

14

Първото нещо, което Ана направи, беше да повърне. Страхът, напрежението и стресът в съчетание с люлеенето на кораба бяха предизвикали конвулсии в стомаха й. Малката мивка в каютата побра съдържанието му. Беше благодарна, че можа да наплиска лицето си със студена вода. Чувстваше се изтощена, но спокойна и се зае да огледа обстановката.

Заключената каюта нямаше прозорци и не беше по-голяма от килер. Две вградени койки и мивката изпълваха квадратното пространство. Главата й все още пулсираше, но тя успя да стигне до долната койка, да легне на тънкия като вафла дюшек и да затвори очи.

Главоболието й малко намаля и това й позволи да прецени положението си. Най-вероятно спасителният кораб беше извадил обогатения уран. Защо иначе качването им на кораба би предизвикало толкова яростна съпротива? Тя изстена, когато си спомни как Ралин падна в кладенеца. Гологлавият татуиран бандит, който командваше кораба, изглеждаше способен на всичко, след като бе убил колегата й с такава лекота. Само българският отряд на ГДБОП да беше успял да пристигне! С подходящ екип нещата щяха да се развият по съвсем различен начин! Знаеше, че е виновна за прибързаната атака без подкрепления. Сега пристанищният полицай и Ралин бяха мъртви. При тази мисъл й се наложи да преглъща сълзите си.

След малко отвори очи и се вторачи в прашното дъно на горната койка. Знаеше, че и тя е обречена. Нямаше да я оставят жива, защото беше свидетел на убийството на полицая и Ралин. Ана си пое няколко пъти дълбоко дъх и пулсирането в черепа й бавно намаля, като отстъпи мястото си на острата болка в гърба. Иглата на пергела, който беше задигнала от мостика, я беше пронизала. Тя извади инструмента, вдигна го пред лицето си и докосна върха на иглата. Като оръжие не беше кой знае какво, но можеше да послужи за инструмент. Стана от койката и се зае да изучава ключалката на вратата. Беше обикновена с резе и върток. Остана вторачена в нея, докато обмисляше възможностите. Нямаше смисъл да се бави. Бяха я затворили в каютата като временна мярка. Може би й оставаха дни живот, а може и само няколко часа. Нямаше смисъл да чака и да се покорява на съдбата.

Разтвори пергела, заби иглата му в ключалката и започна да върти и натиска. Мъчи се в продължение на двайсет минути, докато не осъзна, че иглата на пергела трудно ще отключи ключалката. Измъкна пергела, запрати го на леглото и тегли здрав ритник на вратата.

Тя се разтрака и заклати окуражаващо. Ана притисна глава о вратата и я удари с гърба на дланта си.

Чу се слабо ехо, придружено с лека вибрация на ръката й. Оказа се евтина картонена врата с дървена рамка. Ана се усмихна, когато разбра какъв късмет има.

Седна за малко на койката, за да обмисли следващите си действия. Сърцето й започна да блъска заради предстоящата опасност, но беше ясно, че ще е много по-зле, ако не предприеме нещо. Залепи отново ухо на вратата, за да се увери, че коридорът е празен. Отстъпи назад в малката каюта и си пое дълбоко дъх. Втурна се напред в тясното пространство, подскочи и с краката напред се стовари върху картона.

Вратата се нацепи, но остана на мястото си. Ана се изправи на крака и зачака някъде да се отвори врата на каюта, но нищо не наруши царящата тишина. След още един силен ритник върху вратата в близост с въртока рамката се откачи от бравата и зейна широко. Ана излезе в коридора, събра отломките и намести вратата на мястото й. Ако се случеше някой случайно да мине, на пръв поглед изглеждаше наред. Тръгна назад към отворена странична врата, през която отвън нахлуваше хладен вятър. Залиташе с люлеенето на кораба, докато я наближаваше, и надникна навън.

Под увиснали ниско облаци безкрайният простор на Черно море се простираше отвъд релинга на кораба. На хоризонта се виждаше неравната линия на земя, което означаваше, че или плават покрай крайбрежието, или наскоро бяха излезли от външното пристанище на Бургас.

Показа глава през отвора на вратата, за да огледа палубата, и едва не я блъсна в минаващ моряк. Младият мъж носеше омазан с грес гащеризон на инженер и държеше кутия с инструменти. Той се вторачи изненадан в Ана.

Готова за нападение, тя го хвана за реверите и го тласна настрани. Повлечен от тежката кутия с инструменти мъжът се препъна в нея и се стовари тромаво върху палубата. Ана подскочи и го ритна силно в брадичката. Зашеметен, той не успя да се предпази от последвалите допълнителни ритници и загуби съзнание.

Зяпайки за въздух, тя се завъртя на пети, очаквайки, че краткият сблъсък е привлякъл нечие внимание. Но палубата беше празна. Ана хвана моряка за краката и го издърпа в коридора.

Знаеше, че сега времето й е още по-малко. Втурна се на палубата и тръгна към кърмата в търсене на гумена или спасителна лодка. От дясната й страна се показа плискащият се кладенец. От другата страна видя лодка с твърд кил и надуваеми бордове, обезопасена върху стойка. Все още не се виждаше никой и тя спринтира, за да заобиколи кладенеца. Измина половината разстояние, но се закова на място.

Ето го там.

Вторачи се в сивия сандък, изваден от „Кримска звезда“, в който вероятно беше ВОУ. След спешното отплаване от Бургас екипажът не си беше дал труд да го прибере. А може би го бяха оставили тук, за да го спуснат отново на дъното, ако стане нужда. Ана хвана сандъка и го разклати, усещайки нещо тежко вътре.

Сърцето й отново заблъска. Тя пристъпи към надуваемата лодка, освободи я от стойката и я свали на палубата. Провери вътрешността, видя, че резервоарът е пълен, и свърза гумения му маркуч с малкия извънбордов двигател. От другата страна на палубата имаше голяма лебедка с желязно въже, чиято кука още беше закачена за кафеза. Но беше твърде очебийна, за да я използва. Близо до релинга откри малка палубна лебедка, вероятно предназначена за спускане на лодката. Подозрението й се потвърди, когато видя резета на релинга, които позволяваха част от него да се сваля на палубата.

Бързо дръпна резетата, свали релинга и се върна при лебедката. Откри конзолата с лостовете за управление, включи машината, намери лостчето за вдигане на кабела и го включи на преден ход. Заобиколи лебедката, хвана развиващото се въже с куката и го задърпа през палубата. Изтегли го покрай надуваемата лодка с твърд кил по посока на сандъка с ВОУ, около който още беше вързано въжето, с което го бяха извадили от водата. Тя откачи въжето на голямата лебедка и на негово място закачи куката, която беше издърпала до мястото, след това се втурна обратно при конзолата за управление. Започна да прибира освободеното въже и гледаше как то влачи сандъка по палубата. Придърпа го близо до зодиака, след това изключи лебедката.

Вдигна сандъка в надуваемата лодка, откачи куката от сандъка и я закачи за въжето за повдигане на плавателния съд. Върна се при конзолата, повдигна малката лодка от палубата, прехвърли я през отворения релинг и тя увисна над водата. Точно започна да я спуска, когато зад нея отекна вик.

Долетя от другата страна на палубата и съвсем не беше приятелски. Морякът, който по-рано беше стрелял с узито, сега я сочеше и крещеше. Не беше въоръжен, но я изгледа заплашително, преди да се втурне към нея. Ана натисна бутона за скоростно развиване на въжето и пристъпи към релинга.

Не се спря да изчака, докато лодката падне в морето, нито се бави на релинга. Имаше само един шанс и не се поколеба. Стъпи на ръба на палубата, хвана развиващото се въже и скочи.

Беше скок от пет и половина метра височина, при който надуваемата лодка първа стигна до водата. Тя се стовари тежко, потрепери силно, преди да отскочи назад от борда на кораба. Ана падна секунда по-късно, улучвайки момента, когато лодката беше на гребена на вълната.

Опита да се изправи и да хване отново въжето, но лодката се понесе към борда на кораба и я повали на колене. Въпреки развиващото се въже инерцията на кораба рязко повлече гумената лодка като пиян воден скиор. Ана се изправи на колене, сграбчи куката на въжето, но напрежението беше твърде голямо и въжето стоеше опънато.

Докато лодката се мяташе рязко насам-натам, Ана запази спокойствие. Тези дивашки движения щяха да я спасят. Вкопчи се в куката, докато яздеше подмятащата се под нея лодка. Докато гледаше, лодката изведнъж се стрелна напред и за миг освободи напрежението в опънатото въже. Ана веднага откачи куката и я хвърли настрана.

Щом куката издрънча по борда, надуваемата лодка веднага изостана от кораба. Ана се премести на кърмата и дръпна стартера на малкия извънбордов двигател така, както беше виждала хиляди пъти баща й да прави, молейки се да запали. За нейно щастие бяха нужни само две дърпания, преди двигателят да захрипти и заработи. Тя завъртя ръкохватката на дросела на максимум и обърна лодката към брега.

Измина около петдесет метра, преди да посмее да погледне през рамото си. Видя, че „Бесо“ постепенно завива след нея.